Има един избор в България, който е далеч по-важен от кметския в София и дори от вота за президент. Той ще е по-значим за ЕС и САЩ и от приемането на нов НПК. Става дума за избора на нов главен прокурор, който трябва да стане през януари или най-късно в първите дни на февруари 2006 г.

И макар партийните централи да са улисани в по-спешни битки, никой от държавния, магистратския и политическия елит не изпуска и най-малкия детайл около вота за бъдещ главен обвинител. Защото всички са наясно какво е влиянието на тази фигура върху обществения, политическия и икономическия живот в страната. Дори само последните действия на Никола Филчев в навечерието на кметските избори - искането на депутатския имунитет на бившия столичен кмет Стефан Софиянски или заканата за нова проверка на сделките с дълга на ексфинансовия министър Милен Велчев, са красноречив пример как



главният прокурор може да внесе интрига в надпревара, в която не участва пряко



Колко ожесточена ще е битката за поста на Филчев показа и още един, по-дребен факт. Една реплика на бившия председател на Народното събрание Огнян Герджиков по време на заседание на Политическия съвет на НДСВ предизвика светкавична прокурорска реакция. Той предложи НДСВ да обвърже подкрепата си за един или друг кандидат за кмет с бъдещи избори, включително и за главен прокурор. Асоциацията на прокурорите, чийто шеф е апелативният прокурор на Пловдив Росен Димов, а почетен председател е настоящият главен прокурор Никола Филчев, веднага разпространи гневна декларация. Тя се обяви категорично срещу "политическа намеса и задкулисни игри, които засягат независимостта на съдебната власт". Прокурорите припомниха миналото на Герджиков като синдик, когато той "показал как разбира от търговия, авиокомпании, водни дружества и източване на банки". Бившият шеф на парламента разбра намека, даде заден и започна да се оправдава, че не са го разбрали правилно.

Допълнително масло в огъня наля и правосъдният министър Георги Петканов, който за пореден път лансира тезата, че все още има време за конституционна промяна, която да позволи главният прокурор да се избира от Народното събрание, а не от Висшия съдебен съвет - както е сега. Процедурата за промяна на основния закон обаче е тромава, а времето е малко. Затова до подобно нещо едва ли ще се стигне. Още повече че някои депутати вече заявиха, че според двете тълкувателни решения на Конституционния съд - от април 2003 г. и отпреди месец, само Велико народно събрание може да реши главният прокурор да се избира от парламента. Такова е мнението на председателя на КС Неделчо Беронов. Този въпрос е спорен, но предпоставя възможност за атакуване на такава евентуална промяна в основния закон пред КС. А дебатите по него ще забавят евентуално гласуване на подобна промяна. Шефът на правната комисия Янаки Стоилов вече упрекна шефа на конституционните съдии, че се изказва предварително. Той даде да се разбере, че левицата ще се опита да прокара смяна на процедурата за избор, но не скри песимизма си, че тя ще успее.

От решението на този въпрос до голяма степен зависи и ключовият въпрос кой ще е наследникът на Никола Филчев. Ако конституцията бъде променена и парламентът избира главния прокурор, кръгът от кандидати ще е значително по-широк, тъй като всеки един от 240-те депутати ще може да предлага имена. Ако изборът ще се прави отново от 25-членния Висш съдебен съвет, претендентите значително ще намалеят. Вторият вариант е по-реалистичен.

Затова най-вероятно



пак Висшият съдебен съвет ще избира новия главен прокурор



Така както през 1992 г. бе излъчен първият по новата конституция шеф на държавното обвинение Иван Татарчев, а после и неговият приемник Никола Филчев.

Всъщност мандатите на двамата поставиха ребром въпроса за мястото, ролята, значението и влиянието на фигурата на главния прокурор в обществото, политическия живот и в борбата с престъпността. И стана ясно, че почти пълната безконтролност, огромните правомощия, изключителният имунитет, 7-годишният мандат носят повече негативи, отколкото позитиви. Затова в последните 4-5 години ЕС и САЩ реагираха остро и оказват постоянен натиск за промени. Напредък в това отношение няма заради тромавите процедури и съпротивата на прокурорското съсловие, което винаги успява да си осигури мощна подкрепа и в депутатските редици.

За новия главен прокурор трябва да гласуват 17 от 25 души. След това президентът трябва да подпише указ за назначаването му. Държавният глава може да откаже и да върне съответната кандидатура. Но може да направи това само веднъж. При повторно предложение, дори това да е същият човек, президентът е длъжен да се съгласи. Веднъж вече имаше подобна ситуация. През 1999 г. тогавашният президент Петър Стоянов не пожела да назначи избрания за главен прокурор от ВСС тогавашен шеф на националното следствие Бойко Рашков. И се стигна до ново гласуване, при което бе избран Никола Филчев.

Преди указа обаче трябва да има предложения, изслушвания, дебати. Нещата могат доста да се проточат. В това отношение бе показателен случаят с председателя на ВАС, който се избира по същия начин и процедура като главния прокурор. Шефът на ВАС бе избиран месеци наред и едва на 6-ия път успешно. До хепиенд се стигна, след като управляващите тогава (НДСВ и ДПС) вкараха в състава на ВСС 11 души от парламентарната квота. Новият състав избра сегашния шеф на ВАС Константин Пенчев, бивш председател на ПГ на НДСВ.

