Бриджет Чарнота е британски юрист от ирландско потекло, но с полска фамилия, защото е омъжена за поляк. От 2004 до 2007 г. ръководеше работната група в Европейската комисия, която наблюдаваше България и пишеше докладите за нейната готовност за членство в ЕС. След колебание, през 2006 г. тя препоръча на своите шефове в ЕК да дадат зелена светлина на България за присъединяване на 1 януари 2007 г., като смяташе, че недостатъците на страната ще се преодолеят чрез прилагането на последващ Механизъм за сътрудничество и проверка. Той трябваше да действа три години, но е в сила и до днес поради липсата на достатъчен напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията на високо равнище. Последният му критичен доклад от юли 2011 г. е причина да се отложи за неопределено време приемането на България в шенгенската зона. Бриджет Чарнота е пенсионер от три години и последната й амбиция да помогне с нещо на България бе да я направи център на международен конкурс "ЕЮфония" за млади лютиери. Тя даде интервю на "Сега" с уговорката, че изразените мнения са изключително лични виждания, които не ангажират бившите й колеги в ЕК.

________________________



- Г-жо Чарнота, вие често посещавахте България няколко години като автор на докладите за нейния напредък към ЕС, а напоследък и за изпълнение на проект в сферата на културата. Доколко сте мотивирана все още да помагате на България?

- Проектът "ЕЮфония" за млади лютиери спря "успешно" през декември миналата година и току-що бях информирана, че сметките са били закрити със същия успех. Беше много трудно да получа някаква правителствена помощ въпреки очевидния факт, че проектът е от полза за младите хора. Така че продължавам борбата сама и почти изоставена. Без обществена подкрепа за младите тук няма бъдеще... Жалко е, че въпреки милионите неусвоени или прахосани евро, когато даден проект в полза на младите българи се нуждае от само няколко хиляди евро - по-малко от четири хиляди евро, за да бъдем точни - те не могат да бъдат намерени.

- На българските политици в момента не им е до такива проекти, защото вниманието им е фокусирано в друга посока. Какво мислите за предстоящите избори, като се има предвид, че все още следите събитията в България чрез българския печат?

- Струва ми се, че всички са се втренчили прекалено много в изборите. Гледана отвън чрез българската преса, цялостната обстановка дава постоянни поводи за забавление. Някои от тях биха били комични, ако не бяха толкова важни за успеха на страната. С навлизането си в същинската фаза на изборната треска общественият живот в България за жалост се характеризира чрез концентриране, раздуване и експониране на разрастващата се война на думи между кандидатите.

За съжаление изборната треска в България не изразява вълнение и ентусиазъм от страна на обикновените граждани да упражнят своите демократични права. Много "обикновени" българи гордо демонстрират банален цинизъм към всеки кандидат и към целия изборен процес. Това не е страната, където се случи Унгарското въстание или Пражката пролет, или в която хиляди бегълци от комунизма бяха застреляни на границата, опитвайки се да се доберат до свобода през стена или минни полета. Свободата и демокрацията се оценяват евтино от обикновените млади българи, заплеснати в ежедневната си борба да се сдобият с по-голяма и по-хубава кола, с по-модерен мобилен телефон или просто с някаква храна или малко бензин, за да изкарат още един ден. Те са забравили, ако въобще са знаели, че понякога се налага да платят за свободата на словото с живота си. Или да замълчат. Вероятно повечето млади хора нямат какво да кажат за политиката, защото не им се е налагало да се борят за правото да говорят.

- Смятате ли, че обикновените българи, особено младите, не се интересуват от политиката в България?

- Мисля, че много от хората се интересуват и се оплакват помежду си, но преобладаващата нагласа, ако вярвам на печата, се изразява от онези, които казват, че "всички политици са една стока". Това е жалко, защото тя може да разколебае много добри нови кандидати да влязат в политическия живот. България заслужава да има наистина открояващ се президент със свежи идеи, които могат да спечелят уважение към страната у дома и в чужбина, и който наистина може да работи и с министър-председателя, за да извършат реформа. Някои български издания коментират почти триумфално колко предсказуеми и посредствени са кандидатите. Вярно е, че колекцията включва някои "стари муцуни" и "непознати муцуни", медийни герои, музикални изпълнители, актьори, бивши политици, хора със закъсняла и необяснима мания за величие, единаци, неизвестни и прекалено известни...

