"Севдо, погледни, да му се не види", хока нежно жена си Ерусалим, пазителят на книгата. Изчезнал е ревностно пазеният летопис - всъщност тънка църковна книжка от 1993 г., а в него за Любовка - кръстеното на любовта село, има цяла страница. Пише там кога е срещнато селото за първи път из турските регистри, пише за вярата и хората. И тях наглежда Ерусалим - пазител на ключовете към петте храма в миниатюрното село в полите на Пирин. Прославило се през вековете с разбирателството между жителите си, селото на любовта днес благо побелява.

-----------

Жилавите храсти и златото на юга някак изведнъж оплитат магистралата към гръцката граница. Нанизи от жълта царевица и огнени чушки греят из къщите по пръснатите около Мелник села. На запад от пясъчния град, обрамчила като подкова ридовете, е последната спирка на пътя - Любовка. 42-ма души са останали да чакат на нея и пазят завета на миналото.

В работещия до обед смесен магазин цари анасоново безвремие. В дворовете жените точат кори за юфка, а в църковните градини капят зрели ябълки.

5-те храма - по един на средно 8 души население, са голямата гордост на селото. И петте църкви бият камбаните - част от тях от векове. От векове се носи и легендата за името на Любовка - в селото никога не е имало шумни вражди и винаги е царяла любов.

"Имало е много любов - така се говори. А така ли е точно било - не знам", внимава с обобщенията 70-годишният Ерусалим. Че любовта е владяла селските баири - и преди, и по времето на комунизма, - статистически е силно вероятно. 70 моми е сбирала в началото на века най-одумваната любовчанска махала - Вароша. Селските анали мълчат имало ли е среднощни набези на момци в региона. 70 моми са радвали окото на любовчани и половин век по-късно - в редиците на комсомола.

И втори огън е горял любовчани - партизански и десидентски. 3 бомби открили селяните на тавана на църквата "Св. Неделя" - някога използвана за тайно сборище на 5-имата убити преди 44-а г. комунисти. Глави са падали и през 52-а - при таен заговор срещу властта. Тогава мърцина си отишъл и Ерусалимовият дядо - пиян заварил, без да иска, тайно съвещание на заговорниците във воденицата.

Самият Ерусалим е бил кмет, тракторист, бригадир, овчар, партиен секретар, кларнетист, сега член на църковното настоятелство. "Севда си знае колко ме е гонила", разкрива тайните на семейния баланс дядото. Изветрял е днес барутът на младостта, потъмнели са медалите на селския самодеен състав, печелени по надсвирвания и веселби. Но една любов устоява и още събира любовчани - към Бога.

Човешката ръка е спечелила убедително битката с времето в старите храмове на селото. Фасадите на църквите са чисти, колоните - укрепени. Тежък с празници е краят на лятото, "грехота е мърлявщината".

"60 къщи бехме, сека къща имаше курбан. Сека десна плешка отиваше за попа. Но намалихме народо и курбаните намалеха", разказва Ерусалим. Той е основният отговорник за поддържането на църквите. За много неща недоволства църковният настоятел. Няма я тая кадърност да помни от книгите и да "реде" като баща си - псаля. "По комунистическо време може ли да се учиш?", недоумява старецът. И годините си не харесва той - иска да напуска, но няма кой да поеме. "Де бе, яз не мога, докога? А има си неща, нужди - колем говеда, музики, ред други процедури", тюхка се общественикът.

Отпаднали са с годините част от празниците в календара. Любовчани вече нямат сили да обикалят из баирите по летен Атанасовден, да наливат восък в процепите на скали и дървета и да се молят на Господ за берекет. Но панаирът навръх Богородица продължава да е "отличен" - 1000 лева приход идва от него. А само преди 10-ина години селото запретнало ръкави и се сдобило с последната си, пета църква.

И зад градежа на новата църква стои вековна история. Грамаден бряст е пазел сянка на старото вакъфче с малко сандъче и една икона, намирало се някога тука. Старите любовчани по турско искали да вдигат на мястото храм. Столетия по-късно любовчани успели да изпълнят желанието на предците си.

Нарочни художници са викали селяните да изпишат дървенията на "Св. Никола". Нова-новеничка пътна табела "Внимание" виси встрани от спретнатия двор, предупреждавайки минувачите по черния селски път да пазят приличие пред храма.

Покрай храма минава най-младият жител на Любовка - Цветан. Скоро в селото ще има рядък празник - Цветан ще взима мома от Лиляново.

"Откъде момичета тука, в Любовка", чуди се, невеж за миналото, младоженецът. До него мотика дръзко подпира Бахчето - пенсионер интелигент от Сандански. "Он да се готви, колко вино и ракия ке му изпием", потрива ръце Ерусалим.

Той не обича да говори за себе си - "грях е тая прича", но любовчани си го тачат. След "закриването на комунистическите идеологии" решили, че е достоен да се захване с църквите. С това име как да не е. Странно че, името му не е попречило да бъде и партиен секретар. Ерусалим обича точните сметки, парите от църквите държи винаги отделно от пенсията. А за любовчани за малко и на съд не е ходил.

Забравили една година властите да дадат агнета за заслуги на ТКЗС-то и решил кметът да попълни липсата с риба от местното язовирче. "Хубава веселба беше, за всяко семейство хванахме по две риби. И един сом - за багериста, да не се сърди никой, че не е взел голямата риба", разказва Ерусалим. Вмирисала се обаче работата. Някой пратил донос, че кметът е хранил рибите с крадено от овците на текезесето жито. "Изписахме жито уж за овците, а тайно искахме да храним рибите. Дойде инспектор - не можа да поверва, че житото не съм си го взел вкъщи, а се пази на склад", разказва дядото. Старецът доскоро помнел точния брой на спорните кофите с фуража.

Силите на кмета не стигали за малко да извоюва и статут на вилна зона за Любовка. Любовчани писали до властите, че селото е хубаво, а от най-високия баир се вижда чак до границата. Вилите пораснали - над 20 нови постройки на върха на селото, свързвайки долната и горната махала в нещо като подкова. Разрешение от управниците обаче за смяна на статута така и не дошло.

На върха на селото е и църквата "Св. Георги". Тука е последната спирка на любовчани. За тук са и последните сметки на Ерусалим. "Ще направя кеф на родата на баща ми. Майка ми е погребана с нейния род", справедлив е селянинът и в смъртта.