Този състав на ВСС ще избира и главния прокурор. Поне две дузини са кандидатите, които се виждат в стола на главния прокурор, но



малцина имат шанс да седнат в него



Двама от спряганите почти сигурно отпаднаха от надпреварата. Михаил Миков, който е специалист по наказателно право, стана председател на парламентарната група на Коалиция за България. А Татяна Дончева се впусна в кметската надпревара за София.

Със сигурност сред кандидатите няма да е и Огнян Герджиков, чието име също бе пускано в оборот. Но поне двама, свързани с него, ще се включат в листата на претендентите. Първият е Явор Зартов - специалист по гражданско и търговско право. Преди няколко месеца ВСС направи прецедент за него, като неочаквано отмени свое решение от далечната 1992 г., с което той е освободен от Върховния съд. Зартов обаче е с малки шансове. С далеч по-сериозни е зам.-председателят на НДСВ Пламен Панайотов. Той е в управляващата и в момента коалиция, преподавател е именно по наказателно право и може да намери подкрепа в този състав на ВСС.

Вторият силен кандидат е Лазар Груев - също специалист и преподавател по наказателно право. В момента е конституционен съдия - един от най-младите в тази структура от нейното създаване. За него трудно ще бъде изваден компромат, има подкрепата и на президента.

Третият претендент ще е сегашният шеф на следствието Ангел Александров. Той има предимството да е член на ВСС в момента и да се ползва със силните симпатии на ДПС.

Четвъртият, който не трябва да се пропуска, е шефът на правния съвет на президента Борис Велчев - също специалист по наказателно право.

Шансове при този състав на ВСС има и бившият министър на вътрешните работи в кабинета "Сакскобургготски", а сега на правосъдието Георги Петканов. Макар и специалист, преподавател и професор по финансово право, той е бил прокурор преди 1989 г., а пък сега натрупа 4 години стаж и в МВР.

Тъй като в този ВСС е възможно разцепване, очертаване на непримирими лагери и блокиране на всеки избор,



накрая може да спечели компромисна фигура



Такава може да се окаже доскорошният правосъден министър Антон Станков, който неочаквано не намери място в депутатските листи на НДСВ и е един вид "свободен". Той е бивш шеф на наказателната колегия на Софийски градски съд, в момента пак работи там.

Няма да е изненада, ако в борбата се пробва и правосъдният министър от правителството "Виденов" и настоящ депутат Младен Червеняков. Още повече че въпреки всички очаквания, той не влезе в сегашната изпълнителна власт.

В оборот ще бъде пуснат пак и адвокатът Георги Гатев, който сега е защитник на медиците ни в Либия. Той бе един от основните кандидати за поста на главен прокурор през 1999 г. В списъка отново може да влезе Бойко Рашков, както и бившият шеф на ВАС и настоящ конституционен съдия Владислав Славов.

Другата сериозна група претенденти ще бъдат прокурори от сегашния екип на Филчев. Пръв сред тях като кандидат ще е Христо Манчев, сега зам. главен прокурор и ръководител на Върховна касационна прокуратура, член и на ВСС. Обичайният заподозрян в тези случаи е и апелативният прокурор на Пловдив Росен Димов. Възможно е да се включи и софийският градски прокурор Бойко Найденов. Шансовете на човек от тези среди да стане главен прокурор обаче клонят към нулата. Всъщност и Татарчев, и Филчев са потвърждение, че е трудно прокурор от кариерата да седне на стола на шефа на държавното обвинение. Татарчев бе адвокат, а Филчев - съдия и зам.-министър на правосъдието.

Така или иначе битката започна. И ще е жестока.







Съставът на ВСС, който ще избира главен прокурор





Членове по право



Иван Григоров - председател на Върховния касационен съд (ВКС)

Никола Филчев - главен прокурор

Константин Пенчев - председател на Върховния административен съд (ВАС)



Квота на парламента



Проф. Александър Воденичаров - декан на Правно-историческия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски"

Ангел Александров - шеф на националното следствие

Анита Михайлова - адвокат

Виолета Бояджиева - шеф на Апелативен съд-Варна

Владимир Иванчев - шеф на Окръжен съд-София

Даринка Станчева - председател на Окръжен съд-Русе

Димитър Токушев - декан на Юридическия факултет в СУ "Св. Кл. Охридски"

Любомир Цеков - адвокат

Николай Ганчев - военноапелативен прокурор-София

Панайот Генков - съдия във ВАС

Радка Петрова - шеф на Апелативен съд-Пловдив



Квота на съдебната власт



Андрей Икономов - председател на отделение във ВАС

Бойка Попова - председател на отделение във ВКС

Венета Петрова-Марковска - зам.-шеф на ВАС

Евгени Стайков - председател на Апелативен съд-София

Румен Ненков - зам.-председател на ВКС

Събина Христова - председател на Окръжен съд-Бургас

Христо Манчев - зам. главен прокурор и шеф на ВКП

Митьо Марков - зам. главен прокурор и шеф на ВАП

Цеко Йорданов - завеждащ отдел на ВКП

Д-р Атанас Нешков - директор Окръжна следствена служба-Ловеч

Румен Андреев - зам.-директор на НСлС - не е ясно докога ще остане, защото стана зам.-министър на вътрешните работи