Гледали ли сте скеч, в който на тепиха излизат сумист и борец от лека категория, цапардосват се, ама никой не пада в нокдаун? Като се замисли човек, сумистът може с един удар да смаже дребния съперник. Ама не го прави. Че и на всичкото отгоре дава на малкото борче от време на време да го перне по-сериозно. Защо? Ами много просто - ако единият падне, представлението приключва. А няма ли представление, няма пари. И малкият чудесно знае този детайл, затова колкото може, подкача из тепиха и изнудва сумиста за един или друг аванс.

Ето такива са отношенията между НДСВ и ДПС. И драмата около избирането на министър на спорта го доказа с пълна сила.

Жълтите въобще



не се сетиха да питат малкия си коалиционен партньор



предлага ли алтернатива или поне какво мисли по въпроса. Депутатите на Ахмед Доган просто получиха в пощенските си кутии предложението на премиера Васил Иванов - Лучано да оглави най-новото ведомство в кабинета. От ДПС побесняха. И върнаха топката. Блокираха с един месец избирането на новия министър на спорта, като обясниха, че ще мислят до септември. Въпреки че се бяха разбързали, НДСВ трябваше да се примирят с капризите на ДПС. По една прозаична причина - гласовете на собствената им парламентарна група не са достатъчни да прокарат предложението през пленарна зала. И те



ясно разбраха сигнала на Доган



- че без него са заникъде. Затова заподтичваха към него с оферти за пазарлък - първо му предложиха зам.-министър, а после и главен секретар на министерството в добавка. По всяка вероятност в крайна сметка Сокола ще склони.

По две причини. Първо, не е дошъл моментът ДПС да се оттегли от кабинета. Движението за първи път влезе реално в управлението на страната. Защото както самият Доган обясняваше по време на предизборната кампания - това е желанието на електората му. А той обеща доста неща на верните си гласоподаватели, които в продължение на 12 г. не му изневериха - инвестиции в смесените региони, работа, изкупуване на тютюневата реколта... Тези неща все още не са постигнати. Не случайно на заседание с депутатите си той е заявил, че не го вълнува толкова министерството на спорта, а най-вече привличането на инвестиции. Сокола не може да си тръгне от властта, преди електоратът му да е получил нещо.



Затова до последно ще стиска зъби.



Второ, защото, макар обиден от пренебрежението на жълтите, Доган успя да изкара максималните дивиденти от цялата ситуация - все пак зам.-министър и главен секретар не е толкова малко.

Всъщност истинската драма в случая не е кой ще оглави спортното министерство, а кой ще приватизира големите спортни обекти. А интересите на Лучано със сигурност не съвпадат с тези на ДПС. Явно обаче хората на Доган са преценили, че е добре да имат информация от първа ръка къде какво се прави в тази сфера, за да може, когато се наложи, Сокола да каже каквото трябва на премиера.

В цялата тази ситуацията по-важно е нещо друго -



симптомите за бъдещето на това управление.



А те не са никак розови.

Драмата около Лучано доказа, че НДСВ има изключително лоша коалиционна политика. ДПС се заобикаля за трети път, когато става дума за структурни промени в кабинета (никой не го пита нито за министър на енергетиката, нито за министър по европейските въпроси). За да рискува с потретването на една грешка, премиерът и лидер на жълтата партия Симеон Сакскобургготски или въобще не си дава сметка, че партньорството с Доган е жизненоважно за оцеляването на кабинета, или смята, че може да си позволи да извива ръцете на Сокола. Но ако не е ДПС, кабинетът може лесно да бъде свален с един вот на недоверие в парламента. (Та жълтите дори един министър не могат да прокарат без "помощ" отвън).

Ако ДПС си тръгне, Симеон остава сам с неопитните политици около себе си. Защото никой не иска да иде при него. В СДС са категорични, че ще са хардопозиция. Червените потриват доволно ръце, четейки социологическите прогнози, и чакат следващите избори, за да ги спечелят. Със сигурност и през ум не им минава да се присъединят към Сакскобургготски, за да понесат негативите от управлението му.

Трябва да се отбележи и друг симптом.



Доган сериозно започва да се изнервя от поведението на НДСВ.

Засега се сдържа, но нищо чудно в един не толкова далечен момент да реши да остави жълтите да се оправят сами. Настъпи ли такъв момент, е сигурно едно - че на кабинета дните са преброени. И в цялата ситуация губещ ще е царят. Защото Доган има къде да отиде. Той отдавна си е постлал пътя към червените и по всяка вероятност ще се захване с тях да реализира социално-либералния модел, за който често говори. А за НДСВ се очертава път за никъде.