|
"Господа управляващи, хората не могат да търпят повече лъжи, не вярват повече на празни приказки и недейте да казвате, че мизерията и липсата на перспектива са неизбежни от реформите. Те са неизбежни поради некадърност, липса на ясно виждане за бъдещето, липса на отговорност, и този, който управлява така, ще бъде пометен от гнева на хората", продължи да подгрява публиката Станишев.
А на нея не й трябваше много. Хилядите, дошли на Бузлуджа, чакаха точно това - да чуят, че има алтернатива (съвсем друг е въпросът дали наистина е така), да се потопят поне за ден в мечтите си и да избягат от реалността. Хората просто имаха нужда да чуят резките думи на Станишев по адрес на кабинета.
Соцводачът не спря до тук. Той предрече, че иде ляво управление: "Не ни е страх, защото сме компетентни, защото сме помъдряли, защото знаем къде отиваме, какво искаме и как да го направим. Този път - както трябва". След тези думи емоцията така завладя водещия на програмата Иван Гранитски, че той нарече Станишев
"следващият премиер по волята на съдбата и волята на хората".
От тези размекващи сценки обаче не следва, че от утре БСП поема курс към свалянето на кабинета. И на децата вече е ясно, че никаква опозиция - била тя синя или червена, няма да наруши политическата летаргия до есента - до срещата на НАТО в Прага, където се надяваме да получим покана за пакта. А има и още нещо - едно е да казваш, че си готов, друго е наистина да си подготвен да поемеш риска да управляваш, без страх, че може да понесеш негативите от действията на сегашната власт.
Това бе първото истинско изпитание за лидера на БСП пред собствена публика. Това бе неговата първа Бузлуджа като председател на партията. И той едва ли можеше да си позволи да се лигави с меки, нищо незначещи и неразбираеми за обикновените хорица слова от типа - "Зле сме, ама идва НАТО", "Чакайте да видим" и т.н. Станишев просто
каза това, което избирателите на БСП искаха да чуят,
въпреки че добре съзнава, че и изборите, и победата са въпрос от бъдещето - близко или далечно, никой не може да каже. Симпатизантите поне засега му прощават факта, че думите му са далеч от делата.
"Знаем, че нещата не могат да се оправят изведнъж, ама е хубаво да го чуеш, някой да ти каже, че мисли за теб. Не мога ли поне един ден да си помечтая" - казва възрастен социалист, който за пети път е на Бузлуджа. "Абе знам, че няма как да вдигнат изведнъж пенсиите, ама нека ни го кажат, да го чуем, малко по-добре ще ни стане", допълва друг. "Революция идва. Тодор Живков ще се върне и ще оправи нещата", размечтава се пък Найденов от Найденово, докато на сцената припяват поредните самодейни състави, а Павел Матев се готви да прочете стихотворение.
Изслушала лидера си, Иванка Николова от Русе (за трети пореден път на историческата поляна) обявява: "Надежда е бита карта, тя е изменница, не е като нашето момче, той е учен, знае езици, май в Италия е завършил, вдъхва ми надежда". Съседката й на тревата Весела Чакърова пък признава, че е тук за първи път и че още не може да овладее емоцията си. "Възхитена съм, чак треперя. Хубаво момче е Първанов". "Ама той вече не е лидер на БСП, а президент", обясняваме й. "Така ли? Ами защо да не е и председател", пита незнаещо жената.
"Този път Бузлуджа наистина ще е началото.
Усещам го, навлезе, просто се появи на сцената. Аз съм учителка, интуицията ми подсказва, че ще стане", казва Снежана Петрова от Стамболийски. Бай Георги от Долна махала е на мнение, че "трябва да му се помогне на младото момче, за да се оправи с партията". После грабва химикалката на една от журналистките, за да вземе автограф от Станишев и Сендов, седнали на поляната сред хората...
Това искаха хората - да видят, да чуят, да се повеселят.
