"Все едно да назначиш козела за градинар!" е най-краткият коментар за новото назначение на върха на Европейската централна банка. "Срещата на върха" на 27-те глави на изпълнителната власт в страните от Европейския съюз назначи в петък Марио Драги, досегашния управител на централната банка на Италия, за президент на институцията, която "печата" еврото. На 1 ноември 2011 г. италианският банкер ще заеме мястото на своя френски колега Жан-Клод Трише; мандатът му изтича на 30 октомври 2019 г. Всъщност това назначение отдавна не е новина - кандидатурата на римлянина фаворит на г-н Берлускони бе издигната от федералния министър на финансите Шойбле и подкрепена от президента Саркози. В полза на Марио Драги гласува самата ЕЦБ, положителен вот даде и Европарламентът преди дни. Но напук на единодушието, с което официална Европа издига следващия главен страж на общата валута,



чувствата са поляризирани



Професионалистите финансисти срещат новия шеф на ЕЦБ с надежда и облекчение. Масовата публика обаче е дълбоко скептична. Изследователите на общественото мнение са категорични, че доверието в еврото осезаемо пада, след като очакваното назначение на г-н Драги стана факт. Тъй като българските медии не показват особен интерес към личността на онзи, от когото следващите 8 години ще зависи стабилността и на общата европейска валута, а и на нашия лев, прикован към еврото с валутен борд, у нас популярният по цял свят Марио Драги засега е непознат. Та си заслужава да отделим няколко реда на въпроса



какво притеснява европейците?



Поговорката за козела и градинаря издава германския произход на незнайния автор, който обобщи страха на стотици милиони спестители. За германеца да сложиш италианец за централен банкер е като продължение на виц, в който готвачът е англичанин, французинът - автомонтьор, швейцарецът - любовник, гъркът - работник и т.н. Без да подценяваме отровната роля на натрапените с пропаганда (ПР) предразсъдъци, ще отбележим, че евроскептиците имат сериозни основания да недолюбват фаворита на банкерите. Откриваме ги в цялата биография на проф. Драги, който е



съпричастен към всички провали,



довели до днешното нерадостно състояние на европейските финанси. Обикновено цитират "заслугите" му като президент и управляващ директор на Голдман Закс Интернейшънъл. Този световен гигант сред инвестиционните банки е не по-малко съпричастен от фалиралите Леман Брадърс и тихомълком погълнатите Мерил Линч, за надуването на балона на фиктивните доходи, за фалшиво розовите оценки на купища негодни финансови инструменти, които завлякоха парите на милиарди инвеститори и натикаха водещи банки и корпорации, че и цели държави в дълговото блатото. Точно Голдман Закс Интернейшънъл, тъкмо под президентството на новия шеф на ЕЦБ, измисли т.нар. "гръцки суапове", т.е. валутни операции извън пазара, за съмнителна замяна на гръцки държавни ценни книжа, която ползва разликата между валутния курс на сделката и пазарния курс, с цел фиктивно да занижи отчетния размер на гръцкия държавен дълг. Финансовите продукти от суаповете, т.нар. "тилтос", са донесли - по сметки на Юростат - преки загуби от 2.4 млрд. евро, които сега европейските данъкоплатци покриват чрез новите спасителни заеми за южните ни съседи. Не е ясно какви са личните заслуги за гръцките суапове и "тилтоси" на г-н Марио Драги, който за годините в Голдман Закс получи



прозвището "Супер-Марио"



като потвърждение за високата му квалификация, неговите иновативни и гъвкави чак до ръба на закона - и все пак, без да го престъпват - финансови операции. Но днес тъкмо тези сделки, които "финансовите инженери" имат за образец на ловкост и вещина, днес нареждат г-н Марио Драги сред лично познатите финансисти, върху които обществото хвърля вината, че са опасли до корен световната финансова градина. За негови тежки грехове към кесията на европееца зли езици одумват и заеманите от г-н Драги високи постове като директор в Световната банка, като генерален директор в италианското финансово министерство, отговарящ за управлението на външния дълг на страната (който достигна такива размери, че днес нареждаме Италия сред най-тежко задлъжнелите държави от групата PIGS), а и като шеф на централната банка на Италия - винят я, наред с другите централни банки в ЕС, че еврозоната е затънала в трудно поносими дългове.

Подобно на всички, за които финансите са занаят, аз не споделям извода на ефектната иначе приказка за козела градинар. Не банкерите като Марио Драги са виновни за това, че политици и лакоми инвеститори охотно трупаха и хрупаха трилиони дългове. Работата на банкера е да конструира, да сглоби и да управлява цялата финансова машинария, която клиентът му (бил той правителство или частен инвеститор) поръчва. Човек, способен да разбира такива машинарии, е далеч по-подготвен да пази от тях еврото, от разните чисто политически протежета - онези напудрени дърдорковци, засадени на върха на еврокрацията (включвам и особено подчертавам и ЕЦБ), които прозяпаха от некадърност затъването на Европа в дълговата криза от началото на хилядолетието до днес.