Инцидентите с деца стават най-често в семейства на цигани. Те са голяма малцинствена група, имат много деца. И докато до 1989 г. държавата им осигуряваше работа, сега повечето от тях нямат постоянни доходи. Затова живеят в стрес и той поражда насилието, което те упражняват върху децата си. Освен това циганите създават деца много млади - на 15-16 г., когато не са готови да бъдат отговорни родители.

Постоянната криза и постоянният стрес, в който живеят и българите, също води до напрежение, което избива в насилие върху по-слабия - деца, старци, съпруги, приятелки. Тази тенденция е обезпокоителна. Традиционно българката не е била подлагана на насилие, тя винаги е била стълб на семейството си и е била уважавана.

Възпитанието в среда на насилие естествено оказва своето отрицателно въздействие върху децата. Вижда се вече как в забавачници и училища децата са агресивни, неконтролируеми, отказват да се подчиняват на социалните норми, трудно живеят в група. Това са напрегнати деца.

Има различни възможности пред децата, възпитавани с насилие. Някои от тях се взимат в ръце и въпреки травмите, които са преживели в ранна възраст, се справят добре в живота. Те обикновено имат цел в живота. Има обаче и такива, които като възрастни възпроизвеждат модела на поведение на своите родители. Насилието винаги ражда насилие. Едно момченце, което е гледало вечер как баща му пребива майка му, вероятно ще упражнява насилие върху собствената си съпруга и децата си. Една дъщеря, която е била бита от баща си, позволява да бъде бита от съпруга си. Възможно е и тя да бие децата си или да бъде пасивна и да позволява съпругът й да ги бие.

Моралните ценности у нас се разпаднаха, защото т. нар. тоталитарно общество, в което живеехме до 1989 г., не се опря на духовността. То отрече религията, опита се да въведе други ценности, свързани с колективния морал, но той беше двойнствен - за партията имаше един, за останалите друг. Този двойствен морал изигра всъщност пагубна роля за цялото ни общество. В Китай например имат Конфуций от 5000 години, който проповядва подчинение на държавата и досега не е отречен. Вследствие на това китайското общество е много по-здраво. Западноевропейските общества пък се подчиняват на закони. И нашите усилия трябва да са в тази насока - да се въведат строги мерки. Но трябва да ги въведе държавата, ако функционира нормално. Проблемът в момента е, че тя функционира много трудно. При това положение обществото се разпада. Децата нямат цел в живота, а цел има, когато е структурирано обществото.