Закрилата на децата е регламентирана в Наказателния и Семейния кодекс, в Закона за закрила на детето от 2001 г. и куп други нормативни актове. Повечето текстове обаче са или остарели, или недомислени.

Наказателният кодекс предвижда, че "Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчно грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд и обществено порицание". Осъдени родители по този член обаче почти няма.

Съществуват и други текстове, свързани с наказателна отговорност за родители, тормозещи или неполагащи грижи за отрочетата си. Те са от категорията на т. нар. "мъртви текстове", много малко са родителите, осъдени по тях, твърди Деяна Костадинова, юрист на Държавната агенция за закрила на детето. Според нея с последните предложения за промени в НК, които бяха одобрени от правителството, тези текстове ще се конкретизират, а и нови деяния, застрашаващи сигурността на децата, ще бъдат обявени за престъпления. Ще бъдат вписани търговията с деца, подтикването на деца към проституция, детската порнография. Ще се криминализира и продажбата на алкохол на деца между 16 и 18 г. Увеличени са и глобите.

Наказанията за родители, пребили децата си или станали причина за смъртта им поради небрежност, няма да решат проблемите на децата. Те се налагат, когато вече е фатално късно. Въпросът е



как могат да се предотвратят тези престъпления



Един от начините да се предпазят непълнолетните, живеещи в рискова среда, е, като бъдат извадени от нея. Това става с отнемане или ограничаване от родителски права.

В момента обаче, за да се отнемат родителските права или да се ограничат, трябва да се сезира прокурор и той да започне процес. "Практиката показва, че това е една неефективна процедура, защото проблемът не е приоритетен за прокурорите и те не се занимават с тези дела. Разполагаме с фрапиращи случаи, в които се налага отнемане на родителски права, за да се защити детето, но такова производство не е започнато", коментира юристката. Затова от агенцията предлагат да се въведе и



участието на общинските служби за социално подпомагане



в производството по ограничаване и лишаване от родителски права. Те именно са хората, които са най-наясно що се касае до въпроса за отнемане на родителски права, обясняват оттам. Идеята е социалните работници да се явяват страна в тези процеси и да могат да започват производството, явявайки се защитници на детето. Тази възможност според агенцията ще увеличи възможността за започване на такива дела и за извеждане на малтретирани деца от семействата им.

Друг проблем е, че подобни дела се точат с години и накрая може да се окаже, че е станало късно за защита. В тази връзка се предлагат и промени в Гражданския процесуален кодекс, които ще позволят тези случаи да се решават по бързата процедура. Промените предвиждат и служебно определяне на временни мерки, което ще рече настаняване на детето извън семейството, докато излезе решението на съда. В момента това се прави само при бракоразводни процеси.

Трудности при настаняването на деца извън семейството създават и описаните в Закона за закрила на детето обстоятелства, при които могат да се отнемат децата. В документа е записано, че това може да стане, ако родителите са починали, неизвестни, лишени са от родителски права, без основателна причина не полагат грижи за детето или се намират в крайна невъзможност да го отглеждат. Незнайно защо обаче,



не е предвидено отнемане на родителски права, ако детето е жертва на насилие



и съществува опасност за неговото физическо и психическо здраве. От агенцията се надяват, че с промени в закона ще бъде въведено и това обстоятелство като причина за настаняване на децата извън семейството.

Дори и да се реши въпросът с отнемането на деца от родители, които ги малтретират или не полагат достатъчно грижи за тях, ще изникне друг проблем - къде да бъдат настанени тези деца. В момента единствената възможност е те да бъдат дадени на роднини, ако се намерят такива, които ги искат, или както се случва по-често - да бъдат пратени в сиропиталище. Като се знае какви са условията в домовете, човек се пита има ли смисъл малчуганите да бъдат извеждани от дома си, след като съществуването им няма да е много по-сигурно в сиропиталището.

Най-добрата възможност за такива деца е да им се намери приемно семейство, както се практикува във всички цивилизовани страни. У нас приемничеството беше регламентирано със Закона за закрила на детето, но все още няма наредба, която да определя реда по тази процедура. От агенцията обясняват, че първо трябва да влязат в сила подготвените промени в закона и чак тогава може да се пише наредба. В сегашния вариант на закона не е предвидено изготвяне на правилник за прилагането му и на наредби и при това положение те не могат да се изготвят, обясни Деяна Костадинова. От агенцията се надяват парламентът да приеме промените в закона, преди да излезе в лятна ваканция, за да могат да подготвят до края на годината наредба за приемните семейства. А иначе за т. г. имаше предвидени в бюджета 500 000 лв. за приемни родители. Те трябваше да получават месечно по около 180 лв. за отглеждане на дете от социален дом. Сега се предвижда да се въведе материален стимул и за роднини, които вземат за отглеждане изоставено или малтретирано от родителите си дете, какъвто в момента няма. "Това е деликатен момент с оглед на възможни злоупотреби и затова нещата трябва да се прецизират много добре. В световен мащаб тенденцията е към настаняване на детето в т. нар. "разширено семейство", т. е. в кръга от роднини и близки. По този начин не се прекъсва контактът на детето с неговата естествена среда и това е най-добро за неговото развитие. Настаняването в специализирана институция трябва да е винаги краен вариант, едва когато са изчерпани всички други възможности, уточни юристката.

При приемничеството, както и при осиновяването много важна е работата със семейството преди и след вземането на малчугана. Затова агенцията ще иска и разширяване правомощията на общинската служба за социално подпомагане в осиновителния процес. Заради липсата на работа с родителите в момента голям процент от осиновените сираци са връщани обратно в домовете, което е голяма травма за тях. За да не се получава това, социални работници трябва да работят с осиновителите поне година след взимането на детето. Общинските служби за социално подпомагане трябва да участват и в предосиновителния процес, като проучват кандидат-осиновителите за годността им да бъдат родители. В момента заключенията за годност за осиновяване се дават пред съда. Практиката обаче е показала, че това е твърде късен етап. Специалистите са категорични, че е редно това становище да бъде готово, преди детето да бъде запознато с бъдещите си родители. Случвало се в самия съдебен процес да стане ясно, че кандидатите не са годни, а детето вече е приело, че това са неговите мама и татко.

Наред с всичко това безспорно



трябва да се промени и Семейният кодекс



Текстове като "Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност" или "Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат. Същото задължение имат децата към втория си баща и втората си майка" предизвикват умиление, но едва ли вършат някаква работа. Освен това Законът за закрила на детето въведе съвсем нови процедури при осиновяването, настаняването на деца извън семейството, настойничеството и попечителството, с които Семейният кодекс е в противоречие. Истината е, че дори и нещата, вписани в закона, не се прилагат. И сега със Закона за закрила на детето е вменено задължение за всеки, който разбере, че дете се нуждае от закрила, да уведоми общинската служба за социално подпомагане. Хората обаче все още си мислят, че ако сигнализират за подобни проблеми, предават съседа си.