Когато съобщихме преди два дни на страница "После", че Христо Комарницки е награден и публикувахме снимката му, няколко читатели във форуми възкликнаха: "Нима това е само един човек? И Комарницки не е псевдоним на няколко души?"

В "Сега" сме свикнали с Комара - ударението е на първата сричка, на галено - Комарко. Досмеша ни, но си дадохме сметка, че неговият всекидневен труд е толкова нечовешки тежък, а резултатът толкова забележителен, че сякаш не е по силите на един Комарко.

Той попадна в "Сега" случайно. Преди 13 години в екипа, с който основахме вестника, нямахме ясна идея каква ще бъде последна страница. От дума на дума се роди "После". Рубриката, посветена на другите вестници, щеше да се казва традиционно "Преглед на печата". Но при пробите стана печатна грешка, излезе "Прелед на печата" и така случайността роди "Прелет над печата". Тогава в късната есен на 1997 г. срещнах известния карикатурист Ивайло Нинов. Той попита дали търсим карикатурист и остави телефона на Комарницки.

Авторът ми беше бегло познат от зимата на същата година. Когато Желю Желев напускаше президентството, каза, че най-ценният подарък, който е получил, е карикатура на Комарницки. Публикувана тогава в "Малък вестник".

Христо не е завършил Художествена академия. "Занимавам се с карикатура, понеже от малък рисувах смешни рисунки. В Киноцентъра учих анимация при покойния вече Пройко Пройков - голям аниматор, режисьор и учител. Там работих около 2 години", е малкото, което Комарницки разказва за себе си.

Така през 1997 г. му се обадих. Съгласи се веднага, въпреки че "Сега" беше все още проект. Когато решихме на страница "После" всеки ден да има карикатура, се сепнахме, че не е по силите на един автор. По силите е! За 13 години Комарко нарисува над 3900 карикатури, а от 10 години всяка събота прави и комикс по цяла страница.

Политиците, разбира се, реагират на нарисуваното според суетата си и чувството си за хумор. Първият, който не скри, че е много засегнат, бе тогавашният водач на Евролевицата Александър Томов. Тони Блеър спечели изборите през май 1997 г. Томов беше вдъхновен от политиката на Третия път и почти оприличи собствената си партия и персона с лейбъристите и Блеър. Тогава Комарко го нарисува как лежи на кушетката в кабинета на психоаналитик и лекарят го пита: "Откога се мислите за Блеър?". Има свидетели на Томовия бяс.

През годините имаше и политици, които не се вземаха чак толкова насериозно, независимо че не бяха несериозни хора, търсеха оригиналите на "своите карикатури" и ги получаваха. Няма политически лидер, който да не е бил, и то неведнъж герой на Комарницки. Джеймс Уорлик пък е единственият посланик, присъствал в карикатура на страница "После", и пожела да се сдобие с оригинала.

Настоящият управляващ елит е уникален в много отношения. Включително и с факта, че в него никой не се шегува. Шегуването е изключително право на лидера. Бойко Борисов не е чужд на хумора, но не крие, че се дразни, меко казано, от карикатурите на Комарницки.

Миналия петък Оливър Вуйович, генерален секретар на Организацията на медиите в Южна и Източна Европа (SEEMO), връчи на Христо Комарницки Награда за човешки права за 2010 г. "Добрият карикатурист е като добрия журналист и не трябва да забравяме, че много често карикатуристите са обект на същия вид натиск като журналистите", каза Вуйович. "Много често защитникът на човешките права може да каже много повече с една снимка или карикатура, отколкото с тонове думи", допълни Милена Димитрова, член на УС на организацията.

Журналистите прекаляваме понякога с думите. За Комарницки няма такава опасност. Любимецът на гилдията Комарко е най-яркото и най-мълчаливото явление на "Сега". Но е много добър слушател. В до интернет епохата, седеше в най-голямата стая на репортерите, и слушаше по цял ден какво си говорят. Вечерта предаваше карикатурата. Рисува с темпера във формат А3.

През тези общи години в "Сега" Комарко спечели 10 национални и международни награди. През 2001 г. взе приза в конкурса за карикатура на медийния фестивал в Албена в конкуренцията на Доньо Донев, Ивайло Нинов, Рачо Рачев, Анри Кулев.

През 2007 г. Международният пресинститут във Виена включи в сборника "Косово - информационната и пропагандната война" работи на Комарницки.

През 2009 г. получи Голямата награда на Съюза на българските художници на националната изложба на карикатурата.

Комарницки публикува и в "Стършел", в Cagle Cartoons Syndicate и други списания. През 1994 г. получава голямата награда от Биеловар, Хърватска, първа награда от Fano, Италия (1996), през 2005 г. втора награда на Golden Keg 2005 и почетни титли на конкурси в Италия, Япония, Турция, Украйна, Корея и др. Участвал е в над 100 изложби.

Христо беше на 33, когато "Сега" ни събра. Равносметката не е лоша - средно по награда на година и нестихващите овации на читателите.