|
| Поддръжници на "Уикилийкс" и на основателя на сайта Джулиан Асандж, членове на групата интернет активисти Анонимните демонстрират в негова подкрепа във Валенсия, Испания. |
В есе от книгата, която публикува в електронен формат, главният редактор на "Ню Йорк таймс" Бил Келър описва трудното партньорство с "Уикилийкс" и лично с Асандж. Макар австралиецът да се нарича сам журналист, Келър го определя само като източник и го описва като "враждебен", "арогантен", подвластен на временни настроения. При първоначалните контакти с Асандж, който вече доби световна популярност, той изглеждал като скитник.
Асандж бе задържан във Великобритания по искане на Швеция, където две жени го съдят за изнасилване. В САЩ също се подготвя обвинение срещу него. Американски юристи коментират, че ако срещу него бъде заведено дело по закона за шпионажа заради разсекретяването на поверителни правителствени документи, то ключов въпрос в процеса ще е дали Асандж е журналист и дали по тази причина може да се ползва със закрилата на Първата поправка в конституцията на САЩ.
Смятам, че написаното от Келър подкрепя моята позиция и тази на останалите, които смятат, че Асандж може да бъде съден за нарушение на закона за шпионажа, тъй като не е журналист, коментира Дейвид Ривкин, адвокат от Вашингтон, който е експерт по конституционно право и е работил в Министерството на правосъдието на САЩ при президентите Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши.
Правителството сигурно много се радва, като чете книгата на Келър, коментира Грег Хуш, интернет активист и говорител на групата Анонимните, която подкрепя "Уикилийкс". "Казвайки, че Асандж не е журналист, той го превръща в източник, а това променя цялото ниво на защита, което Асандж би получил по силата на Закона за шпионажа. Това е голям удар и не очаквах Келър да го направи".
"Келър направи всичко, за да се дистанцира от Асандж и да се разграничи от поведението на Асандж", коментира за AOL News Лю Фелпс, партньор в компанията за кризисна комуникация Sitrick and Co. Според Фелпс Асандж си е виновен за начина, по който Келър го описва в книгата си.
Да работиш с Асандж и тайните, които пръсна
Миналия юни Алън Ръсбриджър, редакторът на "Гардиън", ми се обади по телефона и ме попита мистериозно дали знам как можем да си поговорим, но при гарантирана поверителност. Нямам идея, признах. В "Таймс" (американския "Ню Йорк таймс", чийто главен редактор е Келър - бел. ред) нямаме криптирани телефонни линии. Тогава той ми каза, че ще опита да ми говори със заобикалки. И така ми отправи необичайно предложение - организация, наречена Уикилийкс, се е сдобила със значително количество класифицирана кореспонденция на американското правителство. Лидерът на Уикилийкс Джулиан Асандж, ексцентричен бивш компютърен хакер, роден в Австралия и без постоянен адрес, е предложил на "Гардиън" половин милион военни документи от бойните полета в Афганистан и Ирак. След това можело да има и още, включително и огромен брой конфиденциални дипломатически телеграми. "Гардиън" предложил, за да се увеличи ефектът и да се подели бремето от обработването на такова количество информация, и "Ню Йорк таймс" да бъде привлечен в този изключителен проект. Източникът се съгласил. Дали аз проявявам интерес?
Проявявах.
Приключението в следващите 6 месеца съчетаваше шпионската интрига от боравеното с огромен секретен архив с далеч по-досадната работа по сортиране, проучване и проумяване на цялата планина от информация. И сякаш това не беше достатъчно сложно, но проектът работеше с източник, който бе загадъчен, манипулативен и непостоянен (както и открито враждебен към "Таймс" и "Гардиън"); международен екип от журналисти; фирмени адвокати, чиято цел бе да ни държат в рамките на закона, и армия правителствени служители, на които в определени моменти им личеше, че силно се колебаят дали да ни съдействат, или да ни арестуват. Към края на годината историята около този мащабен пробив в сигурността надви над историята около действителното съдържание на секретните документи и доведе до смразяващите спекулации, че нещо - журналистиката, дипломацията, животът, такива, каквито ги познаваме - се е променило драстично и завинаги.
