"Преди 200 г. родният ми град край Валенсия е опожарен от жители на съседния, защото не могли да си поделят водата от близката река", казва Рехина. Местните велможи отклонявали води, за да си напояват китните градини, но някой все оставал на сухо и една нощ неизвестни драснали клечката. Рехина е журналист в испанска регионална медия и разказва историята си пред еврокомисаря по околната среда Янез Поточник на журналистическа среща в Будапеща в края на март.

Днес в Европа не се пали и не се воюва за вода. Все още не. Но Старият континент опасно ожаднява. През последните години сушата настъпва неумолимо във все повече европейски земи, климатичните промени водят не само до увеличаване на средните температури, но влияят и на екосистемите, а оттам и на качеството и баланса на водите.

Валежите през последните години са все по-неравномерно разпределени, смятат учените. В бъдеще заради затоплянето на климата се очаква до 20% намаляване на валежите. Това, съчетано с високите температури, може да намали потока на водите с до 50%, прогнозират специалисти.

Научно е доказано, че глобалното затопляне е причина една европейска страна да бъде принудена да внася вода. Преди 4 г. Кипър се озова с 40 на сто намалели резерви на вода заради продължителни суши и рязък спад във валежите от дъжд на острова. Кипърските власти ускориха монтирането на инсталации за обезсоляване на морската вода. Въведен бе режим на водата, забрани се поливането на посеви и градини с питейна вода. Наложи се внос на вода от Гърция. България също е сред страните с оскъдни водни ресурси.

През 2009-2010 г. в големи части на Южна Европа цареше недостиг на вода, отчита Европейската комисия. На 21 март тя огласи третия си доклад до Европарламента и Европейския съвет за водите в общността, след като през 2007 г. бе установено, че тази безценна суровина не достига, а сушите стават застрашителни и са нужни политически решения и практически действия, за да се попречи на тези процеси.

Причини за жаждата в Южна Европа са ограничените водни ресурси, голямата нужда от вода и малки количества валежи. Суша и валежи под средните годишни стойности регистрират 5 страни от ЕС - Франция, Унгария, Великобритания, Португалия и Испания, а недостиг на вода има в Холандия, Швеция, Франция и Румъния.

Според доклада недостигът на вода и сушата не са ограничени само в средиземноморските страни. С изключение на някои слабо заселени райони на север, които разполагат с големи водни ресурси, това се превръща все повече в проблем за целия ЕС. Според най-нови изследвания до 2050 г. в повечето региони на Европа ще цари среден до значителен недостиг на вода, особено поради недалновидното използване на водата.

Докладът очертава редица важни политически сфери, в които страните членки трябва да станат по-активни. Досега например само малко държави от ЕС са въвели наредби за повече водна ефективност. Също така в много части в Европа липсват все още мерки за борба срещу нелегалното взимане на вода и срещу загубите във водопроводните мрежи.

Европейската комисия ще проучи по-подробно тези растящи предизвикателства в проверка на политиката на ЕС за недостига на вода и сушата. Брюксел ще следи под лупа водната ефективност в селското стопанство и градската среда, по-добро планиране чрез включване на недостига на вода и сушата в плановете за управление за райони за снабдяване на потребителски центрове, съвременни методики за определяне на цената на водата. При проверката ще се вземе под внимание и външното измерение на недостига на вода и сушата, защото силното използване на водни ресурси в ЕС натоварва и ресурсите в трети страни.

В доклада България е посочена сред страните членки, които не са регламентирали ефективността на сградните ВиК инсталации, освен това у нас не се вземат мерки за ограничения в ползването на вода.

20-40 млрд. лв. са необходими за водния сектор у нас, каза след огласяването на доклада министърът на околната среда Нона Караджова. Анализите сочели, че състоянието на водната инфраструктура в страната е много лошо както на водоснабдителната, така и на канализационната, пречиствателните системи за питейни и за отпадъчни води. В Перник, например, ако се повиши налягането, тръбите могат да се пръснат, даде пример екоминистърът. Според нея средният процент на загубите на вода в страната е около 60%.

В последните дни на миналата година например в Северна Ирландия бе обявен режим на питейната вода заради срив на водопроводната мрежа. Държавната водопроводна система в района излезе от строя точно преди Коледа заради ниските температури. Без вода останаха 77 населени места - градове и села. Внезапното топене на снега след минусовите температури е довело до спукването на тръбите и така стотици хора останаха без вода.

Един милиард души усещат липса на вода, а 2.6 милиарда нямат достъп до канализация, установява доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от март т.г. 10% от болестите по света могат да бъдат избегнати при осигуряване на достъп до вода, канализация и по-добри хигиенни условия, както и по-добро управление на водните ресурси. Осигуряването на достъп до чиста питейна вода и канализация може да намали здравословните рискове и да осигури допълнително време за образование и други продуктивни дейности.

Всеки човек се нуждае от най-малко 20 литра вода за пиене и санитарни нужди всеки ден. Според СЗО всяка година близо 4 милиарда души се разболяват от диария в резултат на пиене на замърсена вода, неадекватна канализация и лоша хигиена. Близо два милиона души умират вследствие на тази болест всяка година, като голяма част от тях са деца под 5-годишна възраст, живеещи в бедните страни. В тези държави 8% от отпадните води се изхвърлят, без да бъдат обработени, поради липса на съответното законодателство и ресурси.

"Когато бях студент по икономика преди около 35 г., учех, че водата и въздухът са безплатни стоки", сподели еврокомисарят по околната среда Янез Поточник пред европейски журналисти на конференция, свикана в Будапеща през март от ЕК и Европейския журналистически център. "Днес вече водата е извън това "меню", тя е оскъден ресурс", добавя еврокомисарят.