Бойко Борисов умора няма. Дори отвратителната история с Калина Илиева не го сломи и припомни как БКП взривявала църкви и изселвала турци. Като във "Фермата" на Оруел: "...нали никой от вас не иска Джоунс да се върне? Ако имаше нещо, в което животните да са напълно сигурни, то беше, че не искат Джоунс да се върне".

Годината е 2010-а, Джоунс не взривява църкви, а и Борисов не "охранява реколтата" в Делиормана. Това обаче не му пречи от изгрев до залез да плаши с БСП. Сравнението с нея остана единственото предимство на Борисов. Но все още ли? Чак толкова?

Ако целта на ГЕРБ е била да изгони БСП от власт, да натири Доган (формално) и да причини известни неудобства на Първанов, задачата е изпълнена. Но освен кратката радост на лумпенизиран антисоциалистически електорат (и вляво има такъв, той пък за нищо на света не иска да види десните на власт) полза няма. Истинската цел на една управляваща партия трябва да бъде



подобряване на качеството на живот,



вземане на правилни стратегически решения и придържане към нормите за справедливост. Година и половина вече Джоунс го няма, това е една трета от мандата на ГЕРБ. Ако Фермата ще бъде управлявана граждански, за европейско развитие, трябваше да личи.

ГЕРБ спря тежките отвличания и това е неоспорим актив. Но развихрилата се полицейщина причинява жертви сред невинни хора. Нека не забравяме и беззаконието на предишната власт - полицаите на Миков набиха мирно протестиращите граждани на 14 януари 2009 г. Но днес, след десетки провалени дела, ГЕРБ няма причина да се хвали с чак такива успехи срещу престъпността. Който предпочита да вярва, че единствено съдът е виновен, то принадлежи към описания по-горе електорат.

Борисов и партията му са елемент от родната политическа действителност. И да искат, революции не могат да сторят. Напредък ще е, ако направят малки стъпки към въдворяване на нормалност, към добри практики, които да се установят трайно. Но има ли ги? Божидар Нанев си отиде "при съмнение" - прекрасно. Масларова ще бъде съдена - великолепно. (Цонев май вече не бива да го броим). Но какво стана с Кабил, Етем, Гагаузов? В същото време борецът срещу корупцията



Цветан Цветанов е станал заможен незнайно как,



а премиерът го прикрива. Вежди Рашидов се оплита в афера, Борисов бил разсеян. Миналия петък мина метър с едно "съжалявам, недогледах". Йордан Лечков е реабилитиран от Цветанов, преди прокуратурата да се е произнесла. Това не са добри практики, а договорки и откупуване. Задкулисен пазарлък с проценти и влияние. Който не е "човек на главния човек", изгаря в името на рейтинга.

В България вече спря да се говори за олигархия и групировки. Но не защото ги няма, а защото властта овладя изцяло инициативата в обществената комуникация (не без съдействието на медиите), а тя за олигархия и групировки не споменава. Най-голямото доказателство, че вместо афишираната справедливост се върти алъш-вериш за неприкосновеност, е историята на баш олигарха Доган - неговите медии правят безразборна любов с ГЕРБ. Защо ли, след като официално са във война?



Да не би Доган да е мазохист?



"Тия не крадат като ония", се чува все още по кръчми и форуми. И довод за това са възстановените европейски фондове, спрени по времето на Станишев. Сега проблем е усвояването им, но благоразположението на Европейската комисия и ОЛАФ все пак подкрепя тезата, че "сегашните" не бъркат в европейската каца. Но нашата каца? Най-съкровената държавна тайна в момента е, че след скачането на акцизите по границите се вихри люта контрабанда.

Ако в някои сфери има крехки проблясъци, то в социално-икономическата област управлението на ГЕРБ е пълен крах. Откровената некомпетентност на министри и депутати е в комбинация с умопомрачителен грешен кадрови подбор на Борисов. Данъците не скочиха, но този "успех" се компенсира от дългове към фирмите. Нито една реформа не стартира, а в най-чувствителната сфера - здравеопазването, кадровите игрички са направо престъпни. Завоите и отстъпленията след различен съсловен натиск отдавна не са сила и грижа към електората - това е страх да не би някой да разлюби генерала, който знаем, най обича да го обичат.

Тройната коалиция управляваше във време на световен икономически подем. Това й позволи да харчи широко и - нека признаем - имаше известни социални успехи, като например увеличените пенсии. Сега е световна криза, постъпленията в бюджета са малко, но



меракът за харчове не секва



Резултат никакъв. "Ще ви построя магистрали", казва Борисов. Великолепно, подкрепяме, само да не е като южната дъга.

Преди Феим Чаушев си фалшифицира самоличността, сега Калина Илиева - дипломата. Имаме си "Венецианска афера", както имахме "Савойска". Веселин Георгиев си има Батко, Цветан Цветанов - тъст и тъща. ГЕРБ ще преразпределя парите за здраве, тъй както го правеше тройната коалиция. Николай Банев има малки проблеми, някакви сполетяха и Ковачки преди. Дянков говори небивалици със скоростта на Петър Димитров. Какво е различното?

А, да, може би, че посланик Уорлик вижда "воля в борбата срещу престъпността". Но нали и Буш виждаше, лично той нарече Станишев "Мистър Клийн". След като Станишев не е "клийн", защо да вярваме, че Борисов е?

Новото е, че животът във Фермата стана по-модерен и иновативен. Телевизор има във всеки дом, премиерът не излиза от него, живеем заедно и си свикнахме. Говори неспирно, смее се с нас, ядосва се с нас, слуша нашата музика и разказва нашите вицове. Джоунс се оказа глупав - вместо да си ходи, постоянно се показва и ни плаши. Премиерът го тушира с клетви и настава успокоение.

На двора животът си е същият, но кой ли има смелост да признае краха на собствените си илюзии?

--------

*По Оруел.