Доц. Бойко Коруков е завършил медицина през 1979 г., има специалност по хирургия и от 1982 г. работи в спешната хирургия. От 2006 г. е директор на болница "Царица Йоана - ИСУЛ".
- Доц. Коруков, системна или лична грешка е случаят с починалото в ИСУЛ дете?
- Този случай доста ни разтърси и направихме анализ дали тази система работи добре след всички проверки, които текоха тук. Ако отчетем, че в последните 50 години това е единственият пробив в системата и ако сравняваме със статистиката в напредналите страни, бихме казали, че системата при нас може да се похвали специално в тази област на медицината - уши, нос, гърло. Въпреки това ние ще се опитаме да поправим някои незначителни грешки, що се отнася за медицинското обслужване в тази специалност. У мен обаче възникна въпросът - какво е взаимодействието между личните лекари и екипите, които извършват оперативни интервенции - не само за УНГ, а изобщо за хирургията. Може да кажем, че има още какво да се желае като стиковка. От една страна, на личните лекари е невъзможно да обслужват всички болни в различните специалности. От друга страна, ако погледнем чисто формално - болният има право само на два прегледа в рамките на месец след изписването при операция. И се къса връзката между оператора и пациента и между оператора и личния лекар. В това отношение трябва да се помисли в бъдеще.
- Какво трябва да се направи?
- Очевидно ще трябва да помислим със здравната каса. Навремето имахме връзка с всички лекари в поликлиниките. Канехме тези, които бяха към района на ИСУЛ, на два-три месеца, за да се опознаем и да видим къде можем да изгладим стиковката. Сега тази връзка просто я няма, няма и райониране в София.
- Казвате, че според статистиката лекарските грешки у нас са по-малко, отколкото на Запад. Възможно ли е тук просто да са прикривани или пациентите да не са се жалвали?
- Поне при нас няма друг такъв случай - с фатален край, в клиниката по УНГ.
- А какво всъщност се случи, защо почина това дете?
- От 30 години се занимавам със спешна хирургия и една от областите, в които имам най-много опит, са кръвоизливите в гастроентералния тракт. Винаги съм твърдял, че най-много ме е страх от тях. Там за секунди един масивен кръвоизлив може да завърши трагично. Въпросът е как да не се стигне дотам. Може би тук има наслагване на два момента. Единият - на кръвоизлив, вторият - на възпалителен процес. Като сложим и небрежността - не се е подходило достатъчно отговорно, е логично случаят да завърши така въпреки мигновената реакция в последните час-два.
- При оповестяването на този случай стана ясно, че в клиниката по УНГ има сериозен проблем между лекарите - те се изпокараха пред всички. Това обичайна атмосфера ли е в клиниката, в болницата и в болниците изобщо?
- Имаше изключително напрежение и все още го има и нервите на някои колеги, особено на по-младите, не издържаха. Не е съвсем такава ситуацията в самата клиника, но не бих я определил и като идеална за междуколегиални отношения. Климатът в която и да е клиника е от голямо значение за нормалната дейност на една болница. Не бих казал, че в други отделения и клиники в ИСУЛ има отчетливо недобра работна атмосфера.
- Защо това не е забелязано навреме? Срещу д-р Маджунов има и много оплаквания от родители.
- За да вземе ръководството отношение, трябва да има писмено становище на оплакващите се. За последните 5 години има само една писмена и една устна жалба срещу него. Има конкуренция в клиниката, различни интереси, но чак скандали не е имало там.
- Все повече се говори за лекарски грешки напоследък. Повече ли са те, или просто темата е по-актуална и й се обръща повече внимание?
- Едва ли някой е водил статистика, но е видно, че обществото много хиперреагично възприема темата, особено в последните месеци. Не бих казал, че грешките са повече. Няма сфера в човешката дейност, където да не се допускат грешки. Но на нашите гледат под лупа, особено в последно време. Не мога да си обясня дали е случайност тази поредица от грешки, която разбунва обществото. А това няма да доведе до добър резултат. Трябва да си дадем сметка, че в лечебния процес влиза, от една страна, пациентът, а, от друга - лекарят. Всякакво нарушение на доверието между двамата е в ущърб, първо, на пациента, второ, на лекаря. Как ще отидете на лекар, след като сте загубили доверие към него? Всеки един от нас има отговорност - както ние, работещите в системата, така може би и обществото в това отношение би трябвало да ни помогне. Няма система по света, където смъртността да е нулева и всички болни да се излекуват. Въпросът е ние да се движим в такива параметри, в които да не изоставаме от напредналите страни. Но ние не можем да си разрешим да бъдем на ниво европейска медицина, тъй като бюджетирането ни е на ниво африканска страна. И това трябва да се отчете. На нас ни трябва система на здравеопазване, която да направи така, че ние да работим спокойно, да се съсредоточим върху постиженията на медицината и да ги приложим.
- Доколко е вярна тезата, че лекарските грешки се дължат на липса на пари?
