|
"Нов ли е? Нов ли е?", запита граничарят, държейки моя CD-плеър. Неговите другари бяха вече в колата, тършувайки във всяко ъгълче и пролука. Усмихнах се и казах на граничаря, че не разбирам какво ми говори. Той ми отвърна също с усмивка, удари плеъра с палката си и ми го върна счупен. След това без всякакво обяснение ни казаха, че не можем да напуснем страната. Май щеше да е по-добре да му го бях дал. Това щеше да ми спести 30 часа в отчаяно търсене през нощта и на следващия ден на друг граничен пункт, където полицаите биха ни позволили да минем, без да ни откраднат колата или без да ни поискат по-висок подкуп, отколкото бихме платили. Посочената цена на следващата спирка бе 200 долара, доста повече от цената на CD-плеъра.
Авторът на пътни очерци и международни анализи Робърт Каплан пише, че ако
искате да опознаете някое място, трябва да пътувате по шосе
Нищо няма да научите, ако долетите в столицата и само се поогледате, преди да отлетите обратно. След като изминах няколко хиляди километра през тази част на Източна Европа, съм склонен да се съглася. Престоите в Киев и Варшава бяха толкова различни. И двете столици носят белезите от войната и сталинизма, имат и красиви, и отвратителни места. Крайпътните отбивки са отделна история. В Украйна се опасявах при всяко пътуване, че облекчаването в крайпътна тоалетна може да е последното в живота ми.
Влизането в Украйна е също такова предизвикателство като напускането й. След четиричасово чакане на опашка от автомобили, които не помръдваха, накрая осъзнахме с моя спътник, че трябва да подкупим шофьорите, залостили се пред нас, за да се доберем до граничния пункт. Служители там се опитаха да си присвоят колата ни, като щедро ни предложиха да я продадем на техен приятел, който се появи изневиделица.
В градове като Севастопол и Одеса прекарах както най-лошите, така и най-добрите си моменти. Но трудно ми бе да се примиря с наглата всекидневна корупция. Човек развива форма на параноя, когато всеки час се сблъсква с нуждата да дава подкупи по шосето. Най-страшното нещо за нас стана сивата униформа и черно-бялата катаджийска палка. През юли бях щастлив, като разбрах, че президентът Виктор Юшченко е разпуснал КАТ, но последните рокади в правителството разколебават оптимизма ми за бъдещето на страната.
Ние крещяхме от почти просълзяващо облекчение,
когато се върнахме в цивилизацията на границата с Румъния
Представяте ли си Румъния, която е друга бивша комунистическа диктатура, да се превърне в мой модел за цивилизация? Отговорът е абсолютно да, защото на границата се развяваше синьо флагче с окръжност от златни звезди - знамето на Европейския съюз. Нека сме наясно: Румъния още не е член на ЕС, но въпреки това контрастът в сравнение със страна като Украйна е като между бялото и черното. Внезапно изчезна ежечасният ритуал на даване на подкупи - във вид на пари, кока-кола и цигари.
Пропътувахме цяла Румъния и България, които са в една група за присъединяване към ЕС, без нито веднъж да ни поискат подкуп. Румъния и България си имат проблеми, но не могат да бъдат сравнявани с Украйна, техния черноморски съсед от север. Разликата бе очевидна при пътуването: страните, които са в списъка на поканените от ЕС, изглеждат много по-стабилни от непоканените.
Дебатите винаги се фокусират върху присъединяването към съюза, но голямото подобрение, изглежда, идва от поканата. Това сякаш е качествен щемпел за изнервените инвеститори и е политическо оправдание за реформаторите. "Не ни се иска да разрешим радио- и телевизионни предавания на кюрдски език, но Европейският съюз ни натиска", казват турски служители и това все по-често може да се чуе дори от хардлайнери.
За да разберат как би изглеждала Турция без тъй далечната си перспектива за членство, европейските чиновници би трябвало да се повъртят в Украйна. Моят съвет е: пригответе си повече дребни банкноти и малки разфасовки "Марлборо". Защото корумпираните ченгета не дават ресто.
