Драгомир Стойнев е депутат от БСП. Оглавява парламентарната социална комисия. Той бе икономически съветник на бившия премиер Сергей Станишев. 32-годишен, възпитаник на Сорбоната. Специализирал е във френското училище за висши кадри и политици ЕНА. Работил е в дирекция "Стратегическо планиране и управление" на МС. През 2006-2007 г. е съавтор на годишния икономически доклад за президента Георги Първанов.

------



- Г-н Стойнев, как икономиката и социалната сфера си взаимодействат днес и дали на опозицията не е отредена роля само на наблюдател?

- От икономическа кризата се превърна в социална. За съжаление правителството в продължение на 1.5 г., вместо да проведе един политически дебат как излизаме от кризата, се занимаваше с предишното управление. Коалиция за България многократно се опита да инициира такъв дебат, но вместо това управляващите се обърнаха към синдикатите и работодателите да им напишат домашното. Виждате, че и вторият им антикризисен план не проработи. За съжаление няма чуваемост. Чуваемост има само когато сезираме Конституционния съд. За мен лично като народен представител е срамно за година и половина КС да връща 6 решения на Народното събрание.

- Кога започна кризата в България и кога от икономическа се превърна в социална?

- Още когато започна кризата в 2007 г., правителството на Сергей Станишев създаде три варианта за развитие на кризата. Ние тогава не желаехме тези варианти да бъдат огласени, тъй като в икономиката има теория на очакванията. Колкото повече се говори за едно събитие, толкова вероятността то да се случи е по-голяма. Поради тази причина наблюдавахме много внимателно икономиката и във всеки един момент бяхме готови да приложим конкретни планове. Ние говорехме, че в България няма финансова криза. Нямаше фалити на банки, нямаше паника, при която хората да си теглят спестяванията. Нещо повече - имаше едно споразумение, което красноречиво показваше, че във всеки момент, когато дадена банка има проблем, правителството е готово да застане зад нея.

- Вие не само не говорехте за криза, но и действахте нелогично - харчехте огромни излишъци, вместо да пестите?

- Позволете ми да не се съглася с вас. През четвъртото тримесечие на 2008 г. икономическият растеж започна много сериозно да спада, имахме ясен сигнал, че кризата навлиза и в България. А няма как да не стане това, тъй като сме отворена икономика и това, което се случваше в най-големия ни търговски партньор - ЕС, не можеше да не зарази и нас. Още тогава предприехме конкретен антикризисен план. Знаехме, че кризата ще удари малките и средни предприятия. По тази причина увеличихме капитала на Българската банка за развитие с 500 млн. лв. Тя не започна да ги раздава, а сключи договори с търговските банки, за да не бъдем обвинени, че даваме кредити само на наши фирми.

- Проблемът е, че не може да се измери сега ефектът от тази операция заради банковата тайна?

- Да, но се вижда, че до 2009 г. безработицата бе около 7%, което показва, че благодарение на тези средства предприятията имаха възможност да не понесат толкова тежко кризата. Направихме и друго - държавата влезе като трети осигурител по схемата 8:10:12. Намалихме осигуровките с 2.4 пункта. Замразихме всички работни заплати в държавния сектор. Въпреки това на 1 юли, четири дена преди изборите, синдикатите ни спретнаха национална стачка, че намаляваме работните заплати. Сега, когато заплатите намаляват и хората остават на улицата, синдикатите ги няма. Още януари намалихме всички бюджетни разходи с 10%.

- И в същото време похарчихте една солидна част от излишъка....

- Надали има държава, член на ЕС, която при смяна на правителството, да е заварила толкова комфортно положение, както сегашните управляващи. Те завариха 8 млрд. лв. фискален резерв. Всички други правителства заварваха по-скоро фалирали държави. Пример е съседна Гърция, където десницата остави една фалирала държава на социалистите. Но в нито един момент Папандреу не е плакал и обвинявал предишното правителство. Нещо повече, тези пари, за които ни обвинявате, че са били изхарчени, бяха насочени към инфраструктура, т.е. за създаване на работни места. За мен досега трябваше да се знае кой сектор ще изведе страната от кризата, какъв ще бъде планът за този сектор. Но това е въпрос на визия, човек трябва да може да погледне развитието на дадена страна 3-4 или 5 г., а не както правят сега - от днес за утре.

