Съвсем скоро ще настъпи моментът, в който ГЕРБ повече няма да може да се оправдава, че съдебната власт се управлява от хора на бившата тройна коалиция. Шеметната кариера на всеки посочен от ГЕРБ кандидат - Върховния административен съд и на ключовия Софийски градски съд, показва, че Висшият съдебен съвет вече се е преориентирал към новата власт. Затова се налага да се търси ново оправдание за бавното, неадекватно, несправедливо или корумпирано правосъдие. И най-благоприятният сценарий е да се иска промяна в конституцията. Правосъдният министър Маргарита Попова обяви, че управлението на съдебната система е в криза, това генерира обществено напрежение и започват консултации за законодателни и конституционни промени. Вече се появиха и първите идеи за ускоряване на правораздаването - да се премахнат трите инстанции в съдебното производство, да се намери решение за натовареността на магистратите в големите градове и по-равномерното разпределение на делата между тях.

На пръв поглед всичко изглежда логично.



България от години търпи критики за бавно правосъдие



Европейският съд по правата на човека в Страсбург даде на правителството на ГЕРБ една година, за да се поправи. Проблемите са ясни - най-вече проточването на делата с години заради трите инстанции, през които трябва да минат. "Когато преди много години се въвеждаше триинстанционното съдебно производство, аз казах, че в момент, в който Европа бяга от него като дявол от тамян, ние го въвеждаме, т.е. позицията ми още оттогава е, че две инстанции са начин за съкращаване на делата", подкрепи идеята председателят на ВКС Лазар Груев. "Това е разумна идея, свързана с това да се охлаби примката около върховните съдилища. В момента те трудно изпълняват своята основна конституционна функция - да уеднаквяват практиката, да издават тълкувателни актове и да бъдат гарант за спазване на законността, защото са претоварени с конкретни дела", коментира и главният прокурор Борис Велчев. Той лансира и своя идея за промяна в конституцията: "Коментира се, че прокуратурата е безконтролна и че трябва да се засили контролът върху нея. Мога да ви дам идея - нека да се извади главният прокурор от тези, които участват по право в работата на ВСС, за да може съветът без главния прокурор да има повече свобода да контролира прокуратурата".

Според правосъдния министър Маргарита Попова трябва да се обсъди и идеята за намаляване или дори премахване на квотата от 11 членове на ВСС, които се излъчват от парламента. Съдии предложиха да има и гражданска квота, а Борис Велчев - да се обсъди разделянето на ВСС на два нови самостоятелни органа.

Всичко би било много добре, ако



цялото упражнение не бе безсмислено



Вероятно ще има още много добри и полезни идеи за промени в основния закон, но никой не поставя въпроса дали е възможно те да бъдат реализирани.

Първо, през 2003 г. Конституционният съд прие решение, с което на практика забрани всякакво по-рязко редактиране на текстовете за съдебната система в конституцията. Изрично бе подчертано, че това може да бъде извършено само от Велико народно събрание. Очевидно е, че до свикването му няма да се стигне, защото е необходимо мнозинство от 180 гласа от парламента. Възможно е част от промените да бъдат направени и със 160 гласа в сегашния парламент, но за целта ще трябва да се чака поне половин година, още толкова ще отиде за дебати, дискусии и заигравки.

Показателен е и фактът, че веднага след като спечели избори, ГЕРБ обяви, че ще направи ново запитване до КС, което да позволи предишното му решение да бъде смекчено и да се позволи по-дълбока реформа в правосъдието, но това до момента не е направено. Властта предпочете подмолно и чрез тотален натиск да превзема кадрово Темида.

Има и още нещо - за 20 години новата българска конституция бе променена четири пъти и в трите случая - заради съдебната система. Целта на първото изменение бе да покаже на ЕС, че страната е готова да прави съдебна реформа. Тогава отпадна абсолютният имунитет за магистратите и те вече могат да бъдат разследвани, обвинявани и съдени като редови граждани за всички престъпления. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми след 5 г. работа, а напускат системата след навършване на 65 години или при уронване престижа на съдебната власт. Втората поправка даде разрешение български граждани да бъдат предавани на друга държава или на международен съд. Третото изменение бе резултат от мониторинговия доклад за готовността на България за членство в ЕС и засягаше две съществени неща. Тогава бе дадена възможност тримата големи в съдебната власт - председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и главният прокурор да могат да се освобождават не само от ВСС, но и от президента по предложение на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от депутатите. Записани бяха и нови правомощия на министъра на правосъдието за съдебната власт. И двете поправки бяха атакувани пред Конституционния съд. И изненадващо импийчмънтът отпадна, а новите правомощия на министъра, които бяха критикувани и от Брюксел като намеса на изпълнителната власт в съдебната, остана.

Четвъртата поправка - през 2007 г., предвиди създаване на Инспекторат към ВСС и промени в правомощията на съвета, включително и създаването на постоянно действащ орган. След последните скандални назначения на съдебни шефове вече се надигат гласове, че и това е било грешка.

На практика излиза, че трите промени в конституцията, които оцеляха след намесата на Конституционния съд, всъщност



не подобриха, а влошиха работата



Каква е гаранцията, че отново няма да стане същото. И защо трябва да се крият кадровите и процедурни проблеми, раждащи корупция и сриващи доверието в съдебната власт, зад поредната конституционна говорилня? Хората искат едно-единствено нещо - справедливо, ефективно, обективно, предвидимо, некорумпирано и бързо правосъдие. Очевидно е, че проблемът не е само в конституцията. Макар че е най-лесно нея да промениш.