- Не виждате ли между тях поне един достоен, образован, трудолюбив човек, който не се е откроявал с алчност и себичност, с "връзки", с несвършена платена работа, с липса на елементарна представа какво би трябвало да прави като президент? Нима във всяка страна няма какви ли не кандидати - от аутсайдери до много убедителни лидери?

- Така е, но разликата (съгласно това, което чета в българските вестници) е потокът от обвинения, че зад повечето, ако не зад всички кандидати, се простира обичайното блато от престъпници, финансисти, бизнесмени, сенчести лобисти, "сиви кардинали", които всеки твърди, че знае, но никой не се осмелява да назове, свързани или не с българската мафия, руската мафия, медийни олигарси. Предизвикани понякога чрез публикации в печата, те се показват, за да опровергаят на висок глас, но много неубедително подозренията, че са свързани с нечия предизборна кампания. Липсата на реализъм, че другите не могат да бъдат лъгани, е може би най-дразнещата черта на българската психика и тя до голяма степен извращава обществения диалог. Става като с детето, заловено с ръка в буркана с бонбони, което отрича, че е бъркало вътре, и си мисли, че е много хитро да се измъкне с измама.

- Мислите ли, че е възможна прозрачност и ново начало с тези избори?

- Нищо няма да се промени и нищо няма да се подобри в България, докато хората не спрат да се преструват и хитруват. Този подход може да е бил разбираем, когато целта на някои управляващи е била просто да убедят Европейската комисия и страните членки на ЕС, че проблемите ще бъдат решени, щом България се присъедини към ЕС. Но както Гърция сега плаща за лъжите си за своето предишно финансово състояние, така и българите трябва да разберат, че ако лъжат и спестяват истината, това в крайна сметка ще се върне върху тях. Ако не спазвате обещанията си към чужденеца, е едно нещо; но ако не спазвате обещанията дори към себе си, е знак за морален разпад. Би било жалко, ако в тези президентски и местни избори българите се сдобият само с още политици, чиято главна цел в живота е да се промушат между другите.

- Смятате ли, че общественият живот се политизира твърде много в България? Дали пресата не допринася за банализирането и хипертрофията на политическия живот?

- За човек като мен, четейки пресата като чужденец, политическият живот в България може да изглежда доминиран от политическото бърборене, при което политиците правят много малко за същинското "управление". Да управляваш - на власт или в опозиция - означава да постигаш нещо заради другите, като например нови болници, по-добри училища, разширяване на възможностите за бизнес, създаване на работни места. Това не е тривиалната партизанщина, безкрайното формиране и реформиране на политически съюзи и нови партии с все по-сложни имена, злонамереното клюкарстване за колеги политици, което се случва в България до степен, несравнима в пресата на други държави в ЕС. Може би печатът трябва да спре да отразява разправиите между политици и да следи много повече за работните места, които те са създали.

- Защо според вас тези избори са важни за България?

- За България изборите са като "печелиш или губиш" - не защото президентската институция има толкова голямо значение в българския живот, а защото все някой от кандидатите трябва да се открои като достоен за поста, способен да върши работа, както и защото изборът на неподходящ кандидат може само да влоши положението в страната. В така наречената парламентарна демокрация президентската работа е като конструктивно допълнение и противотежест на министър-председателя и на останалата част от правителството, и щом това е предвидено от конституцията, трябва да се върши ефективно. Такава възможност няма никъде повече отколкото в България.

По мнението на мълчаливото, цинично, недоволно мнозинство съществува усещането, че точно сега трябва да се свърши много работа в България, но не е ясно от кого. Последният шанс да се разсее това усещане след 23 октомври зависи от активизирането на обществеността да задава въпроси на кандидатите и печатът да се фокусира повече върху тези въпроси, върху намеренията на кандидатите да ги включат в дневния си ред и върху техните конкретни предложения за действие.