През последните няколко седмици Испания и Франция са разтърсени от протести, които бяха организирани от нови, неизвестни доскоро младежки движения. Те се опълчиха срещу виновниците за кризата, политическата корупция, спадането на доходите и масовата безработица в техните страни. Испанските протести, в които мнозина съзряха прилика с арабските революции, започнаха в столицата Мадрид на 15 май и бързо завладяха площадите в по-големите градове. Акциите на "новите недоволни" се организират чрез социалните мрежи. Движението, наречено още 15М (от 15 май) и "Испанска революция", настояват виновниците за стопанската криза да понесат своята отговорност, а в страната да бъде създадена "справедлива демокрация". Те искат реформа в демократичната система на Испания, която според тях е корумпирана и служи на интересите на банките и едрия капитал, както и че обслужва само двете големи партии в страната - Народната партия и Социалистическата партия. Неговите членове декларират, че не са обвързани с нито една политическа сила. Основните им искания са премахване на привилегиите за политиците, контрол върху отсъствието от работното място, премахване на пожизнените заплати и на служебния имунитет, задължително деклариране на имуществото на публичните служители. Както и по-справедливо разпределение на работата, намаляване на работния ден, пенсиониране на 65 години и никакво увеличаване на пенсионната възраст, докато не се разреши проблемът с



безработицата сред младите



хора, забрана на колективните уволнения в големите фирми. Гарантиране на правото на жилище, като държавата изземе непродадените жилища и да ги въведе на пазара в режим на защитен наем, помощи за младежите и хората с недостатъчно средства, за да намерят по-лесно жилище. Съкращаване на ненужните разходи на държавната администрация, наемане на повече служители в здравната система, за да се ускори обслужването, както и намаляване на таксите за записване в университетите. Те искат да се забрани също така всякаква форма на спасителни планове или капиталови инжекции, повишаване на данъците за банките пропорционално на публичните разходи, които са следствие от лошото управление на кризата и най-вече забрана инвестициите на испанските банки да отиват в страните, известни като "данъчен рай", където от данъчните власти си укриват парите богаташите. Да не се контролира интернет, защита на свободата на информацията и на разследващата журналистика.

На няколко пъти силите на реда в Барселона, Валенсия, Севиля и Билбао прогониха с гумени куршуми и палки протестиращите от площад "Каталуня", но те почти веднага се завърнаха. Стотици хора, предимно младежи, първоначално разпънаха своя палатков лагер на мадридския площад "Пуерта дел сол", където започнаха първите протести. Представители на демонстрантите заявяват, че нямат предпочитания към нито една партия и искат от политиците да не се опитват да използват социалните протести за предизборни цели. "Икономиката и безработицата са причина за протестите, която ни обединява тук", заяви Агире Суч, говорител на новото движение "Истинска демокрация сега". "В тази криза, докато някои забогатяха, доходите на повечето хора намаляха", каза Агире. Малко преди местните избори миналия месец Централната избирателна комисия се опита да забрани проявите на недоволство с мотива, че те могат да нарушат нормалното протичане на предизборната кампания преди изборите в неделя. Събралите се на площада "Пуерта дел сол" отговориха, че не се страхуват от забрани и няма да си тръгнат. По-късно опозиционните консерватори постигнаха размазваща победа срещу управляващите социалисти на премиера Хосе Сапатеро. На вота обаче имаше рекордно висок брой на невалидните бюлетини - над 900 000. Според испански медии това се дължи именно на протестните акции на испански младежи, които призоваваха сънародниците си да не гласуват за водещите политически партии. Преди няколко дни по-умерените лидери и привърженици на това ново движение събраха лагерите си от централните площади на градовете, за да дадат време на политиците да отговорят на исканията им. Те обаче са категорични, че ако нещата не се подобрят през следващите месеци, то това ще е била само



"генерална репетиция"



и ще последват още по-големи и по-радикални протести.

