Икономистът Георги Ангелов наскоро пусна на блога си две любопитни графики от серията доклади Doing Business 2011 на Световната банка. Едната графика показва, че въпреки прехвалените ниски ставки плащането на данъци у нас е "ходене по мъките" - процедурите са тромави, сложни и отнемат прекалено много време. Другата е илюстрация на правилото, че колкото по-тромава е данъчната система на една държава, толкова повече сивее нейната икономика.

Понеже данните за Doing Business 2011 са събирани през 2010 г., докладът хвали България за нещо, което вече се е променило към влошаване. Това е злополучната осигурителна тежест, която миналата година бе намалена с 2 процентни пункта, но от 1 януари 2011 г. пенсионната вноска е по-висока с 1.8%. "Тъкмо Световната банка ни похвали за намалението на осигурителната тежест и вече влезе в сила увеличението им. Явно международните институции не могат да реагират достатъчно бързо, за да отразят в реално време хаотичните действия на нашето правителство", коментира с горчива ирония Георги Ангелов.

Световната банка заедно с компанията PricewaterhouseCoopers очертават световния данъчен пейзаж в специалното издание Paying-Taxes-2011. Тhe global picture. Там ясно се вижда, че България има и друг сериозен проблем освен непостоянството на правителството - тежки и сложни данъчни процедури (виж. графиката). У нас спазването на данъчното законодателство отнема най-много време от всички държави в Европейския съюз и заради това сме на последно място по този показател. "В Люксембург, Ирландия и Естония декларирането и плащането на ДДС, осигуровките и данъците отнемат по-малко от 100 часа на година, в България са необходими средно 616 часа. И в Африка не е толкова зле, колкото е в България", посочва Ангелов. И подчертава, че тежестта на процедурите за плащане на данъци има влияние както върху приходите в бюджета, така и върху общата бизнес среда, предприемачеството и т.н. Тежестта на данъчната система (не само ставки, но и процедури, плащания, време) има тясна връзка с размера на сивата икономика. "По-тежка данъчна система означава по-висока сива икономика", заключава икономистът.

Твърденията на Георги Ангелов и графиките на Doing Business се сдобиват с образи от живия живот благодарение на коментатори в блога ikonomika.org, които дават мощно емпирично "рамо" на статистиките по-горе. Йордан Йорданов описва съвсем реални "данъчни парадокси" - примери от всекидневното ходене по мъките на българските предприемачи.



Ето някои от парадоксите:



* Автобусна фирма е била дисквалифицирана от търга за 43 междуградски автобусни линии в Пловдив заради неплатен данък от 1.61 лева. Това съобщиха за Агенция "Фокус" от комисията, която провежда търга в Пловдив. Подобно данъчно задължение, но от 58 стотинки, има и друга фирма, която обаче е класирана да продължи състезанието в конкурса. Един от участниците поискал търгът да бъде прекратен. Искането му не е прието...

Незапознатите доста биха се зачудили как тези фирми, отишли на търг за милиони, са допуснали задължения по 1-2 лева - достатъчно на удостоверението да пише "има задължения" и да им провали участието. Всъщност реалността е, че само за месечните осигуровки и данъци на работниците има 6 различни бюджетни кода и се попълват 6 платежни всеки месец. Всичките тези кодове се удвояват пак за всеки отделен месец, когато има лихви за просрочие. Отделно ДДС, годишно изравняване, данък дивидент.

* През юни 2006 г. например съм превел 50 стотинки по-малко във фонд "Здравно осигуряване". За периода юли 2006 - януари 2011 г. всеки месец ми е начислявана по 1 стотинка лихва. Ако искам да го "прихване системата автоматично", трябва да пусна за всеки отделен месец, т.е. това са 54 месеца, отделни 54 платежни за по 1 стотинка, а цена на платежното - 1 до 5 лева. Това е само по единия от бюджетните кодове, а има още десетина. При тази сума от няколкостотин до няколко хиляди лихвички едно платежно да е грешно попълнено, пак оставаш задължен. Има и вариант да се отървеш само с 20 платежни, като платиш общо лихвите и главниците, след което да входираш искане да ти ги "разнесат служебно". За последното обаче няма срок на услугата, т.е. търгът отива у реката.

