През април плач и вой огласиха Европа. Нестигнал още края на рецесията, съюзът разбра, че в най-свидната, вътрешна крепост, Евроландия (на брюкселски "еврозона"), върлува гръцка болест. Тя поваля държави с неконкурентоспособна икономика и парализирана администрация. Можем да я наречем "супрафагия", т.е. "свръхизяждане". Поставената в оранжерийни условия болна икономика започва да яде повече, отколкото произвежда. Супрафагията е симбиозен паразитизъм. Няма как нация да супрафагира в условия на перфектно конкурентния пазар на Адам Смит. Когато обаче наднационални интеграционни процеси трайно помпат чужд доход към слабо развити части от интеграционната общност, става възможно нациите-бенефициенти да изяждат повече доход, отколкото могат да произведат. Разликата се пълни с растящ държавен дълг. За конвенционално (не)мислещите икономисти, които предпочитат клишетата, ще поясним, че
супрафагията е вид "проклятие на богатството",
отдавна познат на икономическата наука парадокс; към него сега няма да се връщаме. Нации, които внезапно получават непазарен източник на богатство (бил той дар от Бога във вид на нефт и газ или пък дар от интеграционните съюзници във вид на еврофондове, субсидии за щяло и не, плюс преки заеми, когато и този ресурс не достигне), вместо да развиват силна и конкурентоспособна икономика, тъкмо наобратно, губят дори пазарите, които са имали преди. Интеграционният инженеринг изражда конкуренцията, прави и най-жизнените отрасли икономически неефективни, когато паразитиращите за сметка на еврофондове сектори стават свръхрентабилни.
Политическото малоумие прогресира
при опитите да намери лек за гръцката болест. Навирените носове на староевропейските лидери им пречат да осъзнаят, че тяхна, т.е. на прехвалената им, но явно несъстоятелна интеграционна политика, е вината за появата на супрафагия в Гърция. (Те дали разбират, че от същата болест страдат доста други държави в обетованата Евроландия? Симптоми на гръцка болест виждам в Германия и във Франция, но не вярвам днешните европолитици да ги разпознаят.) Угрижени главно да спасят собствените си банки - кредитори на гръцката държава и понеже не щат да мислят за същността на гръцката болест, евровеличията решиха да лекуват супрафагията със суперзаеми. Те предписаха за лекарство тъкмо главния причинител на заболяването: свръхдоза нов външен дълг. За Гърция скалъпиха рекорден финансов пакет от 110 млрд. евро - точно толкова, колкото страната трябва да върне за следващите три години на държателите на облигации от нейни държавни заеми, главно германски и френски банки. Наложиха на гърците обичайните условия: познатата ни стабилизационна програма по кройка на МВФ. Днес вече можем да направим извода, до който главите на Евроландия ще стигнат някъде към май догодина:
Спасителният план е пълен провал!
През април евроглавите плакаха, че Гърция натрупала над 300 млрд. евро държавен дълг (127% от брутния продукт). Този дълг бе рефинансиран със спасителните заеми, после трябваше да намалява, щом задействат стабилизационната програма. Но ефект от въпросната стабилизация няма, до края на годината се очаква бюджетът на елините да глътне нови 15.4% дефицит (недостигът трябваше да е под 9%). С толкова ще нарасне и държавният дълг на Гърция, т.е. до над 330 млрд. евро (по план пикът трябваше да е чак в края на 2013 г., без да надвиши 400 млрд. евро, 190% от БВП). Но супрафагията разглезва. Търпимостта на нацията вече е изчерпана, а най-лошото предстои. Натискът Атина да свие държавните разходи, да стопи дефицита до 3%, да ореже пенсиите с 20% и да вдигне ДДС до 23%, само влошава положението и може да направи страната неуправляема. И най-тежкият извод: обща политика Европа трудно ще води без общо правителство, общ бюджет и реална централна власт. Да припомним
опита на Траян, първият интегратор
на Европа. Векове Римската империя интегрирала своята европейска периферия по метода Pax Romana, римски мир: сключвала със страните, т.е. с местните владетели, договор за присъединяване, с който налагали римските условия на новите съюзници. Ама галениците на Рим се ояли, властта им се разпадала, спрели да плащат контрибуциите (вноски) на Рим. Мъдрият Улпий Траян интегрирал империята, като заменил договорния мир с яка централна власт. През 105 г. основал последния в списъка римски легион - Tricensimae Ulpia Victris; ХХХ легион на [династия] Улпия Победителката. Този легион завоювал Дакия (днешна Румъния), сложил ред в Тракия (сега България) и Европа (континентална Гърция). Ето ви естествената логика: като спре да върши работа, Pax Romana се заменя с Ulpia Victris. Щом местните владетели не могат да спазват римски ред в поверената им държава, иде с шамари и тояги легионът, удостоен от Септимий Север с титла Pia Fidelis (верен и предан). Под командването на личния приятел на император Адриан, легат със символично име Quintus Marcius Turbo Fronto, легионът Улпия Виктрис сложил в ред нашите земи и положил основите на източната римска империя, Византия, далеч надживяла краха на самия Рим. Учете историята на Улпия Виктрис, легиона интегрирал Европа в днешните й граници. Пътят му свършва малко след 400 г. След успеха на изток императорът пратил най-верния легион да пази реда от Париж до Кьолн. Там и ХХХ не успял.
|
|