Видяхме доста революции през последните едно-две десетилетия; тази в Египет дойде доста неочаквана, ще преглътнем и нея.

Революцията си има своя технология, има и своя естетика. Технологията включва наличие на недоволни маси, готови да излязат на улицата и рискуват нагълтване с газ, контузии, дори смърт. Включва непременно опозиционен лидер, най-често дошъл от чужбина или пуснат от затвора, но подкрепян от велики външни сили. Включва трескаво жужене на тайните служби към същите тези сили. Естетиката? Нея я нарисува още художникът Дьолакроа - знаете. "Свободата, водеща народа на барикадите". Жена с голи гърди и знаме, до нея гаврош с два пищова... Естетизацията на революцията започнаха бунтовните французи - нейната канонизация, дори фетишизация се случиха в тоталитарното общество, ние също бяхме педагогически обект на подобен процес.

Процесът е такъв. Революцията, докарала сегашната власт на власт, по-късно винаги добива монументални измерения. Тя обраства в исторически орнаментика и риторическа помпозност, става непререкаема веха, неподлежаща на различен от официозния поглед интерпретация. Не дай си боже да си революционен не със задна, а със сегашна дата - новата власт е подозрителна и ревнива. Мачка здраво. Може би защото помни своя собствен възход и познава технологията...

Властта на Саддам беше



продукт на революция,



възпявана в песни и пропаганда. Кадафи също смята властта си за дошла с революция. Ануар Садат дойде на власт като революция, дори направи една "поправителна" такава, вече бидейки на власт. Застреляха го също представители на революционни военни по време на парад през 1981... Скоро след това на власт се качи настоящият президент Мубарак - хареса му. Дори имитира избори по едно време, малко в соцстил - почти всички са "за", подкрепят с възторг...

Загубилите властта при неизборни обстоятелства наричат загубата преврат, спечелилите я наричат събитието народна революция.

Да не помислите само, че се присмивам на народното недоволство. Нищо подобно. И Тунис, и Египет са пълни с млади и бедни хора, които заслужават нещо по-добро от шляене по улиците и унило киснене из кафенетата в характерната за тези региони мъжка компания. Нещо повече - глобалната мрежа днес и опосредстваната чрез западното кино пропаганда на различни политически, икономически, дори сексуални свободи неизбежно влияе на умовете в традиционалистките ислямски държави.

Така както по-качествените продукти, по-свободните отношения и по-напредналият бит изкушаваха варшавския гражданин при досега му със Запада; тъкмо затова



трудно го допускаха до такъв досег



Все пак той се осъществяваше - затова Източният блок рухна.

В един документ от "Уикилийкс" има анализ по темата на американски дипломати в Близкия изток от неотдавна. Те посочват, че холивудските кинопродукти като "Сексът и градът" и прочее правят много повече за промяна на консервативното ислямистко съзнание от всякаква официална пропаганда и призиви за демократизация. Така е. Киното, глобалната мрежа, свободният обмен на мнения ерозират всяка догма, застрашават всеки авторитарен и тоталитарен режим. Може би затова имаше цели отдели "Идеология" при комунистическите апарати и комсомола, може би затова всички подобни режими не могат без цензура. В Египет спряха Интернет, в КНДР няма свободен достъп.

Така че Дьолакроа и искреният стремеж на улицата за свобода е добре и прекрасно: мен ме притеснява друго.

Винаги зад тези по барикадите, в светли кабинети зад врати с кодов достъп седят едни други. Макар издалеко, те инженерстват и бабуват над сегашната и бъдещата власт.

Не се съмнявам, че могъщите Служби правят същото и сега в Египет. Преди два дни "Дейли мейл" писа, че вече три години САЩ планират смяна на режима там. А документи в същия цитиран по-горе сайт "Уикилийкс" показват натиска на американски дипломати над египетското правителство да освобождава дисиденти. В секретна телеграма, изпратена на 30 декември 2008 г., американската посланичка в Кайро Маргарет Скоуби съобщава, че опозиционни групировки са изготвили тайни планове за смяна на режима преди президентските избори, насрочени за септември тази година.

Документът пък с гриф "поверително", адресиран до държавния секретар във Вашингтон, е озаглавен: "Активист от 6 април за визитата му в САЩ и промяна на режима в Египет". В текста се твърди, че няколко опозиционни сили се договорили да подкрепят несъществуващ в писмена форма план за преход към парламентарна демокрация, включваща по-слабо президентство и засилени правомощия на премиера и правителството преди насрочените за 2011 г. президентски избори.

Би било много странно, ако не беше така.

Притеснявам се само, че инженерите понякога правят един политически проект, а той впоследствие



мутира и се изражда



Че искат, примерно, повече демокрация и Барадей начело. А идват "Мюсюлмански братя", да кажем, и някой нов Саддам. Да не забравяме, че Саддам беше приятел на САЩ в зората на революцията си. И Осама беше приятел. Да не говорим Мубарак какъв приятел е, в официалните документи, все още. Искат едно, а става друго; оставяме настрана труповете, разрухата и съпътстващия женски плач.

Дьолакроа е изобразил Свободата с женско лице. Но и сфинксът е с женско.