|
- Стратегията трябва да реши няколко проблема. Първият е свързан с равномерното разпределение на електронните медии с оглед националните приоритети и обществените интереси. Вторият има отношение към това дали раздробяването на пазара на много малки тв и радиостанции е най-добрият подход от гледна точка на модерното развитие на електронните медии. Дали трябва в България да стартира трета национална телевизия и трета национална радиомрежа и дали националният рекламен пазар може да ги издържа. От тази гледна точка във всяка една подобна стратегия трябва да има икономически анализ и маркетингово проучване на възможностите по региони. Лично аз ще предложа да поканим консорциум от социологически агенции, който да направи цялостно представително изследване на потребностите на аудиториите по региони.
- Ще заложите ли в стратегията някакви програмни изисквания на базата на тези изследвания?
- Това е недопустимо. Медийната регулация няма право да се намесва в програмните територии на електронните медии. Тя няма такива правомощия по закон. Не е редно да се дефинира какви формати са предпочитани. В стратегията може да се каже само, че специализираните формати в полза на хората в неравностойно положение, в полза на малките аудитории, при всички случаи ще имат значение. Такава беше и политиката на НСРТ при лицензирането. Така се появи и радио "Нет", което е в услуга на рисковите групи. Това е един много ценен и много важен специализиран формат и радио "Нет" спечели в много оспорвана битка.
- Всички големи социологически агенции ли ще поканите и дали това е по силите на бюджета на СЕМ?
- Ако СЕМ и КРС приемат, защото това е наш общ професионален ангажимент, ще се отправят покани към всички водещи социологически агенции, които да дадат своите оферти. Може да се поканят те самите да направят консорциум от 3 или от 4 агенции, които да ни представят общи сумирани данни. Тъй като това е в полза на националния интерес, бих се обърнала към социологическите агенции дори да предоставят безплатно маркетингова информация, която смятат, че е от полза за развитие на медийния пазар. Защото развитието му е и част от укрепването на българската социология.
- Може ли тази стратегия да забави лицензирането?
- От гледище на модерното развитие на медийния пазар стратегията няма да забави лицензирането. Телевизионни регионални честоти в България не са раздавани досега, което означава, че този пазар изцяло ще се разпределя след влизане на стратегията в сила. Докато радиопазарът в 85% от радиочестотния спектър вече е разпределен. Неговото раздаване е протекло много бързо и за голямо съжаление твърде асиметрично. Радиостанциите в Бъгария са 150, те работят предимно в големите селища, където са съсредоточени големите аудитории.
-------------------
В 32 селища има 150 частни радиостанции. Малките селища нямат свои радиостанции. Проблемът, който трябва да реши стратегията, е дали малките селища под 10 хиляди жители, които са по-голямата част от страната, трябва да имат ефирни тв и радиостанции. Или в тях трябва да се стимулира развитието на кабелно радио и телевизия. Проблем са и граничните райони, където няма богат рекламен пазар, а е много важно да се чува българска радиостанция. След като в Разлог беше закрита пиратска радиостанция, на освободената честота моментално се намести гръцка радиостанция.
-------------------
Прекаленото раздробяване на пазара отнема възможностите му да се структурира и развива. Би трябвало да се върви към известна консолидация на пазара. Сега радиопазарът по същество е асиметрично разположен към големите градски аудитории. По същество този пазар потъна в сивата икономика, рекламният радиопазар се дъмпингира. Има случаи, когато един радиоспот се продава за 20 стотинки. Това е недопустимо, то срива целия пазар.
- Въпросите, които си задавате чрез стратегията, не закъсняха ли с една година?
- Закъсняха с пет години. Пак повтарям, че радиоефирът в 85% е раздаден. Не бих могла и не би било коректно да коментирам колко трудности среща по пътя си медийната регулация. Но навсякъде на Запад, когато се прави подобен старт на лицензиране, той се предшества от икономически анализ, може да се нарече одит на пазара. Ето защо в многомилионен Лондон има 12 частни радиостанции, в многомилионна Москва са 14, в едномилионна София има 33 радиостанции заедно с тези на БНР. Стратегията ще бъде обърната към бъдещето. Трябва да гледаме и към цифровото радио като начин на разпространение. То ще влезе в България някъде към 2015 г. При цифровото разпространение на една честота могат да се излъчват много програми. Стратегията трябва да отговори на въпроса как ще се премине от аналогово към цифрово разпространение. Този преход не е лесен, той не е лесен и в Европа. В няколко европейски държави неуспешно стартираха цифрова телевизия. Самата Европа в следващите 5-6 години ще направи този преход. По същия начин в стратегията трябва да се заложи прехода към други модерни технологии. Примерно синхронните радиомрежи е модерна технология, която също освобождава честотен ресурс. Ако програмите на БНР се качат на синхронни радиомрежи, автоматично се освобождават 70 честоти. Тези 70 честоти могат да се пренасочат в някои по-малки градски селища. Могат да се адресират към т.нар.по-малки специализирани аудитории. Или да вземем магистралното радио. То по същия начин освобождава честоти.
