:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,465,305
Активни 50
Страници 5,454
За един ден 1,302,066
Анализ

Евронедоносче във висшето образование

Ударно приетите заради ЕС промени в закона за университетите не дават решения, а пораждат още повече въпроси
Снимка: Архив "Сега"
Кухи и на моменти откровено абсурдни. Такава е диагнозата за голяма част от ударно приеманите заради ЕС поправки в ред закони. Признават го с неохота и самите депутати, и министрите, и премиерът. За много от новите, уж европейски текстове, е ясно, че тепърва ще трябва да се пълнят със съдържание.

Особено показателен в това отношение се оказа прясно ремонтираният закон за висшето образование. Гласуваните миналата седмица промени в него трябваше да уредят две простички на пръв поглед неща - правото на младежи от страни на ЕС да учат у нас при равни условия с българите и възможността чужди университети да откриват свои поделения в България. Тези права вече фигурират на хартия, но на практика остават негарантирани. Покрай тях мимоходом бе прокарано поредното разграждане на и без туй буренясалия университетски двор.



Терминологични хитрости в името на частния интерес



Дългогодишен спор засенчи подготовката за светлото интеграционно бъдеще на висшето ни образование - темата за постоянното роене на нови факултети, филиали, университети. Противно на всякаква логика, депутати от всякакви цветове асистираха раждането на още по-уродливи академични израстъци.

Народните избраници обединиха сили с университетските лобита в битка с ключово ограничение - факултетите да предлагат специалности от една-единствена област на висшето образование. 9 са областите на висше образование - педагогически науки, хуманитарни, социални и стопански, природни, технически, аграрни, здравни, изкуства, сигурност и отбрана. Изискването предлаганите специалности да са от една и съща област прави невъзможно. Например предложеното в момента сливане на технически колеж, подготвящ инженери, с аграрен факултет. Забраната бе въведена само преди година.

Учудваща инициативност демонстрираха академичните среди, за да я преборят. Въпреки че първоначалният вариант на закона не предвиждаше никакви промени в него, университетите се възползваха от включен в преходните алинеи краен срок за изпълнението му и поискаха пълна отмяна. След остър отпор от страна на просветното министерство депутатите изчакаха министър Даниел Вълчев да замине на форум в Париж, и в крайна сметка прокараха интереса на университетските лобита.



Какво решиха депутатите?



За да не оцапа напълно ръцете си, парламентът прибегна до терминологична хитрост и замаскира очертаващия се нов тур академична разюзданост. Депутатите замениха термина "области на висшето образование" с друг - "области на науката". В бъдеще факултетите ще могат да предлагат специалности от всички области на науката, в които висшето училище е акредитирано да преподава. Депутатите изтъкват именно акредитацията като бариера пред ниското качество.

Това обяснение е силно встрани от истината, а смяната на термините само на пръв поглед звучи незначително. Едва 4 са областите на науката - природни, хуманитарни, обществени и технически. Групирането на различните специалности в по-малко на брой категории води до гигантски изкривявания. Специалност "Медицина" например при по-обобщеното деление попада в групата на природните науки. Там са включени и физическите дисциплини, и математиката. Така нищо не пречи на даден университет да открие медико-математически или медико-физичен факултет, ако изпитва недостиг от преподаватели за разкриване на два отделни факултета.

Минимум 40 хабилитирани преподаватели на основен трудов договор за всяко звено изисква законът. Реалността многократно е показвала, че в името на оцеляването университетските ръководства лесно жертват качеството - справка летящите преподаватели, обслужващи оголени кадрово факултети, че дори и цели университети. Това обезсилва единствения що годе смислен аргумент на университетските ръководства - че ограниченията може да затруднят предлагането на интердисциплинарни програми.

Всичко това нямаше да е от толкова голямо значение, ако висшето образование не страдаше от други системни проблеми. Изкуственото поддържане на раздута мрежа при съществуващия в момента механизъм за определяне на приема е изключително вредно. Да вземем например Медицинския университет в София. Оттам многократно са се оплаквали, че имат капацитет да обучават повече студенти, отколкото държавата отпуска. Вместо това обаче правителството ежегодно дава на ВУЗ-а малко места, за да има и за останалите. Така кръгът се затваря.

Изход от него вече бе предложен. Идеята е държавата да определя само общия брой на местата за даден вид специалисти, без да ги разпределя между отделните университети, и да повзоли на вузовете да стигнат пълния си капацитет при приема. Така звената с ниско качество биха останали без студенти. Тази ключова промяна обаче очевидно не е от спешен европорядък и постоянно остава за по-нататък.



