България е осеяна със стотици хиляди изоставени и рушащи се къщи. По официални данни над 150 селища са напълно обезлюдени, а къщите там очакват природата да ги прибере и да бъдат заличени от лицето на земята.

Грозна картина представляват и вилните зони около градовете. Лелеяният стандарт на 70-те и 80-те години на миналия век беше всяко семейство да притежава вила. И колкото по-голяма е тя - толкова по-голям в "строя на равните" се чувстваше и нейният притежател. Редица постановления на тогавашния Министерски съвет стимулираха хората да взимат земя и да си правят временни постройки, които след това прерастваха в "прогимназии".

По време на прехода тези вили започнаха да умират заедно с техните собственици. Наследниците емигрираха в Европа и Америка, а тези, които останаха, се заселиха в големите градове и престанаха да прекарват уикендите си сред природата.

Същото се случи и с голяма част от селските къщи. И сега бавно се рушат. На една къща първо се скапва и протича покривът, после зидовете почват да поддават и накрая цялата постройка тръгва към земята.

Младият архитект Делчо Делчев от сдружение "Трансформатори" е подел инициатива да помогне да се реши проблемът с рушащите се къщи.

"Българите все още не осъзнават, че им предстои да се справят с голям проблем. Става дума за огромната недвижима собственост, която е бреме, тъй като трябва да се управлява. Хората по-бързо трябва да разберат, че не е решение просто да изоставиш една къща и да изчезнеш", казва Делчев.

Той има няколко идеи, които биха могли да дадат



поне началото на решаването на тези проблеми



Едно от най-важните неща е законодателно да се укаже какво е изоставена недвижима собственост и как се процедира след доказване на такава. Делчев дава пример, че ако 5 години не се плащат данъците на една къща, не се поддържат покривът и дворът, то е явно, че притежателите на този дом не го искат или нямат възможност да се грижат за него.

"Има прекрасни идеи на инвеститори, които искат да изкупуват цели селища, за да правят туристически комплекси, но тази мисия става невъзможна, тъй като зад една полуразрушена къща стоят по 10-20 наследници. Не е възможно всички те да бъдат намерени и да се вземе съгласие за продажбата на имота. А на едно място става въпрос поне за 30-40 къщи", казва Делчев. Според него е редно законът да бъде категоричен и след определено време да може да се отнема тази собственост. Най-малкото при констатиране, че едно селище не се обитава или има един-двама приходящи жители, то да се заличава от селищната система. След което може да бъде обявено на търг.

Друго предложение е общината или кметството да могат да преценяват дали да настани в даден изоставен имот безимотни или многодетни семейства. Така собственикът на имота реално ще си притежава земята, но в изоставената от него къща ще могат да живеят хора и да я поддържат.

"Всяка сграда, която не се обитава, умира. Важното за една къща е да се обитава. Не е най-важно как изглежда, а това, което се случва в нея. Когато собствениците са заминали безвъзвратно към друго населено място или са починали, то тя е изпразнена от съдържание. Или тя трябва да приеме нови обитатели, или да си смени функцията, или да се трансформира. Природата не търпи дълго време ресурс да седи така - хваща го и го трансформира", казва младият архитект.

От няколко години Делчев се занимава и със съхранение на рушащи се културни паметници и



най-вече с изоставени селски църкви



При тях проблемът е също голям, тъй като църквите се притежават от църковните настоятелства, които не инвестират в тях, но не допускат и външни фактори да помагат. Има такива храмове в изоставени селища, чиято собственост е на църковно настоятелство, но то по никакъв начин не може да бъде открито. Дори и да има доброволци, те не могат да финансират или поддържат сградата, тъй като нямат разрешение за това.

Молбата на арх. Делчев е, когато човек реши, че повече няма нужда от един имот, да отиде в кметството и да го дари. Онези, които милеят за имотите на предците си, препоръчва да се грижат поне за покривите. На две-три години трябва основно да се преглеждат всички керемиди и при нужда да се подменят, тъй като протече ли покривът, от там нататък всичко отива.

"Аз виждам в лицето на неправителствени организации поне да привлекат вниманието на хората към конкретни села. Вместо да си правят големите фирми тиймбилдинг по курорти, да отидат в едно такова село и да постегнат поне двора на църквата. Според мен много млади хора биха живели на село, ако има поне минималните условия - течаща вода, ток и сносна инфраструктура", анализира Делев.

Според него скоро и в България ще навлезе все повече скуот-движението. "Скуотването" (или "Окупацията") се разглежда като алтернатива на сегашната социално-икономическа система и изграждане на автономни пространства и общности. Общества и пространства, в които хората живеят по-качествено и по-добре, не биват експлоатирани и реализират основния човешки стремеж за по-добър живот. В Европа вече е разпространено различни активисти и анархисти да окупират различни празни сгради и територии - от стаи, къщи и индустриални постройки до цели селища и пристанища.

В някои европейски държави има вече законова уредба. Скуотърите просто отиват в кметството и заявяват, че се настаняват в набелязан от тях обект, който не се стопанисва. Те поемат ангажимент да се грижат за него и да покриват сметките за вода и електричество.



Скуотването е субкултура,



която в западните общества се определя като антибуржоазна, антиелитарна, антисобственическа и антииндивидуална. Някои от скуотовете функционират като културни огнища, други се формират на политическа основа и са предимно анархистични центрове. Те смятат, че Земята трябва да принадлежи на тези, които я използват, и всеки човек има право на храна, подслон и безопасност. В много от случаите тези, които превземат сградите и се самонастаняват в тях, са музиканти, художници, поети, улични артисти. Комуната, в която живеят, е създадена като алтернатива на днешното консуматорско общество. Тя е мястото, в което споделят покрив, храна, вещи. Комуната е тяхната обща сцена за случване на изкуство. Скуотовете в Европа и по света се легитимират, след като докажат пред общината, че в усвоените от тях територии ще кипи творчески труд или друга общественополезна дейност.

Българите със сигурност ще са негативно настроени към такова движение, тъй като засега типичните скуотъри у нас са ромите, които най-често се припокриват с автентичния образ на бездомника, превзел изоставена сграда. Но за разлика от европейската практика мургавите окупатори у нас не укрепват и не реновират постройките, а ги разкостват и унищожават. Каквото всъщност правят, но пасивно, собствениците на стотици хиляди къщи и имоти в България.