|
Ей заради това утре СДС свиква митинг. Но за сините и тяхното възмущение ще стане дума по-надолу.
Текстът е от преходните разпоредби на Закона за класифицираната информация.
Веднага след приемането му станахме свидетели на остри реплики, заплахи и цветиста риторика, но без отговор останаха няколко практически въпроси:
--------каре---------
- какво се отменя всъщност
- какво направиха досега комисиите, ръководени от Методи Андреев и от Георги Ананиев
- какво ще се случи оттук-нататък с архива на Държавна сигурност и с този на комисиите по досиетата
- ще има ли проверка на лицата във висшите етажи на властта и политиката за принадлежност към бившата тайна политическа полиция
- какво ще стане с вече поисканите за разсекретяване лични и кадрови досиета на обявените досега сътрудници
- ще даде ли МВР за публикуване данните за агентите сред съдиите, прокурорите, следователите, дипломатите, кредитните милионери, списъците за които вече са му дадени
- ще действа ли лустрационният текст в Закона за радиото и телевизията
- ще имат ли хората-жертви достъп до документите, събирани за тях
------
Самият вносител на текста в закона - Владимир Дончев се усети по едно време, че рано или късно ще трябва да отговаря на тези въпроси. Първо, той се опита в пленарна зала да вкара още една алинея в разпоредбата, с която да се създаде специална група от хора на службите, МВР и бъдещата Държавна комисия по сигурността на информацията, която да приеме архива на комисиите по досиетата, да направи инвентаризация и всъщност да поеме някой от сегашните им функции. Той обаче бе отрязан от председателя на парламента Огнян Герджиков, тъй като предложението му бе направено късно и против всички правила на нормотворчеството и на правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
При приемането на разпоредбата и веднага след това Дончев започна да лансира версията, че след отмяната на закона за досиетата архивът на ДС ще стане истински публичен, че вече няма да има проблеми с достъпа до него, че ще може да се използват възможностите на Закона за достъп до обществената информация и т.н. Депутатът от НДСВ дори се беше погрижил да разпространи сред журналисти анонимни листчета, в които се обясняваше, че повечето от материалите на ДС са с гриф "строго секретно", който според новият закон става "секретно", така те имат защита само 15 години и фактически всички материали, създадени до 1987 г., ще да станат публично достояние тази година.
Дончев свика и нарочна пресконференция, на която се опита да обясни, че има възможности всички хора, които заемат или ще заемат публични длъжности, да бъдат проверени за принадлежност към ДС.
Какво премълча Дончев - двигателят на отмяната на закона за досиетата?
Първо, след отмяната на закона и закриването на комисиите липсва какъвто и да е законов или подзаконов механизъм за проверка, на който и да е човек в България. Абсолютно не отговаря на истината, че ще може безпроблемно да се ползва и Законът за достъпа до обществената информация. Защото по този закон на едно лице може да се предостави информация само ако не засяга друго лице. Във всички материали на ДС абсолютно винаги има нещо за и от друго лице. Законът допуска възможност за предоставяне на информация, но само след писменото съгласие на другия или другите засегнати или споменати в нея. Така се стига до абсурда, че ако някой иска да си види досието, първо ще трябва да се получи писменото съгласие включително и на оперативния работник, който го е вербовал или пък примерно на човека, който е писал срещу него.
Второ. Не издържа и тезата, че всички или почти всички материали на ДС до 1987 г. ще станат публични и открити през тази година. Първо, защото голяма част от интересните документи носят гриф не "строго секретно", а "строго секретно от особена важност", което значи, че ще останат тайна 30 години броено от създаването им. Освен това в Закона за защита на класифицираната информация беше дадено правото на Държавната комисия, на МВР и на службите да прегрифират всеки документ и лесно да му лепнат по-висока степен на секретност. Отгоре на всичко архивът на ДС продължава да е в МВР и в Националната разузнавателна служба и лесно може да бъде прехвърлен в оперативно архивните масиви на тези ведомства и така фактически да остане скрит. По досегашния закон за досиетата архивът на ДС отдавна трябваше да бъде в Държавния архив и да е достъпен. Вероятно и Владимир Дончев знае, че това не е направено. При това в пълно нарушение на закона.
Трето. Спорна е и версията на автора на поправката, че съществува възможност за проверка на публичните длъжности за принадлежност към бившата ДС. За да се случи това, е необходимо да има някакъв механизъм. Единственият такъв имаше в закона за досиетата. И лустрационният текст, който не позволява сътрудници на бившите служби да бъдат в управителните тела на Съвета за електронни медии, БНТ и БНР, става "мъртъв".
Никаква възможност няма за проверка и на настоящи или кандидати за премиер, министри, депутати, магистрати, кметове, общински съветници, лидери на партии, шефове на БНБ, НОИ, Сметна палата и т.н.
И тук му е мястото да обясним, защо
плачът на СДС за отмяната на закона за досиетата е смешен.
