Над 100 000 деца в България живеят в приюти и сиропиталища, повечето са изоставени от родителите си, другите са сираци. Но има и такива, които трябва да бъдат отнети, отстранени принудително от биологичните им бащи и майки. Поради бедност, поради социална олигофрения незнайно колко подрастващи у нас всекидневно стават жертва на насилие от най-близките си. От степента на това насилие никой в тази страна не се интересува по същество. А то нараства.

За нивото му можем само да съдим по случаите, станали известни от полицейските сводки, както и уникалните за нашата съдебна практика дела за отнемане на родителски права поради постоянен тормоз на детето. Въпреки усилията ни да получим справка какви и колко такива дела са водени в последните години до отговор от съдебна система не се добрахме.

За 11-те месеца между април 2001 и март 2002 г. 144 деца и младежи, станали жертва на насилие в семейството, в училище или на улицата са се осмелили да се обадят на "горещата" телефонна линия в София, за да потърсят анонимно помощ или поне съвет. 44 са позвънили, след като са станали жертви на сексуално насилие. Това е само върхът на айсберга, твърди психологът Юри Кацаров, който работи в консултативния център за деца в софийския район "Триадица". Данни, макар и приблизителни, за броя на насилваните няма.

Психическата травма при хората, жертва на насилие, и тези, които са свидетели на насилие, е една и съща. Последиците са еднакви, разказват от асоциация "Анимус". Когато трябва да опишат колко мащабен е проблемът, от там отговарят така: "Годишно приемаме за терапия по 2000 жени, от тях 50-60% са жертва на домашно насилие. Във всяко от тези семейства има поне по едно дете."

Най-страшното е, че у нас обществените нагласи толерират насилието. Прието е да се смята, че домашното насилие си е проблем на семейството и никой няма право да се меси, обяснява Катя Кръстанова от "Анимус". Дори сред държавните служители, призвани да защитават децата, има такива, които са склонни да толерират насилието, да го приемат за нещо "в реда на нещата".

Точно затова и законите, доколкото ги има, изглеждат мъртвородени. Добри по дух, но недоработени и често неприложими.

Иначе през последните години обществото ни се осведоми за страховити случаи на издевателства на бащи и майки над дъщери и синове, на детски смърти, причинени поради страшна безотговорност на родители.