|
Особено показателен в това отношение се оказа прясно ремонтираният закон за висшето образование. Гласуваните миналата седмица промени в него трябваше да уредят две простички на пръв поглед неща - правото на младежи от страни на ЕС да учат у нас при равни условия с българите и възможността чужди университети да откриват свои поделения в България. Тези права вече фигурират на хартия, но на практика остават негарантирани. Покрай тях мимоходом бе прокарано поредното разграждане на и без туй буренясалия университетски двор.
Терминологични хитрости в името на частния интерес
Дългогодишен спор засенчи подготовката за светлото интеграционно бъдеще на висшето ни образование - темата за постоянното роене на нови факултети, филиали, университети. Противно на всякаква логика, депутати от всякакви цветове асистираха раждането на още по-уродливи академични израстъци.
Народните избраници обединиха сили с университетските лобита в битка с ключово ограничение - факултетите да предлагат специалности от една-единствена област на висшето образование. 9 са областите на висше образование - педагогически науки, хуманитарни, социални и стопански, природни, технически, аграрни, здравни, изкуства, сигурност и отбрана. Изискването предлаганите специалности да са от една и съща област прави невъзможно. Например предложеното в момента сливане на технически колеж, подготвящ инженери, с аграрен факултет. Забраната бе въведена само преди година.
Учудваща инициативност демонстрираха академичните среди, за да я преборят. Въпреки че първоначалният вариант на закона не предвиждаше никакви промени в него, университетите се възползваха от включен в преходните алинеи краен срок за изпълнението му и поискаха пълна отмяна. След остър отпор от страна на просветното министерство депутатите изчакаха министър Даниел Вълчев да замине на форум в Париж, и в крайна сметка прокараха интереса на университетските лобита.
Какво решиха депутатите?
За да не оцапа напълно ръцете си, парламентът прибегна до терминологична хитрост и замаскира очертаващия се нов тур академична разюзданост. Депутатите замениха термина "области на висшето образование" с друг - "области на науката". В бъдеще факултетите ще могат да предлагат специалности от всички области на науката, в които висшето училище е акредитирано да преподава. Депутатите изтъкват именно акредитацията като бариера пред ниското качество.
Това обяснение е силно встрани от истината, а смяната на термините само на пръв поглед звучи незначително. Едва 4 са областите на науката - природни, хуманитарни, обществени и технически. Групирането на различните специалности в по-малко на брой категории води до гигантски изкривявания. Специалност "Медицина" например при по-обобщеното деление попада в групата на природните науки. Там са включени и физическите дисциплини, и математиката. Така нищо не пречи на даден университет да открие медико-математически или медико-физичен факултет, ако изпитва недостиг от преподаватели за разкриване на два отделни факултета.
Минимум 40 хабилитирани преподаватели на основен трудов договор за всяко звено изисква законът. Реалността многократно е показвала, че в името на оцеляването университетските ръководства лесно жертват качеството - справка летящите преподаватели, обслужващи оголени кадрово факултети, че дори и цели университети. Това обезсилва единствения що годе смислен аргумент на университетските ръководства - че ограниченията може да затруднят предлагането на интердисциплинарни програми.
Всичко това нямаше да е от толкова голямо значение, ако висшето образование не страдаше от други системни проблеми. Изкуственото поддържане на раздута мрежа при съществуващия в момента механизъм за определяне на приема е изключително вредно. Да вземем например Медицинския университет в София. Оттам многократно са се оплаквали, че имат капацитет да обучават повече студенти, отколкото държавата отпуска. Вместо това обаче правителството ежегодно дава на ВУЗ-а малко места, за да има и за останалите. Така кръгът се затваря.
Изход от него вече бе предложен. Идеята е държавата да определя само общия брой на местата за даден вид специалисти, без да ги разпределя между отделните университети, и да повзоли на вузовете да стигнат пълния си капацитет при приема. Така звената с ниско качество биха останали без студенти. Тази ключова промяна обаче очевидно не е от спешен европорядък и постоянно остава за по-нататък.
Оксфордският университет - на оценка в България
Същата Национална агенция по оценяване и акредитация, която занапред ще бъде принудена да преглъща съвместното съществуване на несъвместими науки (плюс греховете си от миналото), ще трябва да акредитира и звената на чуждите университети у нас. Филиали на чужди вузове ще се разкриват по същия ред, по който и българските - след оценка на акредитационната комисия и решение на правителството. Този текст първоначално звучи добре - досега много чужди университети работеха у нас напълно нелегално, регистрирайки се по Търговския закон. Изискването чуждите вузове да минават акредитация в България обаче не отчита течащите в момента процеси в ЕС към налагането на общи критерии, твърдят експерти. Години наред специалисти по акредитация в Европа работят върху транснационални критерии за оценка на програми, които да решат проблема с разминаването на различните национални традиции. Националните агенции за акредитации са включени в мрежа и на свой ред работят по синхронизиране на работата си. Специалистите са категорични, че пътят към свободното движение на услуги минава именно през спазването на консенсусно договорени общи принципи, максимална прозрачност на случващото се в отделните държави и оттам - доверието. Затова масовата практика при разкриване на университетско поделение в чужда държава е то да се акредитира от собствената му национална агенция. А тя да дава информация на чуждата.
"Може дълго да се спори как точно да се уреди една подобна процедура. В момента обаче сме в ситуация да оценяваме например звено на Оксфордския университет, при положение че английската акредитационна агенция има много по-голям опит от българската в оценяване на качеството", обясни експерт, пожелал анонимност.
Европейските кандидат-студенти - на изпити по българска история?
Най-абсурдните текстове в закона са по линия на гражданите на европейски държави, желаещи да следват у нас. Те ще се приемат и обучават по реда, който важи за българските студенти. Това касае няколко вида права. На първо място възниква въпросът за приема. Според председателя на парламентарната просветна комисия Лютви Местан гражданите на европейски страни ще се приемат с полагане на кандидатстудентски изпити, какъвто е редът и за българите. Какви точно обаче ще са тези изпити, никой към този момент не знае. България е уникална държава и в това отношение, организирайки десетки изпити по всевъзможни предмети, различни в различните университети. За разлика от нас Германия например приема с изпит за степента на владеене на немски език. Изпитите за британските ВУЗ са стандартните TOEFL и SAT. В повечето европейски държави матурите са директен вход за ВУЗ.
Така към момента е повече от ясно, че не може да има пълна равнопоставеност. Тепърва ще трябва да се обсъжда как точно да се реализира приемът, да има ли определени квоти за чужденци и т.н.
Нерешен остава и друг ключов проблем - финансовият. Студентите от страни-членки на ЕС у нас ще плащат същите такси, както българските. Още отсега държавата започва да си прави оглушки и да се чуди как да избегне осигуряването на държавна субсидия за тях. По време на дискусиите например възникна идеята тези студенти да си поемат сами сумата, която държавата осигурява като годишна издръжка за българите. Това обаче би било равносилно на решението на Германия например да иска от българите, приети там, да компенсират за своя сметка получаваната от правителството субсидия.
На фона на всичко това не е никак изключено в скоро време да се наложат нови поправки на поправките в закона за висше образование. Депутатите признават, че е нужно изготвянето на изцяло нов закон. Ако и при него нивото на аргументация е същото, а привържениците на оцеляването в името на всичко - по-силни, ефектът ще е предизвестен.
