Всичко, което е така да се каже "творец", или пребивава в неуютното лоно на т. нар. "културна администрация", колчем съзре микрофон или камера, раздрънква мантрата "Закон за спонсорството". Като че такъв един закон би бил панацеята, която ще излекува десоциализираните творци от унинието им. И ще върне на творческите гилдии четиричасовия работен ден, "творческите" домове по избрани кътища на морския бряг и из планинските пазви, ежегодните срещи на Първия с отбрани трегери и сладостта на тънките интригантски плетки покрай тази близост.

Няма да върне. Това е сигурно. И не трябва.

Евентуалните данъчни облекчения за дарители няма да породят велики шедьоври. Както не ги пораждат и сега, когато действа Законът за закрила и развитие на културата. Този закон също дава възможности за облекчения. Но не може да се каже, че авторите на големи меценатски актове го правят поради закона. Познавам някои от тях - когато правят своите жестове, юридическата страна на нещата не им е мотив. Не са чели закона, мисля, че и не се интересуват от него. Смятам, че в тази сфера се недооценяват факторът вкус и факторът жест.

Един такъв бъдещ закон вероятно само ще задейства по-неистово някои чевръсти професионални създатели на "проекти".



Но унинието ще остане



Унинието се дължи не на факта, че държавата е слаб и тромав администратор, както и неориентиран спонсор. Дължи се на липсата на национално пространство, в което ценностите на изкуството заживяват в аурата на култ и самочувствие. "Култ" е в основата на думата "култура", впрочем. Такава аура възниква само около някои медийно създадени герои, при това те нарочно или случайно нямат нищо общо с това, което наричаме културно съзидание.

Тези дефицити са плод на липса - преди всичко на национално самочувствие. За неговата пък липса причини колкото щеш - моите приоритети не са сред икономическите такива, а сред по-същностни и постоянни черти на националния характер. А от тях произлиза мъчителното отсъствие на авторитети, които налагат механизмите на високия вкус, както и липсата на най-важната фигура в свободни времена като нашето - фигурата на мецената.

Меценатът не е елементарният чичко-паричко, както някои наивни прощъпалници в художеството смятат. Който след елементарно залъгване развързва кесията и - опа-тропа, Америка-Европа.

Фигурата на мецената, този просветен представител на бизнеса, е важен фактор в творчеството. И често пъти е съпоставим с фигурата на автора. Въпреки че повечето наши представители на бизнеса са още в безпросветната фаза на своите метаморфози, има плахи индикации за промяна.

Меценатът не е този, който дава пет лева, за да спечели шест, или три, за да скатае данък за четири. Меценатът е тънък познавач на артефакти, не само покровител, но често и вдъхновител на шедьоври.

Всъщност днешният меценат, доколко съществува тук-там, не се различава особено от Гай Цилний Меценат, човека, чието собствено име е превърнато в нарицателно поради признателността на негови съвременници и потомци.

И за когото Вергилий пише в "Георгики":



Бъде с мен

и наченатата ми

работа подпомагай,

О украшение,

о част от мойта

най-голяма слава,

ти, Меценате!



А Хораций:



Славни внуко

на царствени праотци,

Меценате,

моя радост,

моя чест

и мой пристан!



Самият Меценат (ок. 74-64 пр. Хр. - 8 г. пр. Хр.), дясна ръка на Октавиан, бил богат и влиятелен мъж, потомък на високи аристократични родове. Не желаел да живее далеч от своите поети задълго, и дори ги вземал на важни мисии - например, докато дипломатствал между Октавиан и попадналия под чара на Клеопатра Марк Антоний, водел със себе си изискана "тайфа" - поетите Вергилий, Хораций и Варий. Подпомогнал Флак и Секст Пропорций, на Квинт Хораций - син на роб и безсребреник, подарил имение. А на по-заможния Публий Вергилий Марон помогнал да си върне имението, загубено в хаоса около гражданската война в Рим.

Ще кажете, те затова му пеят оди. Не е само за това. Меценат разбирал изкуството, бил е не просто голям ценител, но и подтиквал приятелите си към съзидание. "Енеида" е написана от Вергилий по негова поръка.

Всъщност Меценат е бил човек с висока мисия, просветен мъж, чийто хуманизъм далеч изпреварва епохата си. Нему приписват прочутата фраза: "Surge tandem, carnifex!"* С което спрял Октавиан от подписване на поредните смъртни присъди срещу дребните му душмани.



Вероятно затова са одите



Без Сава Морозов и Третяков щеше да липсва огромна част от руската живопис, драматургия, литература. Гордостта на английската литература, уелсецът Дилън Томас (1914-1953), нямаше да има къде да живее, ако негова почитателка не му беше подарила къща на морския бряг. И смъртта едва ли щеше да остане без царство в най-прочутите вирши на майстора.

Бях свидетел как руски олигарх скочи от мястото си след концерт на вандал-рок певеца Вадим Степанцов, фронтмен на "Бахит-компот" и си подари колата на смутената звезда.

Тук нарочно не говоря за българи. Не че липсват мераклии, а защото титлите и одите нямат място там, където самочувствието е завехнало като недобре присадено мушкато.

Първо да порасте вкусът, поне колкото гюрлюците на Пенча Славейков, па после ще видим.

-------------

* "Стига, кръвнико!" - лат.