Бежанският лагер Дженин е създаден около старо арабско селище през 1953 г. Днес той е един от най-големите на Западния бряг. Кварталите му наподобяват гъстозастроените гета в Бразилия или Мексико, а обитателите му са едни от най-фанатизираните в палестинската автономия. Сред тях има представители на всички терористични организации, които действат на територията на Израел - "Хамас", "Ислямски Джихад", "Фатах", "Хизбула".

Какво се случи в Дженин?



Всичко друго, но не и геноцид.



След като израелските войски обградиха Дженин, мирното население бе призовано да напусне домовете си, за да не пострада от подготвяното нападение. Те обаче не се вслушаха. Някои - поради нежелание да изоставят домовете си, други - защото бяха държани от терористите като жив щит срещу израелските войници.

Боевете в Дженин се водеха от къща - на къща. И къщите, и дворовете бяха минирани. В резултат на експлозии само за един ден загинаха 13 израелски войници.

Екипажите на вертолетите Кобра, които по това време кръжаха над Дженин научиха по радиовръзката, че един от отрядите е попаднал на мини. Те обаче не предприеха нищо - заповедта бе да не се изстрелват ракети по къщите, за да не пострада мирно население.

Израелската войска внимава, когато става въпрос за религиозни, исторически или жилищни обекти. Така беше и, когато от минарето на най-голямата джамия в Дженин терорист стреляше по израелските войници. Идеята да бъде обезвреден от вертолетите бе отхвърлена, защото можеше да бъде унищожена и джамията. В крайна сметка израелски снайперист се справи с проблема, без да нанесе дори драскотина на минарето.

В боевете в Дженин загинаха 23-ма и бяха ранени повече от 60 израелски войници. Терористите, които бяха убити бяха 45. В същото време палестински източници говорят за 300-400 жертви.

Може ли да се определят като геноцид боеве с жертви от двете страни?



И израелци ли бяха минирали дворове и къщи в Дженин?



Специални израелски военни отряди се заеха с откриването, опознаването, транспортирането и погребването на убитите палестинци в Дженин. Включиха се и представители на Червения кръст и Червения полумесец.

Но защо израелската армия се грижи за всичко това? Защото телата на убитите терористи бяха препасани с колани с експлозиви и медицински екипи не са в състояние да се справят с този проблем. Ето защо в операцията се включиха специално обучени кучета и сапьори.

Палестинските източници твърдят, че Дженин е унищожен напълно, че е изтрит от лицето на земята. Истината е, че са разрушени единствено и само къщите в централната част на бежанския лагер, където се водиха най-тежките сражения. Под останалите квартали, които са непокътнати тайни тунели, се крият още стотици терористи. Може би част от финансовите хуманитарни помощи на редица европейски страни са отишли в изграждането на такива съоръжения не само в Дженин. До тях може да се стигне, само ако бъдат разрушени къщите на мирните граждани над тях. Нито израелската армия, нито израелското правителство обаче биха искали това да се случи.

Никой не се съмнява, че израелската армия е мощна. Ако тя се стремеше към геноцид, само няколко бомби над Дженин щяха веднъж завинаги да решат проблема с укриващите се терористи, без да бъде дадена и една жертва от израелска страна. Обаче



светът повярва с лекота на палестинците



и на тяхната пропаганда, на сравненията със Сараево, Сребреница, Сабра и Шатила, Сталинград, дори с Освиенцим...

Обидна е лекотата, с която демократична Европа поставя знак на равенство между тези символи на насилието и действията на израелската армия.

Жаден за кръв войник - този образ повече приляга на палестинските терористи. Защото техните жертви са хора само от мирното население.

От Дженин вече се ражда нова легенда. За европейците тя наподобява страшните истории за кръвожадния евреин, който убива християнски деца, за да пие кръвта им. За палестинския народ обаче тази легенда е свързана с "героизма" на терористите. А ето че вече се роди и идея да се строи музей на палестинския холокост.

Онова, което израелското правителство трябва да направи, е да създаде една



независима комисия за разследване на случилото се в Дженин.



Само така ще бъдат разсеяни всякакви клевети и ще бъде изчистено лицето на израелската армия.

Грешката да не бъдат допускани западни журналисти в Дженин и в другите райони на Западния бряг трябва да се поправи. Защото картините от разрушенията, без съответните обяснения, оставят погрешно впечатление и отварят място за спекулации и евтина пропаганда. А Израел няма какво да крие.