Поведението на Станишев може да се тълкува и като заявка за по-активни действия след прословутата среща на НАТО. БСП трябва да е готова за действие при всякакво развитие на ситуацията - ако не получим покана; ако ДПС и НДСВ окончателно обтегнат отношенията си; ако се стигне до неконтролируеми социални бунтове... Защото левите вече би трябвало добре да знаят, че избори с чакане не се печелят. А блаженото съзерцание на поредните социологически изследвания, показващи, че БСП е първа политическа сила, може да изиграе лоша шега (справка: крахът на местните избори в Русе). БСП трябва непрекъснато да доказва на избирателите си, че е в час, че знае какво прави и че когато настъпи моментът, няма да се уплаши от бремето на управлението и няма да иска властта заради самата власт. За да няма нов тотален провал на лявото управление, е нужна дълга и сериозна подготовка. Затова левите няма да бутат кабинета, нито ще му искат безсмислени вотове на недоверие, които при все още стабилното парламентарно мнозинство са обречени. Те ще атакуват тематично. Както направиха с ракетите СС-23 - застанаха зад хората в Стара Затова и твърдо настояха за експертиза, която скоро ще види бял свят.
Това е
първата Бузлуджа, на която БСП успя да излезе от калъпа си,
да се разчупи и да се хареса и на медии, и на симпатизанти. Началото бе сложено от рокерското шествие, предвождано от Станишев, което прикова вниманието на публиката. Авангардната идея, приета скептично от повечето социалисти и наблюдатели, се оказа прекрасно разработена PR кампания, каквато друга партия досега не е правила. Ефектът бе поразяващ - масирано медийно присъствие, силен обществен интерес.
Рокерската проява на лидера на БСП обаче бе и опит да се покаже най-вече на младите, че в столетницата има място за тях, че тя не е закостенялата, антиевропейска партия. Идеята хвана декиш. "За първи път липсва дисциплината, характерна за БСП. Има нов дух, новаторство, идеи. Това е свеж полъх, има надежда", обясни младият социалист Явор Монов.
Противно на предварителните нагласи, че червените бабички ще оплюят рокерските забежки на лидера си, почти никой от възрастните членове на БСП не осъди проявата му. Напротив - мнозинството реагира спокойно на новаторството. "Няма значение дали е на мотор, важното е да е сред хората", каза 77-годишният Цвятко Григоров от Враца. Друг негов връстник пък толкова се опияни от гледката "Станишев на мотор", че тичайки към него, викна:
"Ой, на дяда рокерчето".
След което се опита да си пробие път, за да му щипне бузките.
Тясното общуване на соцлидерите с народа бе също нововъденение - за пръв път те не бяха наредени на трибуната на полянана на Бузлуджа, а през цялото време обикаляха по поляната, говориха с хората, раздаваха автографи. А хората се веселяха като на събор - похапваха кебапчета, пийваха бира и се мъчеха да стигнат до своя пореден любимец - независимо дали той се казва Румен Овчаров, Благовест Сендов, Любен Корнезов или... Разбира се, главният герой си остана Станишев, който не можа да се отърве от целувки, прегръдки, ръкостискания, снимки и автографи. Не по-малък интерес предизвикваше и Стефан Данаилов, който два дни дъх не можа да си поеме от обожатели и обожателки. Социалистите дори се шегуваха, че
ако Ламбо събира пари за всяка снимка, БСП няма да има проблем с финансите.
Еуфорията бе пълна. Кулминацията настъпи, когато македонският певец Георги Гоцев изпя песен за АЕЦ "Козлодуй":
"За АЕЦ "Козлодуй" живеем ний,
тя живот ни дава.
АЕЦ чудо е,
тя за нас е слънце ново,
да я спрем ще бъде лудост..."
Дори малкото събрали се антинатовци нямаше как да помрачат събитието. А и никой вече не се впечатлява от плакатите "НАТО - вън".
Ентусиазмът на Бузлуджа продължи два дни. После хората отново се върнаха в реалността, където БСП е хем в управлението, хем - в опозиция, царят управлява, а пенсиите не се покачват. И така до следващата Бузлуджа.
Всъщност знае ли човек, може да се окаже вярна прогнозата на някои политици: "Толкова много хора на Бузлуджа не е имало от лятото 1994 г., а през есента взехме властта! Дали и сега няма да е така?"
|
|
|