Малко преди това на няколко пъти хиляди французи излязоха на демонстрации в Париж по модел на протестното движение в Испания. Основно млади протестиращи на площада на Бастилията издигнаха гигантски плакат на стъпалата на операта, на който пишеше: "Истинска демокрация сега". След това разгърнаха друг плакат: "Париж, събуди се". По-късно и тези демонстрации бяха разгонени с полицейски части, но спонтанните флашмобове (спонтанни събирания, организирани по интернет) са вече почти ежедневие във Франция. Страната е една от най-богатите държави - с големи и преуспяващи фирми. Младите обаче твърдят, че са изключени от трудовия пазар и правителството не прави нищо за тях. Подрастващите са силно застрашени от социален упадък. Кризата, започнала през 2008 г., засегна особено силно френската младеж. 25% от тях са безработни. "Живеем в една от най-богатите страни в света, но трудовият пазар ни отблъсква", казва 27-годишната Офели Латил. Тя е възмутена от политиците и това я кара да се присъедини към групата "Неудобна генерация". От пет години чрез социалните мрежи "Фейсбук" и "Туитър" членовете й провеждат спонтанни акции, за да насочат вниманието на обществото върху тежкото положение на младежите във Франция. Младият Ромен например има работа като социален работник. На пръв поглед това е добре, все пак не попада в групата на безработните. Но и той едва свързва двата края. "Като социален работник съм ангажиран само по 10 часа месечно и получавам 300 евро. И много други млади хора са на същото дередже", казва Робен. И все пак той има късмет, тъй като е над 25 години и има право на 460 евро социална помощ. По-младите по принцип не получават помощи от държавата. Ситуацията на Офели е по-обнадеждаваща. След дълго търсене на работа тя е получила временен договор. Нейният проблем обаче е, че с такъв договор не може да си намери жилище. Наемодателите винаги изискват постоянен трудов договор. Френските социолози обстойно проучват положението на младежите. Почти всички са единодушни, че подрастващото поколение е застрашено от социален упадък. Социологът Луи Шове разделя младежите във Франция на три групи: след учениците и студентите следва групата на 23-28-годишните, които с мъка търсят път към трудовия пазар, и новосформираната група на французите между 28 и 35 години, които имат работа, но продължават да са зависими от родителите поради ниските си доходи. Според социолога тази група ще става все по-голяма и по-възрастна. "Когато цяло едно поколение живее в социална несигурност, с примка на шията, е нормално да възникне общество от обезсърчени и страхливи хора, затъващи в бедност", казва Офели Латил. Само така може да са обясни и фактът, че всеки пети французин под 25 години е беден.

Основните обвинения на непрестанно протестиращите и стачкуващи в Гърция са, че правителството пести оттам, откъдето не би трябвало. От тези, които нямат никаква вина за кризата - бедните. Самите те вече



нямат надежди, нито мечти,



защото са принудени да плащат за греховете на богатите, твърдят протестиращите в Атина. В гръцката столица и по-големите градове гражданите се събират всяка вечер. Мнозина идват направо след работа и остават до късно през нощта. Не става въпрос само за младежи, там идват представители на всички възрастови групи. Тяхната цел е да насочат вниманието върху отраженията от мерките за икономии: "Дошли сме, тъй като сме възмутени. Нямаме работа, нито перспектива. Петчленно семейство сме, мъжът ми няма постоянна работа. Аз съм безработна, а големият ми син работи успоредно със следването си. Живеем с около 1500 евро на месец, т.е. опитваме се да преживяваме с тези пари - 1500 евро за петима души. Къде се е чуло и видяло подобно нещо?" Обвиненията се чуват навсякъде - в супермаркета, в автобуса, а най-често вече пред парламента, където на 15 юни трябваше да се гласува ново увеличение на данъците и различните такси, но се стигна до тежки сблъсъци и за малко да падне правителството. Една от протестиращите - гимназиална учителка, също е възмутена от политиката на правителството, макар да е убедена привърженичка на управляващата социалистическа ПАСОК. "Това е безобразие - политиците и техните фаворити са опразнили държавните каси, най-богатите хора в страната не плащат данъци, освен това огромни суми са изнесени в чужбина, а политиците не правят нищо. Тези състояния трябва да бъдат конфискувани. Тези хора трябва да бъдат в затвора. Готова съм да се жертвам за страната си, но за една справедлива страна", казва тя. Смята се, че в сметките на гръцки частни лица в Швейцария има към 280 милиарда евро - нелоша сума като се има предвид, че средната заплата в страната е 1200 евро. Обикновените хора са потресени от тези цифри, особено на фона на отсъстващата светлина в края на тунела: "Те унищожиха мечтите ни".

Всички тези нови движения и протести показват, че е възможно младото поколение на Европа, обявявано на няколко пъти за "изгубено", да се събужда, коментират редица анализатори. За 15 октомври е насрочена международна среща на движението "Истинска демокрация сега", което обхваща все повече гневни европейци. Ако обаче техният глас не бъде чут от политиците, то закономерно ще се стигне до по-насилствени протести, както се случи в Арабския свят, и тогава никой не може да предвиди как ще се развият събитията.