* Допреди 3 години печалбата на ЕТ се добавяше към данъчната основа по Закона за облагане на доходите на физическите лица и плащането ставаше с 1 платежно. После свалиха ставката за личните доходи на 10%, но за ЕТ остана 15%. Поне 50 депутати се хвърлиха на амбразурата като Матросов, за да убеждават журналистите, че така било правилно.

* Друга глупост е изискването да пускаш нулева ДДС декларация, ако нямаш нищо за деклариране (вместо да не пускаш нищо). И още - да подаваш всеки месец декларация 1, въпреки че няма промяна в декларираните обстоятелства спрямо предния месец. Или пък да пускаш декларация 6, след като си преведеш осигуровките - все едно да си платиш тока и да ти искат да пуснеш декларация до ЧЕЗ, че си го платил, иначе не се брои за платен, ако ще да си го платил за цяла година напред.

* Парадоксален е и отказът на НАП да въведе нулевата партида - единна сметка, по която да плащаш с 1 платежно, и оттам да се погасява в определен приоритет. При кредит към банката приоритетът на погасяване е неустойки-такси-лихва-главница. Така е и в общината за местните данъци и такси, въпреки че там работят още под ДОС. Зимбабвийският софтуер на НАП обаче няма нулева партида, въпреки че вади крайно салдо (последното се дава с голяма неохота от служителите).

* Като отидеш в "Изипей" - Добрич, там ти казват колко дължиш за парно в София и там си го плащаш. Като отидеш за УЛДЗ (удостоверение за данъчни задължения) в Добрич, ти казват да си го вземеш от София, защото "там ти е твоето данъчно".

Лошото е, че ние не само сме зле, но и



има ясно разпознаваема тенденция да станем още по-зле



Само да се сетим колко нови безумия бяха натворени в последните 2-3 години: дискриминационната ставка за доходите на ЕТ; "облекчения", които водят до нови бумащини и печалба на подбрани групи на гърба на останалите - ваучери за храна, безданъчните лихви върху ипотечните кредити, преференциите за лични застраховки; все нови и нови обстоятелства за деклариране - вече се декларират взети заеми, дадени заеми, притежавани акции; от тази година болничният лист трябва да се декларира 2 (два) дена след издаването му, както и трудовият договор. Преди това срокът беше 5 дни. Ако отидеш на 3-тия ден, чака те акт за работник без договор: 15 хиляди лева. Тази глоба всъщност се прилага основно към суперизрядни платци, които примерно веднъж от 1000 пъти не са успели да пуснат декларацията навреме с електронния си подпис или друга техническа трудност.

А какво да кажем за пълната джунгла при данъчните тълкувания. Примерно, бояджията си купил и после продал служебната баничарка, но тъй като в предмета му на дейност на ЕТ-то едно време записал "покупко-продажба на вещи", продажбата му се прибавя към данъчната основа, тя минава прага от 50 хил. лв. и те му правят регистрация със задна дата. Това може да се случи с до 7 години назад, а за всичките обороти от там насетне следва служебно начисляване на ДДС, което той трябва да внесе. И няма право на данъчен кредит върху разходите, защото е минал 3-месечния (вече е 12 месеца) срок за деклариране. След 5-6 хиляди подобни данъчни мародерства из цяла България, разказани на 5-6 милиона човека от потърпевшите, поне 500 хиляди души се скриха в сивата икономика и дадоха доживотен обет да не излизат никога оттам.

В продължение на описаните парадокси друг читател на ikonomika.org - нарекъл се "Алтернативен Капацитет", задава няколко основателни въпроса към финансовия министър Симеон Дянков: Кога ще губим по-малко часове в плащане на данъци (нека да догоним Испания по първата графика)? Кога ще влезем в Топ 10 на doingbusiness.com и кога ще намалим разрешителните с 33%? Кога ще имаме е-правителство и цялостна административна реформа? Защо се бави концесионирането на занемарена инфраструктура?

"За тези неща не са необходими много пари", твърди "Алтернативен Капацитет". И е прав.