Хубава история ми разказаха наскоро. Става дума за бройката на банковите обири в Дивия запад през втората половина на XIX век. Група американски учени решили да пресметнат колко точно такива грабежи са били извършени тогава. След дълга проучвателна работа научният колектив излязъл със заключение, което няма нищо общо с легендата от уестърните. Оказало се, че в продължение на 40 години в районите на Дивия запад били извършени всичко на всичко 8 такива обира. Може би просто в този ареал не е имало достатъчно банки, а е възможно и Холивуд леко да е прекалил с експлоатирането на сюжети, в които едни хора с кърпи на лицата нахлуват в някой мирен градец, обират спестяванията на трудолюбивите американци, след което влизат в смъртоносен двубой с човека, носещ шерифската значка и подкрепен от други съвестни граждани на Съединените американски щати.

Сигурно митологичните компоненти на този сюжет са



доста повече от реалните факти



И сигурно точно заради легендарността си той продължава да се възпроизвежда във всякакви варианти. Поредното му реанимиране наблюдаваме в момента при битката за кметското кресло в София. Слушайки речите на повечето кандидати и четейки многобройните анализи, спокойно можем да останем с впечатлението, че столицата е нещо като град от холивудски уестърн, в който властват корумпирани политици, алчни мафиоти и недосегаеми бандити. Не че тази картинка е много далеч от истината, обаче някакси много бързо се извърши въпросната промяна в съзнанието на журналистите и анализаторите. До неотдавна те говореха и пишеха съвсем други неща - че Софиянски е най-успешният кмет, че моделът му е пример за подражание на останалите кметове... А, нека не забравяме и друго - по време на предишната кметска кампания усмихнатият градоначалник беше представян за единствения гарант срещу рекомунизацията на столицата, а оттам и на страната. И изведнъж, както беше писал Лев Толстой, "в дома на Облонски всичко се обърка". От принципен борец срещу "смъртоносния комунизъм" Софиянски се превърна в символ на корупцията, а ръководеният от него град - в блато на престъпни интереси. В момента кандидат-кметовете ни биват представяни като принципни борци за спасението на София, като холивудски шерифи, чиято единствена цел и смисъл на живота е да отърват столицата от престъпните елементи.

Шерифската роля най-добре приляга на Бойко Борисов и сигурно заради това той води в проучванията на общественото мнение. Пък и може да си общува с всякакви хора на разбираем за тях език - със студенти, с таксиджии, със светски хроникьори... Захлаждането на времето също играе за бившия главсек на МВР, защото когато сложи широкополата черна шапка, приликата с Уайът Ърп ще стане почти стопроцентова.

В подобен образ на жертвоготовен борец с корупцията и изобщо с всички световни несправедливости се опитва да се намести и Татяна Дончева. Речовитата социалистка громи патетично неправдите, реже пипалата на мафиотския октопод, а вербалната й активност е толкова мощна, че по време на предизборните диспути не чака водещият да й дава думата, сама си я взима.

Останалите кандидати - естествено имам предвид онези от тях, които имат повече от 2% подкрепа, доста



по-трудно влизат в ролята на харизматични спасители



на софиянци от досегашния "корупционен модел". Сигурно осъзнавайки тази се неспособност, те се правят на експерти, които могат да намират пари и прагматично да решават проблеми. Бившият шеф на централната банка, бившият финансов министър и доскорошният и. д. кмет разчитат най-вече на своята "експертност" в битката за спечелване на някой и друг глас. Само че колкото повече разчитат на това, толкова повече ще изостават от лидиращата двойка. Защото повечето гласоподаватели много бързо се изморяват, когато някой започне да изрежда цифри или да обяснява някакви сложни неща за инфраструктури и дългосрочни стратегии. Къде-къде по-интересно е, когато кандидатът разкаже виц или очите му засветят с войнствен блясък, почне ли да говори как ще се справи с корупцията, дупките по пътищата или бездомните кучета. От тази гледна точка можем само да съжаляваме, че кандидатът на "Атака" беше лишен от възможността да участва на тези избори. Със своите вдъхващи респект и страхопочитание психофизически дадености той неминуемо би спечелил доста привърженици. Атакистите обаче предпочетоха да изиграят етюда "Бият Паниковски!", вместо да си подадат чинно документите и да излъчат един наистина достоен кандидат.

Хубавото е, че и без тях уестърнът си върви добре. Вярно, няма револвери, престрелки и бясно препускащи коне, но пък има страст и вживяване в образи, на които би завидял всеки последовател на Станиславски и Ли Страсбърг. Оттук насетне всичко е в ръцете на гласоподавателите, които трябва да преценят кой от кандидатите се е доближил най-плътно до характеристиките на ролята на шерифа спасител. Вярно, при толкова качествени актьори изборът никак не е лесен. Но познавайки прочутата мъдрост на българския гласоподавател, не бива да се съмняваме, че ще направи най-добрия избор.