Скоро след разговора ми с Ръсбриджър ние изпратихме Ерик Шмид от вашингтонското ни бюро в Лондон. Той от години работи в ресора военни теми, работил е с класифицирана военна информация и преценява отлично нещата. Той трябваше да прецени дали информацията е автентична, дали е от обществен интерес. Той трябваше и да ни разясни какъв механизъм на сътрудничество ни се предлага с "Гардиън" и с германското сп."Шпигел", поканено от Асандж като трети участник в тайната му завера. Шмид трябваше да се срещне и с Асандж, когото не познавахме.
Първият отзив от Шмид бе окуражаващ. Той нямаше съмнения, че материалите от Афганистан са автентични. Следващите няколко дни Шмид прекара в дискретен офис в "Гардиън", където преглежда и проучва документите и обсъжда с колегите сложността на проекта - как да организираме и проучим невероятния обем информация, как да транспортираме, складираме и обменяме информацията, как журналистите от три напълно различни медии да работят заедно, без да нарушават своята независимост, и как всички ние да си осигурим подходяща дистанция от Джулиан Асандж. Ние го възприемаме като източник, не като партньор или сътрудник, пък и той си имаше напълно различен дневен ред.
Асандж не разкриваше как се е сдобил с тайните. На четвъртия ден от лондонската среща Асандж се вмъкнал в редакцията на "Гардиън" с ден закъснение. Шмид ни предаде първите си впечатления от човека, който щеше да има значимо присъствие в живота ни. "Той е висок към 1.90 м, като върлина, с бледа кожа, сиви очи и шокиращо бяла коса, което веднага ти привлича вниманието. Бе съсредоточен, но разчорлен, като клошарка, носеше окаляно светло спортно палто и спортни панталони, мръсна бяла риза, протрити маратонки и мръсни бели чорапи, свлечени около глезените. Миришеше, сякаш не се е къпал от дни."
Репортерите си създали впечатление за Асандж, че е умен и добре образован, изключително технически грамотен, но арогантен, обидчив, склонен към заговори и странно доверчив.
Шмид ми сподели, че въпреки всички бомбастични и мрачни конспиративни теори, Асандж носи у себе си нещо от Питър Пан. Една вечер, докато вървели заедно цялата група по улицата след вечеря, Асандж внезапно се разбързал и се откъснал пред групата. Шмид и журналистът от "Шпигел" Джон Гьоц млъкнали изумени. Така внезапно, както ги изпреварил, Асандж се спрял, върнал се при тях и се включил отново в разговора, който бил прекратил.
Първите материали, за войната в Афганистан, се появяиха в трите издания на 25 юли. Три месеца по-късно, след като към проекта е присъединен и френският "Льо Монд", се появява втората поредица за иракската война.
По това време отношенията на "Таймс" с нашия източник се бяха превърнали от предпазливи във враждебни. Говорих няколко пъти по телефона с Асандж и чух възраженията му. Беше ядосан, че сме отказали да пуснем връзка в онлайн публикациите си към сайта на Уикилийкс - решение, което взехме, защото се притеснявахме (и с право, както се оказа впоследствие), че така ще изложим на риск нископоставени информатори, споменати в документите и ще ги превърнем в мишена на талибаните. "Къде е уважението, къде е уважението", настояваше Асандж. Следващият път ми се обади, за да ми каже, че не му харесва портрета на Брадли Манинг, редникът, заподозрян като източник на Уикилийкс. В статията ни Манинг бе описан като аутсайдер в детството и стресиран гей в армията.
Асандж се промени от славата си на издирван човек. Небрежният човек с раницата и смекнатите чорапи вече боядисваше и фризираше косата си, избираше модни костюми и вратовръзки. Превърна се в нещо като култова фигура за европейските младежи и левичари и очевидно стана магнит за жените. Започнах да мисля за него като за герой от трилър на Стиг Ларшон - човек, който може да бъде определен като герой или като престъпник, както е в трилогията на шведския бестселър, смесващ хакерската контракултура, конспирация на високо ниво и секс едновременно като забавление и като закононарушение.
През октомври Уикилийкс предава на Гардиън третия си архив - четвърт милион телеграми между Държавния департамент на САЩ и мисиите по света. Този път Асандж налага ново условие - "Гардиън" да не споделя тази информация с "Ню Йорк Таймс". Казва пред журналисти от "Гардиън", че е започнал преговори с други две американски медии - "Вашингтон пост" и веригата МакКлачи и възнамерява да ги покани на мястото на "Таймс". Привлича и водещия испанскоезичен вестник "Ел Паис".
"Гардиън" обаче не харесва условието на Асандж. Журналистите от двете издания вече са изградили добри работни отношения. "Таймс" осигурява мащабна американска аудитория за разкритията. Освен това започнахме да се убеждаваме, че Асандж губи контрол върху базата си секретни данни. Започват да се появяват информации от секретните документи в различни медии в Ливан, Австралия, Норвегия, от независимата журналистка Хедър Брук, която получава данни от дисидент в Уикилийкс и се присъединява към "Гардиън". Затова редакторът по разследванията на "Гардиън" Дейвид Лей решава, че тези изтичания на информация от Уикилийкс освобождават "Гардиън" от ангажименти в това отношение и ни даде грамите.
* със значителни съкращения
Проявявах.
Приключението в следващите 6 месеца съчетаваше шпионската интрига от боравеното с огромен секретен архив с далеч по-досадната работа по сортиране, проучване и проумяване на цялата планина от информация. И сякаш това не беше достатъчно сложно, но проектът работеше с източник, който бе загадъчен, манипулативен и непостоянен (както и открито враждебен към "Таймс" и "Гардиън"); международен екип от журналисти; фирмени адвокати, чиято цел бе да ни държат в рамките на закона, и армия правителствени служители, на които в определени моменти им личеше, че силно се колебаят дали да ни съдействат, или да ни арестуват. Към края на годината историята около този мащабен пробив в сигурността надви над историята около действителното съдържание на секретните документи и доведе до смразяващите спекулации, че нещо - журналистиката, дипломацията, животът, такива, каквито ги познаваме - се е променило драстично и завинаги.
Скоро след разговора ми с Ръсбриджър ние изпратихме Ерик Шмид от вашингтонското ни бюро в Лондон. Той от години работи в ресора военни теми, работил е с класифицирана военна информация и преценява отлично нещата. Той трябваше да прецени дали информацията е автентична, дали е от обществен интерес. Той трябваше и да ни разясни какъв механизъм на сътрудничество ни се предлага с "Гардиън" и с германското сп."Шпигел", поканено от Асандж като трети участник в тайната му завера. Шмид трябваше да се срещне и с Асандж, когото не познавахме.
Първият отзив от Шмид бе окуражаващ. Той нямаше съмнения, че материалите от Афганистан са автентични. Следващите няколко дни Шмид прекара в дискретен офис в "Гардиън", където преглежда и проучва документите и обсъжда с колегите сложността на проекта - как да организираме и проучим невероятния обем информация, как да транспортираме, складираме и обменяме информацията, как журналистите от три напълно различни медии да работят заедно, без да нарушават своята независимост, и как всички ние да си осигурим подходяща дистанция от Джулиан Асандж. Ние го възприемаме като източник, не като партньор или сътрудник, пък и той си имаше напълно различен дневен ред.
Асандж не разкриваше как се е сдобил с тайните. На четвъртия ден от лондонската среща Асандж се вмъкнал в редакцията на "Гардиън" с ден закъснение. Шмид ни предаде първите си впечатления от човека, който щеше да има значимо присъствие в живота ни. "Той е висок към 1.90 м, като върлина, с бледа кожа, сиви очи и шокиращо бяла коса, което веднага ти привлича вниманието. Бе съсредоточен, но разчорлен, като клошарка, носеше окаляно светло спортно палто и спортни панталони, мръсна бяла риза, протрити маратонки и мръсни бели чорапи, свлечени около глезените. Миришеше, сякаш не се е къпал от дни."
Репортерите си създали впечатление за Асандж, че е умен и добре образован, изключително технически грамотен, но арогантен, обидчив, склонен към заговори и странно доверчив.
Шмид ми сподели, че въпреки всички бомбастични и мрачни конспиративни теори, Асандж носи у себе си нещо от Питър Пан. Една вечер, докато вървели заедно цялата група по улицата след вечеря, Асандж внезапно се разбързал и се откъснал пред групата. Шмид и журналистът от "Шпигел" Джон Гьоц млъкнали изумени. Така внезапно, както ги изпреварил, Асандж се спрял, върнал се при тях и се включил отново в разговора, който бил прекратил.
Първите материали, за войната в Афганистан, се появяиха в трите издания на 25 юли. Три месеца по-късно, след като към проекта е присъединен и френският "Льо Монд", се появява втората поредица за иракската война.
По това време отношенията на "Таймс" с нашия източник се бяха превърнали от предпазливи във враждебни. Говорих няколко пъти по телефона с Асандж и чух възраженията му. Беше ядосан, че сме отказали да пуснем връзка в онлайн публикациите си към сайта на Уикилийкс - решение, което взехме, защото се притеснявахме (и с право, както се оказа впоследствие), че така ще изложим на риск нископоставени информатори, споменати в документите и ще ги превърнем в мишена на талибаните. "Къде е уважението, къде е уважението", настояваше Асандж. Следващият път ми се обади, за да ми каже, че не му харесва портрета на Брадли Манинг, редникът, заподозрян като източник на Уикилийкс. В статията ни Манинг бе описан като аутсайдер в детството и стресиран гей в армията.
Асандж се промени от славата си на издирван човек. Небрежният човек с раницата и смекнатите чорапи вече боядисваше и фризираше косата си, избираше модни костюми и вратовръзки. Превърна се в нещо като култова фигура за европейските младежи и левичари и очевидно стана магнит за жените. Започнах да мисля за него като за герой от трилър на Стиг Ларшон - човек, който може да бъде определен като герой или като престъпник, както е в трилогията на шведския бестселър, смесващ хакерската контракултура, конспирация на високо ниво и секс едновременно като забавление и като закононарушение.
През октомври Уикилийкс предава на Гардиън третия си архив - четвърт милион телеграми между Държавния департамент на САЩ и мисиите по света. Този път Асандж налага ново условие - "Гардиън" да не споделя тази информация с "Ню Йорк Таймс". Казва пред журналисти от "Гардиън", че е започнал преговори с други две американски медии - "Вашингтон пост" и веригата МакКлачи и възнамерява да ги покани на мястото на "Таймс". Привлича и водещия испанскоезичен вестник "Ел Паис".
"Гардиън" обаче не харесва условието на Асандж. Журналистите от двете издания вече са изградили добри работни отношения. "Таймс" осигурява мащабна американска аудитория за разкритията. Освен това започнахме да се убеждаваме, че Асандж губи контрол върху базата си секретни данни. Започват да се появяват информации от секретните документи в различни медии в Ливан, Австралия, Норвегия, от независимата журналистка Хедър Брук, която получава данни от дисидент в Уикилийкс и се присъединява към "Гардиън". Затова редакторът по разследванията на "Гардиън" Дейвид Лей решава, че тези изтичания на информация от Уикилийкс освобождават "Гардиън" от ангажименти в това отношение и ни даде грамите.
* със значителни съкращения
НЕИЗБРАНИТЕ
Норвежки вестник, който не беше сред подбраните от Асандж медии, публикували разкритите от сайта Уикилийкс секретни документи, се е добрал до всичките 250 000 дипломатически грами, заяви през уикенда един от ръководителите на в. "Афтенпостен". Позицията му потвърждава казаното на Келър в електронната му книга, есе от която бе публикувано от "Ню Йорк таймс".
Генералният директор на изданието Оле Ерик Алмлид съобщи, че то ще публикува статии на основата на тези документи, независимо от стратегията на специализирания сайт на Асандж, който ги огласява по свой график.
"Ние разполагаме с всичките 250 000 документа", подчерта Алмлид, но отказа да уточни по какъв начин вестникът се е добрал до тях. Той посочи, че ръководството на вестника ще публикува по свое усмотрение статии на базата на дипломатическите грами, без да се чака те да се появят на сайта Уикилийкс или в други вестници. "Афтенхостен" обаче в никакъв случай няма да публикува в интернет документи в оригиналния им вид. "Ние ще ги използваме за написване на журналистически статии по теми, които според нас е важно да бъдат доведени до знанието на читателите ни", подчерта генералният директор на изданието.
Генералният директор на изданието Оле Ерик Алмлид съобщи, че то ще публикува статии на основата на тези документи, независимо от стратегията на специализирания сайт на Асандж, който ги огласява по свой график.
"Ние разполагаме с всичките 250 000 документа", подчерта Алмлид, но отказа да уточни по какъв начин вестникът се е добрал до тях. Той посочи, че ръководството на вестника ще публикува по свое усмотрение статии на базата на дипломатическите грами, без да се чака те да се появят на сайта Уикилийкс или в други вестници. "Афтенхостен" обаче в никакъв случай няма да публикува в интернет документи в оригиналния им вид. "Ние ще ги използваме за написване на журналистически статии по теми, които според нас е важно да бъдат доведени до знанието на читателите ни", подчерта генералният директор на изданието.
.