- Недофинансирането е сериозен проблем, но не по-малък е и организацията на системата. За съжаление, докато не решим този проблем, ще се въртим в порочен кръг. От една страна, министърът на финансите не желае да налее пари в нереформирана система. Ако аз съм министър на финансите - и аз не бих искал. От друга страна - за да направите реформа, трябва да имате пари.
- Каква реформа трябва да се направи?
- Хората се умориха от приказките за реформа, ние също трудно работим. Решението не е в Министерството на здравеопазването, дори не е в Министерския съвет. За приемане на една национална програма трябва да седнат всички на една маса и да се разберат до определено ниво. Оттам нататък в зависимост от политическите виждания на всяка една партия да има платформа и виждане. Но основата трябва да е приета с консенсус. Сега виждате, че всяка крачка се посреща едва ли не на нож. Така не може да продължава.
- Каква трябва да е тази основа?
- Нека го решат политиците. Ние, които изпълняваме законите, ще стоим отстрани като експерти и ще даваме съвети. Не ние, лекарите, направихме опит да превърнем всеки пациент в клиент. Но правилата, по които работим сега, са точно такива. И в момента имаме пациент, който не е здравно осигурен и за трети път попада тук. Хиляди левове ще изтекат от търговското дружество, но за нас той е пациент - ще го излекуваме и ще го пуснем. Но има нещо гнило в системата.
- Той защо не си е платил осигуровките?
- Не желае. Вчера пристигна пациент, който желае да го оперираме. При въпроса дали е осигурен, той отвърна, че не желае да внася нищо и ще си плати всички медицински услуги. Продължаването на неразборията в здравеопазването ще застраши здравноосигурителния модел. Все по-често се случва да чуваме от хора в работоспособна възраст, че не желаят да внасят здравни осигуровки.
- По българските стандарти и практиката, която сме виждали досега при лекарски грешки, наказанието на д-р Маджунов беше доста жестоко - беше уволнен, бяха му отнети правата. При предишни случаи не се е случвало подобно нещо? Такива ли трябва да бъдат наказанията, или той е жертва на обстоятелствата?
- Ние взехме изключително тежко решението той да бъде уволнен. Това е опитен колега, който е оперирал хиляди деца. От друга страна, има пропуск, за който е платено много скъпо. Сега си задаваме въпроса: кой ще го замести? И в ИСУЛ започваме да изпитваме трудности с кадри, а представяте ли си какво става в други по-малки болници?
- Трудностите при намиране на кадри само в УНГ ли са, или и в други специалности?
- ИСУЛ е почти монополист при УНГ не само в София. Имахме поредица от печални случаи в последните години - трима от водещите професори си отидоха. Все още имаме с кого да ги заменим, но един такъв специалист се изгражда с много години. Да не говорим за другите специалности. Патоанатомът ни е един, а тук преди имаше цяла катедра. Не на шега казвам, че ще му назначим охрана. Общо те са 52-ма в страната. До 5 години ще има остър недостиг в цялата страна. Ако дотогава не сме направили някаква реформа, след 5 години тя вече ще е задължителна.
- Тази година все пак има известни промени. Болниците сами ще трябва да си купуват онколекарствата. Вие ще се справите ли, така че да няма липси?
- Имаме притеснения в това отношение. Периодът за вземане на това решение беше кратък, имаше уговорка дискусията да продължи, но това не стана. Дали ще се справим? Дай боже, защото не ми се ще пак да се насочат камерите при евентуални пропуски от наша страна. Как ще се получи при нас същата цена, както при централизираните търгове на МЗ, след като поръчваме по-малки количества?
- От тази година ще получавате и фиксиран лимит за спешна помощ.
- Бъркате с пръст в раната. Ние изградихме преди 1.5 г. един съвременен спешен портал и бяхме безкрайно огорчени, когато, вместо да се направи крачката напред във финансирането на тази дейност, се направи крачка назад и то се намали. Системата, която изградихме, не може да се промени, освен ако не е в ущърб на болните, а със спешността шега не бива.
- Колко е намален бюджетът ви спрямо плащаното миналата година?
- И сега дотираме спешността в болницата. Не можем да продължим така, защото, за да дотираме, трябва и да получаваме отнякъде. Спрямо миналата година постъпленията ни общо от НЗОК и МЗ ще бъдат същите, а те не покриват 100% от разходите. Ако се наложи да дотираме и спешността, ако не успеем да купим онколекарствата на пределните цени, зададени от МЗ, и пак трябва да дотираме, се чудя откъде. Петрол ли да копаем в двора? Успяхме миналата година да приключим с просрочените дългове, хубаво е, че се нормализираха малко плащанията от здравната каса в последните месеци. Това внесе спокойствие и възвърна донякъде доверието на доставчиците - имахме запор за снабдяването с някои медикаменти. В тази обстановка не се работи много лесно.
но е видно, че обществото много хиперреагично възприема темата
ъ?