Абсурдно е точно хората, които бяха на власт четири години и имаха възможност при добро желание да "разсекретят" цялата държава, сега да са най-големите трибуни срещу засекретяването на архива на ДС. Не може да си имал всички лостове на властта, да си можел да приемеш какъвто искаш закон, да си държал в ръцете си архива на цялата Държавна сигурност, да си могъл без никакви проблеми да го направиш достъпен за хората и сега да протестираш, че отменят закон, че закриват комисии, че "затварят истината за миналото на България".
Какво всъщност направи СДС? През 1997 г. прие закон за достъп до документите на ДС, чрез който единственото, което успяха да направят, бе да ударят ДПС и да обявят, че голямата част от лидерите на движението са били бивши сътрудници на различни управления на тайните служби преди 10 ноември. И толкова. Тогава те дори не разсекретиха нито ред от делата, а пък създадената от тях комисия беше само от хора от МВР и специалните служби. Чак през предизборната 2001 г. решиха, че трябва да се направят кардинални поправки в закона, да се създадат "граждански комисии", заедно с имената да се вадят и техните донесения и наред с щатните и нещатни сътрудници на ДС да се вкарат и тези на бившето Разузнавателно управление на Генералният щаб.
Не беше ли този закон предизборен трик? Нарочно ли законът бе измислен така, че той фактически не работеше. И умишлено ли не беше предвиден срок, в който да бъдат извършени проверките? Именно заради това не научихме нищо за бившата Държавна сигурност, за хората, сътрудничили на тайните служби, за миналото на държавата.
И тук идваме до основния въпрос: какво свършиха комисиите по досиетата. Истина е, че бяха написани 10 доклада, в които бяха обявени общо 230 имена на щатни и нещатни сътрудници на бившите ДС и РУ на ГЩ. От тях повече от 20 души вече бяха обявени от предишната комисия с ръководител тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев. Само на двама души - аниматорът Доньо Донев и на радиожурналистката Божана Димитрова, бяха разсекретени досиетата. Засекретени бяха 25 "изключително" ценни агенти, които и в момента щъкат в най-висшите етажи на властта. Не бяха разкрити повече от 300-400 души, защото за тях нямало достатъчно данни, а само откъслечни сведения и картончета. Проверени бяха само бившите и настоящи депутати, предишните и сегашни министри и зам.министри, няколко шефове на агенции, кандидат-кметове и кандидати за постове в СЕМ, БНР и БНТ.
И толкова. Заради липсата на срокове, на точни механизми и на отговорност за хората в МВР и в службите комисията "Андреев" не получи никакъв отговор при проверката на дипломатите, получи откъслечни отговори при проверката на съдии, прокурори и следователи и не посмя дори да ги обяви и се зае да чака резултати от проверката на банкерите, синдиците и кредитните милионери. Едва няколко стотин души използваха нейните услуги с искане да си видят досиетата. И в общи линии - това е.
Така и не бяха проверени и обявени сътрудниците на бившата ДС сред бившите и настоящи ръководители на НОИ и здравната каса, на Сметната палата, на Комисията по защита на конкуренцията, на Агенцията по приватизацията, областните управители, началниците на кабинети и главните секретари на министри, президенти и министерства, действащите кметове, централните избирателни комисии, висшите атестационни комиисии, ръководните тела на застрахователните и на хазартните дружества, спортни клубове и федерации, ректорите и зам.ректорите, главните редактори, шефовете на електронните медии, лидерите на профсъюзите и политическите партии, ръководителите на адвокатурата, управителните тела на радио, телевизионните и далекосъобщителните оператори и др.
Така или иначе
пълна заблуда е, че сега политическите манипулации с архива на ДС ще спрат
Нещо, което всъщност си личи, още преди да е влязъл в сила Законът за защита на класифицираната информация и преди да са закрити комисиите по досиетата. Членът на комисията по досиетата Веселин Ангелов разсъждава на цели вестникарски страници за миналото на вътрешния министър Георги Петканов. Членът на НИС на СДС Едвин Сугарев обяви, че няма да спазва закона и директно заяви, че министърът с картонче е Димитър Калчев. Депутатът от ОДС Борислав Китов изненадващо "започна да разкрива", че преди много години премиерът Симеон Сакскобургготски правел сделки с оръжие за Африка с "близката до ДС по онова време" фирма "Кинтекс". И това е само началото. А е безспорно, че когато нещо се води "много тайно и скрито", то изваждането му на бял свят винаги е по-интересно и предизвика по-голям ефект.
Отгоре на всичко синият елит си намери удобен повод за митинг, какъвто не са имали от 10 срещу 11 януари 1997 г., както и да се наприказват колко страшни неща се случват в държавата.
В тази посока е безспорно, че управляващите си направиха наистина много лоша услуга, при това си я и гласуваха.
От цялата работа е ясно - архивът на ДС беше засекретен, иде времето на истинските компромати.