|
Както сред арабите, така и сред израелците се затвърди убеждението, че този конфликт може да бъде решен единствено чрез сила. В рамките на своята репресивна политика Шарон предприе кампанията по завладяване на палестинските градове на Западния бряг под предлог, че атакува онези палестински ръководители, които са отговорни за атентатите. Истинската му цел обаче явно е обезсърчаването на палестинците и тяхното тотално подчиняване на волята на Израел.
В резултат Близкият изток бе изправен пред криза, способна да засенчи всички досегашни перипетии, през които мина арабско-израелския конфликт.
Въпреки че Вашингтон изрази безпокойството си от създалата се ситуация и поиска Шарон да прекрати агресията си срещу Палестина,
мисията на държавния секретар Колин Пауъл се провали с трясък
Една от причините за това бе, че той нямаше пълната подкрепа на правителството, което е разделено между гълъби и ястреби. Самият Буш предпочете да обвини Ясер Арафат за кризата в момент, когато палестинският лидер бе превърнат в затворник в своя офис, а израелската армия унищожаваше инфраструктурата на палестинската автономна власт, включително и нейната полиция, на която се вменява задачата да предприема мерки срещу атентаторите. Същевременно лидерът на най-голямата демокрация в света не забелязва клането, устроено от Шарон в бежанския лагер Дженин, което потресе пратеника на ООН, както и правителствата на всички държави в света.
Сегашната криза предизвика
мощни протести в арабско-ислямския свят
Арабите настояват всички държави да скъсат отношенията си с Тел Авив, а от съседките на Израел - да отворят границите си за доброволците в защита на палестинския народ. Същевременно "арабската улица" настоява да бъде спрян притока на арабски петрол към световните пазари, както и да бъде обявена свещена война (джихад) и да се окаже финансова и военна помощ на Палестина. Задълбочаващата се ненавист между Израел и арабския свят прави още по-трудно мирното уреждане на близкоизточния конфликт.
Съществуват три версии за това коя е първопричината за сегашната криза. Според арабско-палестинската версия цялата вина за нея носи Шарон. Израелско-американската версия прехвърля вината на Арафат, а европейската позиция съдържа обвинения и към двете страни в конфликта.
Съществуват около десетина сценария за това как светът да излезе от задънената улица в Близкия изток.
Неосъществимият сценарий на Шарон
предвижда поражението на палестинската съпротива и подчиняването на Палестина на волята на Израел. Палестинско-арабският сценарий е прилагане в действие на принципа: онова, което е взето със сила, може да се върне единствено чрез сила. Съществуват и призиви за ликвидирането на Израел, за създаването на светска държава, включваща както Израел, така и Палестина, както и редица други неосъществими сценарии.
Според мен, единствено възможният сценарий за цялостно уреждане на конфликта включва
изтегляне на Израел от окупираните територии
и обвързването на проблемите на сигурността с тези на политическия процес. Подобен подход би съответствал на принципното положение, че не е възможно гарантиране сигурността на Израел без осъществяване на законните права на палестинците и преди всичко правото им да бъдат освободени от израелската окупация, представляваща последен рецидив на отминалата епоха на колониализма. След тази първа стъпка трябва да бъдат приложени резолюциите на Съвета за сигурност, предвиждащи незабавното изтегляне на Израел от всички окупирани територии от 1967 г. насам, както и да бъде провъзгласена държавата Палестина. Едва след това трябва да се проведат заключителни преговори в духа на арабската инициатива, приета на срещата в Бейрут през март т.г. Тя предвижда установяването на мирни и естествени отношения между арабските държави и Израел срещу изтеглянето на израелските сили от всички окупирани територии, създаването на палестинска държава със столица Ерусалим и уреждане положението на палестинските бежанци.
Сегашната криза е преди всичко сблъсък между две личности: Шарон, който може и да е добър тактик, но е слаб стратег, и Арафат, чиито тактически планове се провалиха, но който има ясна стратегическа цел.
Историята ни учи, че една армия може да бъде победена от друга армия. Но и най-съвършената военна сила в света не може да победи цял един народ, когато той се бори за независимостта си.
|
|