Какво ще се случи с египетската революция изобщо не е ясно. Това, че тя се случи, не е изненада. Хосни Мубарак е президент повече от четвърт век, още от убийството на Ануар Садат. Той е стар и болен. Никой не очаква да живее дълго, а неговият явен план да бъде заменен от сина си Гамал вече не може да се осъществи, въпреки че допреди година е бил възможен. Няма египтянин, който да иска планът на Мубарак за наследяването на властта да бъде реализиран - освен най-близкото му обкръжение. Провалът на Мубарак да осъществи надеждно сдаване на властта вещае нестабилност след смъртта му. Но има хора, които смятат, че трябва да се действа, преди Мубарак да си е отишъл от този свят. Въпросът е



кои са тези хора и какво искат те



Каква е историята на режима? През 1952 г. полковник Гамал Абдел Насър организира военен преврат, който свали египетската монархия и премахна британското влияние в Египет. Насър сформира правителство, базирано върху военната сила като основен фактор за стабилизирането и напредъка на Египет. Революцията му беше светска и социалистическа. Това беше доминиран от военните режим, залагащ на силно държавно участие в икономиката. Ануар Садат смени Насър след смъртта му, а Хосни Мубарак смени Садат след убийството му. И двамата са от средите на армията, какъвто бе и Насър. И макар външната им политика да се различаваше от тази на Насър, режимът оставаше непокътнат.

Исканията за оставката на Мубарак идваха от различни среди, включително от представители на самия режим - по-специално от военните. Те възприемаха като заплаха за режима нежеланието на Мубарак да им позволи да диктуват смяната на властта. За някои от тях протестите представляват едновременно и заплаха, и възможност. Очевидно е, че демонстрациите може да излязат от контрол и да съборят режима. От друга страна, протестите може да накарат Мубарак да подаде оставка, за да бъде заменен примерно от Омар Сюлейман, ръководителя на разузнаването, който бе назначен от Мубарак за вицепрезидент. По този начин режимът ще бъде спасен. Не може да се каже, че военните подстрекават протестиращите, но някои от тях може да разглеждат демонстрациите като възможност.

Това може да има значение заради дълбоката разединеност на демонстрантите, които са далеч от способността да организират масово движение - подобно на онова, което свали иранския шах през 1979 г. Нещо по-важно - протестиращите са обединени в противопоставянето си на Мубарак като личност и на режима. Но от там нататък опозицията е дълбоко разделена.

Западните медии представят бунта като искане за либерална демокрация от западен вид. Мнозина участници със сигурност искат това. Не е ясно обаче дали масово се включват египетските селяни, работници и търговци. Техните интереси са свързани много повече със състоянието на египетската икономика, която по принцип е либерална. Както бе в Иран през 2009 г., демократичната революция не може да успее без по-широка подкрепа.

Другият елемент на бунта е организацията "Мюсюлмански братя". Сред повечето наблюдатели битува мнението, че в момента те вече не са радикално движение и са твърде слаби, за да влияят върху революцията. Това може и да е така, но не е сигурно. "Мюсюлманските братя" имат много клетки, които бяха замрели при усмирилия ги режим на Мубарак.



Не е ясно кой ще изплува, ако режимът падне



Не е ясно дали те са по-слаби от демократично настроените демонстранти. Грешка е да се окачествява предпазливостта на "Мюсюлмански братя" като слабост. Другото обяснение за поведението им е, че не разкриват истинските си възгледи и изчакват благоприятния момент при смяната на властта. "Мюсюлмански братя" има по-голям потенциал за влияние върху масите в Египет в сравнение с прозападните демонстранти или с наложилия се като лидер Мохамед ел Барадей, бивш ръководител на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ).

Налице е, разбира се, обичайната дискусия



каква е гледната точка на американския президент,



какво мислят европейците или иранците. Несъмнено всички те имат мнение и дори планове. Но е безсмислено да моделираме политическата динамика в Египет от гледна точка на САЩ или Иран и е глупост да се смята, че ставащото в Египет е плод на техни заговори. Много хора са обезпокоени от събития там, много хора казват всякакви неща и дори харчат пари за шпиони и "Туитър". По този начин може да се въздейства върху режима в Египет, но революцията не зависи от това, което казват ЕС или Иран.