- Тройната коалиция също нямаше такава визия. Кой щеше да бъде секторът, който да издърпа икономиката ни?

- По начало имаше един много добър икономически синхрон. Между всички експерти в тройната коалиция имаше голяма чуваемост и голяма разбираемост. Всеки един икономически растеж трябва да бъде финансиран по някакъв начин. При нас се финансираше от преки чуждестранни инвестиции. В момента те драстично намаляха. Друг начин е с вътрешни спестявания. По време на тройната коалиция се удвоиха от 11 млрд. на 22 млрд. лв. Но това, че сега се залага износът да издърпа икономиката, съм готов да го подложа на съмнения. България не е експортно ориентирана страна - не сме нито Франция, нито Германия.

- Кои хора влизаха в икономическия борд, който съветваше Станишев като премиер?

- В политическия кабинет имаше един единствен икономически съветник и това бях аз. Бях в постоянна връзка с икономическите експерти на останалите партии. В постоянен диалог и с икономисти от Брюксел и останалите държави от ЕС.

- БСП внесе алтернативни предложения как в бюджета да влязат 2.3 млрд. лв. приходи, предлагате да се увеличат разходите с 1.7 млрд. лв. Това не са ли фокуси с числата?

- Фокуси с числата мога да нарека това, което прави сегашното правителство. При положение че БВП е по-голям от този през 2008 г., няма как в момента да се събират 2.5 млрд. лв. по-малко приходи от тогава. При положение че имаме същата осигурителна система и същата администрация. Има едни пари, които липсват. Недоумяваме къде отиват тези пари. Но отговорите, които си даваме, са, че тези пари първо са в сивия сектор, който се разраства, и в контрабанда, която също расте.

- Как тези 2 млрд. лв. се озоваха в сивия сектор?

- След като хората спират да плащат данъци, спират да плащат осигуровки или по някакъв начин са мотивирани за това нещо. Или администрацията не си върши докрай работата. Работа на финансовия министър е да събере приходите, а да не увеличава държавния дълг. Защото в този бюджет ни се предлага да се увеличи държавният дълг. Питам, кой ще го плаща?

- Искате да падне таванът на осигуровките, самият вие попитахте защо депутатите да не могат да се осигуряват на 2400 лв.?

- Обвиняваме управляващите, че промените, които правят, гледат единствено разходната част. Колкото повече се увеличава възрастта и стажът за пенсиониране, толкова хората по-трудно ще се пенсионират. Тоест, управляващите пестят пари на гърба на хората. Но една система има и приходна част. Проблемът е, че няма доверие в системата. Изтъкнати икономисти пратиха писмо до министър-председателя с молба "освободете ни от осигуровките". Това, което сме платили, остава за държавата, но оттук нататък искаме сами да си плащаме пенсията. Да погледнем - безработицата се увеличава. Предлагаме вдигане на вноската за фонд "Безработица" от 1% на 2%, тъй като там дефицитът за т.г. нараства с 64%. Това ще доведе до допълнителни приходи от над 180 млн. лв. Да се увеличи вноската за фонд "Пенсии" с 0.2%, т.е. да не бъде 1.8%, а да стане 2%, което ще доведе до допълнителни приходи от над 34 млн. лв. Предлагаме максималният осигурителен доход да е равен на 10 минимални работни заплати. Давам пример с народните представители. Защо ние да не се осигуряваме на 2400 лв., а на 2000 лв.

- Икономическа, социална, коя е следващата криза?

- Следващата криза е демографската. Това е един много сериозен проблем и бомба със закъснител, която цъка от много отдавна. Ние от предишното правителство също имаме вина за това, че не обърнахме достатъчно внимание на този проблем.