- Въпросът е дали операторите могат да си позволят огромните инвестиции при това преминаване от аналогово към цифрово разпространение?
- Въвеждането на подобни технологични стандарти е държавна политика, тъй като самият честотен ресурс е собственост на държавата. Цифровата телевизия е много скъпа, приемниците за нея са още скъпи, но вие знаете, че цените на цялата аудиовизуална индустрия падат много бързо.
- Това означава ли, че държавата ще инвестира в преминаването от аналогово към цифрово разпространение?
- Не мога да говоря от името на държавата. Аз само казвам, че при всички случаи стратегията ще е обърната към бъдещето.
- Въпросът е дали БНТ например може да си позволи да отдели милиони долари, за да премине към цифрово излъчване?
- Вижте, една стратегия задава генералните цели в областта на медийното разпространение, говорим само за електронните медии. В тази стратегия се разглежда как трябва да се подредят по тежест приоритетите в новата медийна карта на България - дали ще бъдат с оглед на създаване на една трета национална телевизионна и радиомрежа.
- В момента няма ли възможност за трета национална телевизия и трето национално радио или тази стратегия трябва да освободи честоти?
------------------
- Възможност има за трета национална телевизия и вие знаете, че такъв честотен спектър е запазен. Знаете, че имаше конкурс за трета национална телевизия. Целият пакет от честоти е резервиран, както са резервирани честотите за бъдещото разрастване на мрежите на БНТ, БНР и БиТиВи.
----------------------
- Ще обявите ли конкурс за изготвяне на икономическия одит?
- Това е нещо, за което не мога да говоря нито от името на СЕМ, нито на КРС, защото още не сме имали среща след приемане на поправките в закона. По принцип не е възможно да се прави икономически анализ на пазара без конкурс по закона за обществените поръчки. Но това е проблем който тепърва ще обсъждаме.
- Не смятате ли, че тази стратегия трябва да я готвите в много близко сътрудничество с министър Милен Велчев и неговите специалисти, защото става въпрос за много пари?
- Вие знаете, че новата философия на ЗРТ извади Министерски съвет от разпределението на честотите. И КРС, и СЕМ, са независими специализирани органи.
- Получихте ли справка от КРС за свободните честоти?
- Все още няма такава справка.
--------------------
Мога да ви кажа в радиосектора колко честоти има - 485 честоти, от които са раздадени 332. Има издадени 150 лицензии за радиоразпръскване, като в първите 9 градове от страната има 130 лицензирани радиостанции. Асиметрията личи.
Що се отнася до телевизионния регионален честотен ресурс, той на 100% е незает.
---------------------
Две годишните разрешения за ефирно излъчване на телевизиите в региони, най-вече по параграфа 14 от закона за далекосъобщенията, изтичат в края на август и в края на ноември. Т.е. няма раздаван чрез лицензиране телевизионен честотен ресурс по региони, изключвам БиТиВи и НТВ. Така че тепърва ще получим тази информация, тя трябва да се структурира, да се подреди.
- Как ще процедирате с тези оператори, на които лицензите им изтичат в края на август?
- Вие знаете, че поправката по принцип спира всички открити конкурсни процедури. Решение за откриване на конкурсни не е вземано и този въпрос не е от компетенцията на СЕМ. Не мога да кажа и как КРС ще процедира по отношение на делата във ВАС. Излязоха няколко решения, с които по същество се връщат в СЕМ и КРС да се финализират последните радиоконкурсни процедури. Това е поле на юристите в двата регулационни органа.
- Има опасност някои телевизии и радиа да се окажат нелегитимни за определен период от време?
- Може и така да е, но юристите казват че по принцип никъде в определението на ВАС не е казано, че тези радиостанции трябва да бъдат спрени.
- Кога най-рано би могла да стартира процедура за трета национална телевизия?
- Ако до 10 август бъде обнародван закона, до 10 ноември стратегията трябва да се представи в НС. Предполагам, че конкурсите могат да се обявят от началото на следващата година.
- Ако тръгнете към окрупняване на пазара, ще инициирате ли поправки в закона?
- Ако СЕМ и КРС заложат това в стратегията, е съвсем нормално да инициират такава поправка в медийния закон, защото прекаленото раздробяване на пазара води до неговия срив и така изцяло потъва в сивата икономика. Един от медикаментите за това лечение е да се даде възможност на пазара да се окрупни. Тогава ще се структурира по-добре. И той сам ще намери в себе си възможности за по-добро развитие.