Съоснователят на Google Сергей Брин винаги се забелязва на светските събирания за разлика от костюмарите около него. |
Защо ли създателят на Facebook Марк Зукърбърг развява императорските си къдрици над яката на безформен памучен пуловер? Защо ли Стив Джобс винаги представя очакваните с трепет нови продукти на Apple в облекло, което повече подхожда на учител по география с интерес към екзистенциализма? И защо съоснователят на Google Сергей Брин продължава да се движи със сплъстената си конска грива? От хора като изброените трима, които имат такова гигантско въздействие върху работата с информация, се очаква да знаят какъв мощен инструмент са знаците. За техния небрежен външен вид може да има много обяснения - че не ги интересува как изглеждат, че бягат от костюмарската сериозност, че имат фобия срещу копчетата, че искат да се различават от средностатистическия американски бизнесмен, който - независимо как е облечен в момента, винаги изглежда като натикан в торбест костюм. Антисистемният дрескод на новите владетели на Силициевата долина въплъщава и философията на модерния бизнесмен, който оперира между технологията, комуникацията и компютърната естетика. В триъгълника между централите на Facebook, Apple и Google никой няма нужда от тежкарски костюм, за да демонстрира благоденствието си. Най-могъщите интернет милиардери се разхождат по лъскавите улици на Силициевата долина в такъв вид, сякаш не идеите им са се родили в гараж, а те самите са били десетилетия наред заключени зад стоманената гаражна врата. И ако някой иска да демонстрира собствен стил, той го прави не чрез дрехите, а в краен случай чрез характерния си програмистки почерк или чрез цвета на хибридния си автомобил.
В миналото останаха времената, когато човек се обличаше по различен начин за различните ситуации през деня. Това обаче не означава, че формата е изгубила значението си. Фактът, че списание "Венити Феър" поставя именно Зукърбърг, Джобс и Брин начело на листата на най-влиятелните хора в информационната ера, означава едно - физиономията на американския мейнстрийм постепенно започва да излъчва все повече непукизъм. Ако го прехвърлим на германска почва, това би означавало, че занапред вътрешната нагласа и външната проявна форма могат да съвпадат не само в спарения въздух на собственото жилище, но и навън, във всички пространства на властта и на бизнеса. Който си затваря очите пред тази тенденция, той просто не разбира, че нашето общество с всичките нови мрежи, по които информацията тече във всички посоки, просто се превръща в нещо ново. И че начело на това "ново" ще бъдат разни типове със суичъри и качулки. Като тази мода вече стана модел на поведение на милиони младежи по света, включително и в България.