През последните 20-ина години у нас безследно са изчезнали стотици хора, съдбата на голяма част от които остава неизвестна и до днес. Пример за тежката ситуация е районът на Добрич, където полицията години наред не успя да разплете изчезването на над 20 души. В повечето случаи разследванията завършват с установяването на труп, но често се случва тяло никога да не бъде намерено.

Именно тази трагична равносметка мотивира 26-годишният блогър и специалист по информатика Боян Юруков да се заеме със създаването на интернет сайт за безследно изчезнали - http://www.lipsva.com. Той е роден точно в Добрич, но живее в Германия, а идеята му хрумнала по време на семинар за млади лидери, на който трябвало да представи свой IT проект.

Юруков развива проекта си абсолютно безкористно, като единствената му цел е да помогне на близките на изчезналите в бързото разгласяване на информация, която би могла да помогне за тяхното намиране. Подобни частни инициативи успешно подпомагат работата на полицията в много европейски страни като Италия, Испания, Германия, Русия.

"Известно е, че първите часове са критични. За жалост в България към този момент няма публична база данни на безследно изчезналите. Най-много да се пусне за кратко снимка по новините с име и телефон. Какво става обаче, ако искаме още информация за лицето или сме пропуснали да го разгледаме добре?", пита риторично Юруков в своя блог.

В момента на сайта му са качени



данни за 211 неразрешени случая,



1/3 от които са публикувани лично от роднини на изчезналите. Това всъщност е и основната цел на Юруков - да даде възможност на семействата да потърсят помощ непосредствено след изчезването, а не да чакат задължителните 24 часа от подаването на сигнала в полицията, за да се поместят снимка и описание на лицето в официалния бюлетин на МВР. Според създателя на http://www.lipsva.com най-сериозният проблем в разследването на подобни случаи е недостатъчната информация, която стига до обществото.

"Аз съм намерил около 50 случая, които са останали скрити в някакви бюлетини или регионални новини и никой не ги е разгласил, защото никой не ги е видял. Друг проблем със сайтовете на МВР е, че бюлетините се пишат в свободен текст. Това, първо, е значителна административна работа за полицията и, второ - спъва хората да следят информацията. Само шепа журналисти се занимават с това да изчетат всеки ден какво се пуска и да го публикуват", смята Юруков.

Според него решението е полицията да възприеме един определен начин за публикуване на подобна информация в табличен вид - цвят на очите и косата, ръст, особени белези, облекло, мястото, на което е забелязан(а) за последно, и няколко снимки. "И второто нещо е - всички тези данни да се качват на едно място, дали ще е сайт или имейл, няма значение, но да е на едно място. Така информацията ще може да се обработва напълно автоматично и да бъде бързо достъпна за много по-голям кръг от хора", обяснява информатикът.

Юруков е предложил идеята си на МВР още през пролетта на м. г., но освен



проявения формален интерес



засега оттам не са се ангажирали с нищо конкретно. Единствената официална реакция е становище на ведомствения правен отдел, в което се казвало, че полицията не може да предостави информация за безследно изчезнали, тъй като това са лични данни. По тази причина в момента Юруков е в процес на регистрация като носител на лични данни.

"Нямам илюзията, че сайтът ми ще се разрасне до най-големия регистър например, но се надявам да е началото, което ще подтикне полицията да направи такъв. Това е моят отговор на вътрешната ми нужда да направя нещо по въпроса и ако помогна дори на един човек, значи ще си е струвало", признава създателят на http://www.lipsva.com.

Нуждата от по-бърза реакция и повече информираност още в първите часове след изчезването на човек многократно е коментирана и от МВР. Това пролича и по време на издирването на 7-годишния аутист Веселин Игнатов от софийското село Курило в средата на м. г. Тогава в продължение на един месец полицията и медиите непрекъснато показваха снимката и описанието на детето, а в социалната мрежа "Фейсбук" групата, посветена на неговото намиране, събра над 70 000 души. За съжаление накрая това се оказа недостатъчно и в началото на юни момченцето бе открито удавено в река Искър.

Впоследствие се оказа, че още на първия ден от изчезването на Веско двама продавачи са забелязали детето да тича между колите по шосето, което води към Искърското дефиле. Въпреки това не съобщили нищо на полицията, дори и след като припознали детето в съобщенията по вечерните ТВ новини. Преценили, че това не е тяхна работа и че разследващите сами трябвало да ги потърсят.



Без никакъв благоприятен напредък



остава и друг подобен случай, който доби голяма популярност през м. г. В началото на май 22-годишният студент от Попово Петър Димитров безследно изчезна, след като се яви на интервю за виза в американското посолство в София. Роднините му безуспешно опитаха да получат информация от посолството, но се оказа, че точно в този ден камерите на изхода не работели и няма никакви кадри, на които Димитров да е заснет как напуска сградата. Това провокира сериозни съмнения у семейството му, което дори писа писмо до американския президент Барак Обама с молба за помощ.

На 7 юли говедар откри тяло на обесен млад мъж край свиленградското село Дервишка могила и от полицията допуснаха, че това може да е тялото на 22-годишния Петър, тъй като приличало на неговото описание. Категорично заключение по въпроса обаче няма и до днес, тъй като ДНК експертизата вече пети месец се бави по неясни причини.

Въпреки че Боян Юруков сам признава, че проект като http://www.lipsva.com няма как да предотврати изчезването на някого, той е убеден, че подобен регистър би могъл не само да помогне в издирването на хора, но и да е полезен при анализа на тенденциите, които се развиват в тези случаи. Ако това начинание добие повече популярност обаче, то би могло да промени и отношението на тази част от обществото ни, която все още смята, че издирването на безследно изчезнали "не е тяхна работа". Защото за успеха на тези разследвания единственото нещо, което има значение, е сътрудничеството. И точно това е целта на Боян Юруков.