Обикновено планираните промени се мотивират с това, че ще бъдат полезни за много хора, макар да засягат интересите на ограничен брой заинтересовани от завареното статукво. Конкурсният изпит за елитните гимназии трябваше да отпадне, за да свърши ерата на частните уроци. Замени се с всеобщо външно оценяване. Очакваше се, че повече деца (не само кандидатстващите) ще са мотивирани да учат, защото в края на учебната година знанията им ще бъдат оценени обективно. Получената от всеки ученик оценка ще се впише като текуща. Това бяха обещанията.

Когато правилата са ясни, добрият учител знае как да посрещне предизвикателствата. А те не са малко. Като започнем оттам, че за все по-голяма част от учениците (особено в Североизточна България) българският език се превръща в първи чужд език. Но се преподава като роден - нищо, че някои деца



говорят български единствено докато са в училище,



и само около час на ден - при това не всеки ден, учат как правилно да си служат с думите. Трудно е да се отделя специално внимание точно на тези деца всеки час, при положение че в паралелката има още двайсетина, чието развитие изисква много по-високо ниво на преподаване. Възражението, че за това си има консултации, не винаги работи, защото повечето от изоставащите са и пътуващи деца и транспортната схема трудно се съобразява с подобни изисквания. И все пак съвестният учител намира начин да се справи с този проблем. Е, разбира се, зле владеещите български не стават отличници. Но поне им се създава усещането, че и те могат да се изразяват що-годе правилно - важно условие, за да ползваш който и да било език по предназначение.

Второто предизвикателство е още по-сериозно - "трудната" възраст на учениците ни. Опитните учители си дават сметка, че пубертетът е нещо като болест, през която всички трябва да преминат. Строги и взискателни са в рамките на разумното и необходимото за развитието на всяко дете, без да заклеймяват и осъждат. Но за да бъдат поставени граници на нечие безотговорно поведение, отново са необходими правила, обективно и справедливо оценяване.

През изминалата учебна година това не се случи. Писмените работи на седмокласниците бяха навреме проверени от областните комисии. Но резултатите и до днес не са обобщени и предоставени на преподавателите по математика и български език. Да не говорим, че срочният и годишният успех бяха оформени, без да се вземе под внимание (макар и само като текуща) матуритетната оценка. Седмокласниците, положили усилия през изминалата учебна година, останаха без награда. Онези, които не се трудиха достатъчно, останаха без коректив. Аргументът, че отличниците ще бъдат възнаградени с класирането си за елитни гимназии, е несериозен - нали уж промяната се направи в името на мнозинството деца, които също трябва да бъдат грамотни (а не само посещаващите частни уроци амбициозни тийнейджъри). Но доколко подобен мотив - за уж всеобщата полза - е само привиден, личи и от факта, че в дирекциите на основните училища пристигнаха (след като годишните оценки вече бяха оформени) служебните бележки за външното оценяване на всяко едно дете. Оттам при строга секретност учителите можеха да получат някаква информация. Но тя беше изкривена, тъй като бележките отразяваха средния резултат от двата модула, а това понижава значително оценката на децата, избрали да не правят преразказ.

Аз и досега нямам реална представа как точно учениците ми са се справили на теста, за който ги готвих през цялата учебна година (преразказът се учи в по-малките класове). И



не зная - удовлетворение или чувство за вина



трябва да изпитвам от свършената работа. Затова пък от телевизионния екран чувам висша чиновничка от министерството на образованието да ми се заканва, че до средата на август щели да обобщят резултатите и да ми потърсят отговорност, ако годишната ми оценка се разминавала с оценката от външното оценяване. А дадоха ли ми институциите възможност да съизмеря своята оценка с оценката на комисията? Дадоха ли тази възможност на децата, които нямат интернет или не им пука особено, защото не кандидатстват? Пак от телевизионния екран ме заплашиха със строг контрол по отношение на консултациите. Аз и колегите ми нямаме проблем с желанието да помагаме на учениците си, правим го дори онлайн (освен на живо) и за парични възнаграждения дори дума не отваряме.

Но имаме проблем с все по-нарастващия контингент от деца, които не се интересуват от нашите консултации и които са готови във всеки един момент да заявят, че ако им пишеш двойка, ще напуснат училището. А това е аргумент, който тежи най-много, тъй като от няколко години училищното образование (чрез делегираните бюджети) е обвързано с икономическите интереси. Нито един учител, още по-малко директор не е равнодушен към подобна заплаха - с всеки ученик от училището си тръгват няколко хиляди лева.

Точно ние, които работим в училище, истински изстрадваме матурите. И искаме реална подкрепа от институциите. В случая дори не става дума за пари (о не, че не са необходими). Искаме ясни правила и гаранции за изпълнението им от висшестоящите - най-малкото като подаване на необходимата ни информация. Колкото до заплахите... те са ефективни в примитивните общности. В развитите общества инструмент за въздействие е по-скоро срамът. Не ни карайте да се срамуваме пред учениците си, че сме част от система, в която има толкова много абсурди.