Възможни са четири сценария. Първият е режимът да оцелее. Мубарак ще може да стабилизира обстановката или по-вероятно друг високопоставен армейски представител да го смени след достоен интервал за сдаване на властта. Друга възможност в рамките на варианта за оцеляване на режима е преврат, извършен от полковници. Вторият сценарий е демонстрантите да предизвикат избори, които да бъдат спечелени от Ел Барадей или някой като него, а Египет да отхвърли модела на Насър за силна държава и да тръгне по пътя на демокрацията. Третият сценарий е демонстрации да доведат до избори, които обаче да бъдат спечелени от "Мюсюлмански братя" и страната да се насочи към ислямисткия модел на развитие. Четвъртият сценарий е Египет да затъне в политически хаос.



Най-вероятният вариант са избори



като последица от политическата безизходица, при които перспективният кандидат няма да бъде избран за президент. Ако трябва да избирам, бих заложил на стабилизиращ се режим и оставка на Мубарак заради политическата му слабост и разединението на протестиращите. Но това е гадаене, а не прогноза.

Някои от тези сценарии са от значение за света. За ислямистите перспективата за радикализирането на Египет представлява нова възможност. За Иран подобен развой ще бъде по-малко желан. В момента Иран е възникващ център на радикалния ислям и той няма да приветства конкуренция от Египет.



За САЩ един ислямски Египет би бил стратегическа катастрофа



Египет е център на влияние в арабския свят. Това ще промени не само движещата сила в този свят, това ще преобърне американската стратегия в района, която е в сила от арабско-израелската война през 1973 г. Решението на Ануар Садат да се откаже от съюза с Москва и да формира съюз със САЩ подкопа съветските позиции в Средиземноморието и Арабския свят и засили неимоверно много позициите на САЩ. Подкрепата на египетското разузнаване след 11 септември 2001 г. изигра решаваща роля в блокирането и подкопаването на терористичната мрежа "Ал Кайда". Ако Египет бе прекратил това сътрудничество или се бе превърнал във враг, американската стратегия щеше да понесе тежък удар.



Големият губещ ще бъде Израел



Националната му сигурност се базира на договора с Египет, подписан от премиера Менахем Бегин (договорът е подписан през 1978 г. в Кемп Дейвид, от египетска страна подписът бе сложен от Ануар Садат - бел. ред). Демилитаризирането на Синайския полуостров не само защитаваше южния фронт, но и означаваше да не се поставя под въпрос оцеляването на Израел. Ако Египет анулира Кемп-Дейвидските споразумения и с течение на времето реконструира и засили армията си, Израел ще бъде застрашен, както в периода отпреди споразуменията.

Така че има сценарий, който потенциално ще засили радикалния ислямизъм, като в същото време САЩ, Израел и дори Иран ще изпаднат в неблагоприятно положение - по различни причини. Този сценарий ще стане факт при две условия. Първо, ако "Мюсюлмански братя" се превърне в доминираща политическа сила в Египет. Второ, ако се радикализира повече, отколкото са в момента, според мнението на повечето наблюдатели.





А геополитическата картина ще остане непроменена



Тя ще остане същата и ако военният режим задържи властта - с изключение на един вариант. Ако режимът реши, че непопулярността му може да бъде притъпена с повече антизападна и антиизраелска политика - с други думи, ако реши да играе с ислямската карта. Колкото и да е трудно да си представим, но може да има съюз с "Мюсюлмански братя", за да се стабилизира режимът. В този свят стават и странни неща.

Политическата обстановка в Египет оставя дълбок отпечатък върху международната политика. Това не трябва да изненадва. Когато при Насър Египет бе просъветски, светът бе много по-различен от това, което е бил преди Насър. Когато Садат преобърна външната си политика, промени се и светът. С всяка промяна във външната политика на Садат се променяше и светът. Египет е една от държавите, чиято вътрешна политика засяга не само неговите граждани.