Оксфордският университет - на оценка в България



Същата Национална агенция по оценяване и акредитация, която занапред ще бъде принудена да преглъща съвместното съществуване на несъвместими науки (плюс греховете си от миналото), ще трябва да акредитира и звената на чуждите университети у нас. Филиали на чужди вузове ще се разкриват по същия ред, по който и българските - след оценка на акредитационната комисия и решение на правителството. Този текст първоначално звучи добре - досега много чужди университети работеха у нас напълно нелегално, регистрирайки се по Търговския закон. Изискването чуждите вузове да минават акредитация в България обаче не отчита течащите в момента процеси в ЕС към налагането на общи критерии, твърдят експерти. Години наред специалисти по акредитация в Европа работят върху транснационални критерии за оценка на програми, които да решат проблема с разминаването на различните национални традиции. Националните агенции за акредитации са включени в мрежа и на свой ред работят по синхронизиране на работата си. Специалистите са категорични, че пътят към свободното движение на услуги минава именно през спазването на консенсусно договорени общи принципи, максимална прозрачност на случващото се в отделните държави и оттам - доверието. Затова масовата практика при разкриване на университетско поделение в чужда държава е то да се акредитира от собствената му национална агенция. А тя да дава информация на чуждата.

"Може дълго да се спори как точно да се уреди една подобна процедура. В момента обаче сме в ситуация да оценяваме например звено на Оксфордския университет, при положение че английската акредитационна агенция има много по-голям опит от българската в оценяване на качеството", обясни експерт, пожелал анонимност.



Европейските кандидат-студенти - на изпити по българска история?



Най-абсурдните текстове в закона са по линия на гражданите на европейски държави, желаещи да следват у нас. Те ще се приемат и обучават по реда, който важи за българските студенти. Това касае няколко вида права. На първо място възниква въпросът за приема. Според председателя на парламентарната просветна комисия Лютви Местан гражданите на европейски страни ще се приемат с полагане на кандидатстудентски изпити, какъвто е редът и за българите. Какви точно обаче ще са тези изпити, никой към този момент не знае. България е уникална държава и в това отношение, организирайки десетки изпити по всевъзможни предмети, различни в различните университети. За разлика от нас Германия например приема с изпит за степента на владеене на немски език. Изпитите за британските ВУЗ са стандартните TOEFL и SAT. В повечето европейски държави матурите са директен вход за ВУЗ.

Така към момента е повече от ясно, че не може да има пълна равнопоставеност. Тепърва ще трябва да се обсъжда как точно да се реализира приемът, да има ли определени квоти за чужденци и т.н.

Нерешен остава и друг ключов проблем - финансовият. Студентите от страни-членки на ЕС у нас ще плащат същите такси, както българските. Още отсега държавата започва да си прави оглушки и да се чуди как да избегне осигуряването на държавна субсидия за тях. По време на дискусиите например възникна идеята тези студенти да си поемат сами сумата, която държавата осигурява като годишна издръжка за българите. Това обаче би било равносилно на решението на Германия например да иска от българите, приети там, да компенсират за своя сметка получаваната от правителството субсидия.

На фона на всичко това не е никак изключено в скоро време да се наложат нови поправки на поправките в закона за висше образование. Депутатите признават, че е нужно изготвянето на изцяло нов закон. Ако и при него нивото на аргументация е същото, а привържениците на оцеляването в името на всичко - по-силни, ефектът ще е предизвестен.
13
1053
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
10 Октомври 2005 23:35
И какво ще се случи с този калпав закон?
Кандидат -студенти от ЕС дават рушвети, за да бъдат включени в курсовете за подготовка за прием във ВУЗ-писане на интерпретативно съчинение по творби на българските класици от типа "Какво е искал да каже автора", теми по история и география на България...И като не са "научени" да зубрят теми с клишета...какво остава? Да си платят на когото трябва колкото трябва и после цял живот да страдат за пропиляното време....Тези млади хора, които ще дойдат от ЕС да учат в България ще научат само едно нещо-как се правят кинти от псевдообразование!!!
11 Октомври 2005 00:19
В момента държавата, финансирайки под формата на държавна поръчка обучението на един студент, де факто го задължава да получи образованието си на конкретно място, именно заради описаните в статията квоти.

Например, ако студент със невисок бал иска да учи медицина, той няма да се класира в престижния софийски факултет, и въпреки, че същият факултет има капацитет за повече студенти, той ще трябва да отиде в някой от провинциалните медицински факултети.

С недобре разпределените квоти държавата дефакто стимулира роенето и източването на образователния бюджет.

