Казват, че истината е винаги някъде по средата. Аз пък мисля, че истината е някъде отвъд, както казваха в "Досиетата Хикс".

Дори когато лъжат, медиите казват някаква истина, само че тя е някъде отвъд текста. Например севернокорейската осведомителна агенция съобщи, че с появяването на любимия ръководител снеговалежът спрял и в небето се появила дъга. Отвъд този текст прозира истината за режима в Пхенян.

Чак за небесни дъги нашите журналисти не пишеха, но се оливаха от вестникарска лирика: "Времето е слънчево, металната птица се приземява, високият гост слиза по стълбичката" и т.н.

Редакторът на френския всекидневник "Комба" беше забавен циник. Делеше хората на мръсници и глупаци. Цял ден му бях превеждал на срещи и разговори и вечерта той каза:

- Гледаш ли телевизия?

- В България нямаме.

- Щастливци. Но ще имате, няма да ви се размине. От мен един съвет как да употребяваш медиите. Пускаш телевизора без звук, само картина. По радиото намираш хубава музика. Пък ти си четеш книга. Сега вземи вестници.

Станах, отидох при Генади, който беше портиер, гардеробиер и вестникопродавец в предверието на журналистическото клубче на ул. "Граф Игнатиев", купих вестници и се върнах на масата.

- Я, колко са тънки - учуди се французинът. Извади химикалката bic (такива у нас нямаше) и огради няколко пасажа. - Превеждай!

И аз, хъката-мъката - вождът и учителят на народите, и т.н. - докато той се разсмя и каза "Стига!" После написа в неговия вестник, че както лично се убедил у нас нямало цензура, вестниците дори си позволявали да иронизират. Истината му убягна.

А на мен ми убягва защо тогавашните вестници бяха по-оперативни от сегашните. Превеждах в БТА до 24. 00 ч., после отивах в някой от централните вестници, вземах слушалките на късовълновия радиоприемник и в 03.30 им давах "новините от последния час", докарвайки си още една заплата. Сега въпреки техническия напредък дори най-тиражните вестници, които имат второ и трето издание, не поемат новини до толкова късно.

Нито имам задоволително обяснение защо сега по радиата и телевизиите се говори по-лошо, отколкото преди, когато единствено на "първия" бе позволено да казва "комунизЪма и социализЪма".

Редакторът на "Комба" казваше, че няма "четвърта власт"; медиите обслужват властниците или онези, които искат да ги изместят.

Уилям Рандолф Хърст не мислел така. Той казал, че четвъртата власт ще управлява света (Government by newspaper will be realized in the 20th century). През 1898 Хърстовите вестници казали на американците, че корабът "Мейн", който потънал в пристанището на Хавана, е бил взривен от испанците, САЩ обявили война на Испания, отнели й Куба и останали там до революцията на Фидел Кастро през 1959. Хърст станал конгресмен, за да си проправи път към Белия дом, но се разкандардисал, понеже решил, че истинската власт е четвъртата.

Ако вземем един стар брой на британския вестник "Таймс", ще видим, че неговата първа страница е заета от обяви. Във вътрешните страници ще прочетем, че по романите на Дикенс са направени 30 театрални постановки, но мистър Дикенс не получил нито пени. Ето защо писателят, чиито романи излизали във вестникарски подлистници, въвел в своeто повествование скокове във времето, че да обърка плагиатстващите режисьори.

По-нататък в същия брой на "Таймс" има обширни кореспонденции за положението на Балканите, 19 колони външни новини, 8 колони вътрешни.

150 години по-късно на първата страница на "Таймс" няма обяви. Статиите са шест; само една от тях е на външна тема, и то за новата приятелка на Леонардо ди Каприо.

Изглежда, такива неща е имал предвид Умберто Еко, за да каже (на 19 декември 1998): "Медиите простеят. Все повече." Дейвид Брукс разказа (в "Ню Йорк таймс" на 17 юни 2005):

Онзи ден си разчиствах мазето и намерих сп. "Тайм" от 14 юли 1961. Имаше великолепна статия за Хемингуей. Ако сте чели американските седмичници през ония години, ще си спомните какви хубави текстове имаше за литература, музика, живопис. Те не бяха високоинтелектуални (highbrow = високочели). Те бяха middlebrow - средночели. Бяха за средния американец, следовник на завещаното от Ралф Уолдо Емерсън желание да прекараш свободното си време приятно, но и полезно за твоя ум.

Така беше. Крадях седмичниците от БТА и четях тези текстове.

Опростачването не е българско, а световно. Чезне middlebrow културата на средновисокото чело. Защото и средната класа чезне. И най-слабо се въпроизвежда.

Такава ли е истината? Или тя изглежда такава на мен, средночелия полуинтелигент.