Към края на приватизационната ера в България безспорна е нерадостната равносметка, че имуществото на тоталната държава бе разпродадено за нищожна част от реалната му цена. Спорно е само



колко под пазарната стойност.



Според оптимистите държавният капитал е преминал в частни ръце срещу 1/4 от реалната си стойност, т.е. според тях цената на цялата натрупана движима и недвижима индустриална собственост на държавата е била малко над 20 милиарда лева. Песимистите обаче си припомнят, че чуждестранни експерти и чиновници в началото на прехода оценяваха държавната собственост за над 40 милиарда долара, значи с цялата приватизационна тупурдия сме взели едва 1/8 от реалната стойност на продаденото. Има и трета група спорещи, това са каменоглавите ратници за капитализъм с марка "МВФ". Те току ни подвират под носа прословутата дефиниция на Уилям Пети, че стойността на всяко нещо е точно колкото дадат за него. Колкото е взела държавата от приватизацията, точно толкова било струвало продаденото. Невъзможно било да се вземе повече, защото за нашите нефелни предприятия никой нямало да се бръкне по-дълбоко. Тези нежни папагалчета на забелязват, че



примерите са пред очите ни,



свидетели сме на десетки сделки, в които е очевидно, че не се достига, често дори не се и търси пълната цена, която купувачът би платил. Прочутите "преговори с потенциален купувач", при които се сключиха поне половината от всички досегашни приватизационни сделки, са прекрасен начин за елиминиране на конкуренцията, а с нея и на всяка възможност за повишаване на цената при наддаване на кандидатите. Спомнете си, че само преди година банка "Биохим" щеше да бъде продадена за по-малко от 30 млн. евро, ако купувачът не бе се полакомил да спести няколко скромни на фона на цялата сделка милиона. Сега за същата банка държавата ще получи близо 4 пъти повече - само заради по-добрата работа на новия приватизиращ екип.



Купувач плаща и 2, и 200



за едно и също предприятие в зависимост от конкуренцията, която го притиска. Стойността е колкото дадат? Уютна фраза. Аз например с радост бих си взел ново БМВ за десетина хиляди лева, толкова давам на мига. Но няма кой да ми продаде на такава цена. "Даването" на купувача е много относително и най-зависи от начина на продаването. Вземете например приватизацията на "Булгартабак". Имаме няколко конкуренти с практически равни оферти - разликата е около десетина процента. Всеки един, с изключение на първия "по точки" - готови да наддават. И вместо да ги остави да наддават, колкото им душа иска, нашата приватизационна бюрокрация вече цяла седмица умува дали да поиска подобрени оферти или не. Продажбата е



под диктата на купувача,



който, веднъж усетил се едни "точки" пред конкуренцията, вече плаши със съд и отлъчване на цялата държава от обетования Евросъюз, ако само дръзнем да помислим за наддаване. Странно! Такава ми е работата, та съм участвал в поне стотина приватизационни сделки. И във всички до една приватизационната агенция искаше поне по 2-3 пъти цената да бъде повишена - дори когато имаше работа с единствен купувач. А сега изведнъж се явяват някакви чичковци, които намират наддаването за крайно осъдително деяние. Така щяла да се опорочи сделката. А няма да се опорочи, ако на цял народ стане ясно, че е било възможно да се вземат 30 до 50 милиона повече - които конкурентите открито заявяват, че са готови да наддадат, - но администрацията свенливо се е отказала да ги получи!



Няма оправдание



за толкова открита безстопанственост. Има ли умствено здрав човек, който е решил да си продава примерно колата, получил е 4 оферти, видял е, че цените им са доста близки, всеки от мющериите му е заявил, че е готов да даде повече, но продавачът стои като Буридановото магаре на мост и се куми - да им позволи ли да наддават или това е неморално? От същия дол дренки са и онези приказки, че ако се позволи на купувачите да наддават, можело някой с мръсни пари да купи предприятието. Трънки! Нали затова имаме и закон за приватизацията и закон срещу прането на пари - агенцията е била длъжна въобще да не допусне до участие оферта на частник, за който има подозрение, че плаща с нечисти пари или пък че е лошо момче, лишено от правото да купува български държавни фирми. Такива лоши момчета с мръсни пари никъде по света не ги пускат да участват в публични търгове и конкурси. Само, че това им го съобщават още преди да са отворили малкия запечатан плик в офертата, където отделно от другите книжа се запечатва финансовото предложение с цената. Ако администрацията откаже да получи възможната по-добра цена за продаваното имущество, едва ли някой ще си помисли, че е постъпила тъй от висок морал. Ще знаем, че е от глупост или от корист. Както неведнъж досега.