Какво би трябвало да се направи:

- всеки ВУЗ да обявява какъв е капацитетът му;
- има единен изпит за всяка специалност, която има държавна поръчка;
- спечелилите държавна поръчка (т.е. неплатено) избират в кой ВУЗ да се запишат до запълване на капацитета му (а не до запълване на отпуснатата от държавата квота за държавна поръчка, както е в момента)

По този начин на студентите се дава едно основно право -- правото на избор, от което в момента са лишени. Съгласете се, че студентите са най-заинтересовани да изберат най-добрия университет, съответно имат най-добра представа кой ВУЗ какво качество на образованието дава, и съответно техните предпочитания при избор на ВУЗ са най-точната индикация дали е добър или не. Не на последно място, те са потърпевшите от това в кой точно ВУЗ ще учат.

Редактирано от - гошо на 11/10/2005 г/ 00:24:45

11 Октомври 2005 06:35
А защо нищо не споменават за повишаването на пенсионната възраст на "ре"хабилитираните преподаватели?Те са пенсионери по рождение и 90 % от тях не стават и за провинциални даскали.
11 Октомври 2005 08:14
У нас все още съществува някакво преклонение пред образованието, докато в големите държави учат само свръхнадарените. Това е неоправдано от гледна точка на приходите: шофьор на мафиотски бос печели много-многократно повече от който и да е учител на държавна работа (и не по-малко от броящите се на пръсти учители от частния сектор). На това се дължат и нереално организираните приемни изпити. А насила отвежданите на изпит деца пишат глупости, тъй като са в стрес: напр. вместо Вапцаровото "земя на Гоце и на Даме" (История) "земя на Дора и на Габе"!
След като икономическите лостове порегулират влизането във ВУЗовете, няма да има пречка матурата да бъде синоним на днешния приемен изпит. А в случаите, когато записалите се са прекалено много, трябва да се назначат допълнителни преподаватели само за първия семестър, така че той (чрез множество тестове и контролни) да стане елиминаторен.
11 Октомври 2005 08:49
Въобще не трябва да има ограничение на възраст за пенсиониране. Вижте как в САЩ има и 80-годишни професори във водещите университети.
11 Октомври 2005 09:04
Пропускаш да кажеш, че голяма част от тези 80-годишни професори са Нобелови лауреати. Няма университет по света, който зорлем да пенсионира учен с тази титла. М/у другото една от точките, по които са акредитира университетите в САЩ и Европа са броят на нобеловите лауреати, четящи лекции в тях. И защо трябва да правим сравнения?!
11 Октомври 2005 10:11
Много е глупаво да се твърди, че в Университета се влиза със съчинение тип „Какво е искал да каже ....”, нито пък с наизустени теми, обаче е нужно да бъдат научени определен обем факти, които биват интерпретирани и конструирани в тема с абсолютната възможност за изява и изразяване на собствено мнение по един по-сложен начин. Защо да бъде осъдително излагането на напримар фактите около Априлското въстание – защото е нужно да бъдат научени ли? Или при темите по литература – как да бъде арументирано т.н. „собствено мнение”, когато повечето кандидати са чели в по-добрия случай само задължителното и посоченото изрично в конспекта произведение на даден автор, а не познават нито творчеството му, нито епохата, в която твори и т.н. Тестът е действително може би по-добро решение, защото просто е по-лесно, но едва ли и тогава „ученето наизуст” отпада.
11 Октомври 2005 10:22
Таня Петрова както винаги е на ниво, един от малкото неповърхностни журналисти, които си гледат работата сериозно.
11 Октомври 2005 10:56
grushenka:Кога за последен път си имала вземане даване с кандидат студенти?Карат ги да зубрят като ненормални учебници и тестове наизуст.А си мръднал с една запетайка, режат ти от оценката
11 Октомври 2005 11:04
Задължителен TOEFL и SAT за чуждестранните студенти!
Щом идват у BG-то, баре да научат български...
11 Октомври 2005 11:45
Papagal: не съм много съгласна, не мога да повярвам, че някой университетски преподавател оценява по този начин. Тема написана от неграмотен кандидат-студент, според мен дори и научена наизуст си личи и едва ли ще бъде оценена особено високо. A моя досег с кандидат-студентска кампания - преди години, но далеч не толкова отдавна.
11 Октомври 2005 13:32
... ама па да се чуди човек - кому са нужни миячи на чинии, разносвачи на пици, метачи и проч. с университетски дипломи
11 Октомври 2005 13:46
Да не мислите, че студенти от страните членки ще тръгнат на бегом да се записват в български университети, след промяната в закона? За учебната 2003/2004 в България са учили (за бакалавър и магистър) 7608 души, от които едва 1819 от страни членки на ЕС. Ако от тях се извадят и гърци (1203) и кипърци (540), остават минимален брой учащи. Статията е много добра и аргументирана.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД