Георги Ганев е програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии. Работи и като асистент в Стопанския факултет на Софийския университет и е председател на Българската бизнесасоциация. Макроикономист с дисертация в областта на паричната теория.



Румен Аврамов е програмен директор по икономическите изследвания в Центъра за либерални стратегии. Беше член на управителния съвет на БНБ. Занимава се със стопанска история, макроикономика и парична политика.





- И тази година излишъците са гореща тема. Накъде трябва да се движи България във фискалната си политика? И какво да се направи с излишъка? Дали да се изплаща обратно, или да се занижат ставките и общата събираемост?

Г. Г.: Ще цитирам известния икономист Роналд Кол, бащата на сделково-разходната икономика, който казва, че държавата винаги му е много. Той казва: "Хората ме питат? добре, вие все обяснявате, че държавата е много, колко трябва да бъде? Вървим по улицата и вие ми показвате един 200-килограмов човек - ами той колко трябва да тежи? Моят отговор е? по-малко.

В този смисъл категоричният отговор, неподлежащ на каквото и да било съмнение, е, че преразпределението от 42% на БВП, което прави бюджета, трябва да спадне. Трябва да се върви към преразпределение между 30 и 37-38 процента. Как да стане? Разбира се, че и чрез намаляване на данъци. Защото изземването става предимно чрез данъци.

В момента има пряк данък върху труда и доста тесен ресурс в България - 3 милиона човека са заети. А от тях много по-малко си плащат осигуровките. Т.е. върху тези, които си плащат, има огромно бреме от над 40% от дохода, който те генерират. Това е изкривяващо. Затова това бреме трябва да се намали незабавно, дори за сметка на увеличаването на друг данък.

Второ, преките данъци - независимо дали са върху труда, върху капитала, върху печалбата - трябва да се намалят, защото също са изкривяващи. Аз съм от хората, които биха понесли по-висок ДДС за сметка на по-ниски други данъци.

Р. А.? Говорите само за данъците, а всъщност по-големият проблем са разходите. Ясно е, че без да се остави някакво поле за намаляване на данъците чрез съкращаване на разходите, балансите в икономиката няма да издържат.

Основният проблем е намаляването на разходите. Имаме 42%преразпределение, защото те не намаляват, защото има съсловни, групови и всякакви други интереси, които пречат те да бъдат намалени. И това не е само в България, това е навсякъде. Причините са вкоренени в някакво очакване към държавата, което не е преодоляно за 15 години преход. Намалят ли се разходите, ще имате възможност и поле за намаляване на данъците.

Не мисля, че в България е направен достатъчно дълбок емпиричен и всякакъв друг анализ от последиците на данъчната политика. За намаляването на данъците се говори винаги в стила на предизборните обещания. Разбира се, че като намалим малко данъците, предполагаемият доход ще се увеличи. Но как ще се промени поведението между склонност за спестяване и потребление - това не се изследва.

Разговорът ни тръгна от фискалния излишък, а той не е нищо друго освен счетоводен резултат. При друг начин на планиране на бюджета нямаше да съществува този фискален излишък. Тук няма толкова икономика, колкото абсолютно счетоводство. Разбира се, ако държавата има излишни пари, защото е спестявала повече, най-разумният начин е да намалява дълга си. От всички възможни използвани това е най-разумният.

Г. Г.? Промяната на дълга може да продължи до момента, когато той стане нула. След което стигаме до нещо фундаментално, което Румен каза - че в крайна сметка става въпрос за разходи. И за това какво предпочита обществото, какви да бъдат държавните разходи, в смисъл къде майчицата държава да се меси и къде не.

- В България обществото явно би искало държавата да има повече да харчи и съответно тя го прави. Но ми се иска да ви попитам за търговския дефицит, който вече има колосални размери. Притесняват ли ви те, или не ви притесняват, трябва ли да опитаме да ги коригираме, какво е вашето мнение?

Г. Г.? На този етап търговският дефицит не ме притеснява, въпреки че той много лесно може да стане притеснителен. Но на този етап структурата на дефицита показва, че огромна част от увеличението му през последните години се дължи на нарасналия внос на инвестиционни стоки. Около две трети от увеличението на търговския дефицит се дължи на ръст на вноса на инвестиционни стоки. Т.е. срещу този търговски дефицит ние получаваме по-голям капацитет, който всъщност почва да генерира износ. Което и наблюдаваме. Всъщност в България през последните години износът расте.

Бих започнал да се притеснявам от търговския дефицит тогава, когато той започне да става на базата на спадащ износ, а не на увеличаващия се внос.

Р. А.? Това, което виждаме до момента, е приток на инвестиционни стоки в България. Но все още не сме забелязали този поток да създава експортна експанзия, която да омекоти проблема с търговския дефицит. Огледалната страна на това е увеличението на външния частен дълг. През последните години външният държавен дълг намалява, но в същото време има високо увеличаване на външния частен дълг.

Това е потенциална дългосрочна опасност. Лесно е, докато имаш да продаваш активи. Но приватизацията е с краен хоризонт, който вероятно ще приключи след 1, 2, 3 години. Оттам нататък икономиката ще продължи да функционира по начин, по който, боя се, тя работеше през 60-те години.

- Доходите в България са твърде ниски. Какви са начините за тяхното увеличаване, реално постижимо ли е това?

Г. Г.? Хубаво е хората да са недоволни, защото ако всеки стане доволен, няма да се опитва да прави нещата още по-добре. Доходите се качват чрез спестяване, производствен капацитет и увеличаваща се производителност. В крайна сметка колко може да потребява едно общество за една година зависи от това колко може да произведе. Бих искал да дам примера с икономиката на Робинзон Крузо - папкаш толкова, колкото си произвел, защото си на остров. Твоя работа е дали ще инвестираш правилно, преди да дойде Петкан. Винаги трябва да ловиш половин ден риба с голи ръце, а другата половина от деня да инвестираш във въдица. Разумното повишаване на доходите е бавно.

Р. А.? За да има високи доходи, трябва да има стабилна икономика. Разбира се, че има и преразпределителни процеси, така че някои могат да получат по-високи доходи за сметка на други. И това става постоянно, не само от държавата към населението, то става и в частния сектор, става и в държавните монополи. Т.е. това е живецът на икономиката, тъй като всеки иска да транслира доходи в своя полза. И ако в идеалния пазар това не е възможно, в реалния пазар и в реалната България това става постоянно.

Просто държавата е най-видимата ръка, която взема и разпределя. Но има по-невидими като инфлацията, като дефлацията, които също са преразпределител на доходи.

Много е ясно, че в момента, в който доходите ни се доближат до тези в ЕС, привлекателността ни за инвеститорите ще намалее и интересът ще отиде другаде, вероятно по-далеч на Изток. Това вече го виждаме с 10-те новоприети в ЕС държави.

В предизборни времена всички обещаваха темпове на растеж на доходите, включително БВП. Това е упражнение, което изживяхме до 1989 г. Но при 75% частна икономика да се обещават темпове на растеж на доходите извън бюджета е просто смешно.



Щракнете тук за да чуете пълния текст на разговора