Изборите приближават с бясна скорост, с измамното усещане за предрешеност и потискащата убеденост за неизбежни манипулации. От националния ефир имаме възможността да видим организираните и напомпани агитки в титаничните сблъсъци между претендентите за кметски постове в страната, но до сега реален дебат между кандидатите за четвъртия по сила и власт пост в държавата - кмета на София, няма. Не че не са правени опити за това, но пред избирателите все още основните кандидати - Йорданка Фандъкова и Георги Кадиев, не са показали очакваното политическо шоу.



Важен ли е дебатът за управлението на София?



Доволни ли са софиянци от случващото се до сега? Как си представят човека, който би им решил проблемите? Кой от кандидатите най-точно пасва на този образ? Според социологическите проучвания 44% от живеещите в столицата искат повече от това, което им се предлага в момента, независимо че парковете, градинките и цветята радват окото и дават усещане за европеизъм. Независимо от метрото, южната дъга, спортната зала. В същото време расте готовността на избирателите да пуснат гласа си за друг кандидат от сега управляващия. Регистрира се недоволство от това, че за сметка на синята зона, съседните им улици са се превърнали в склад за купчина старо желязо от автомобили, паркирани в две-три редици, пречещи на пешеходци, майки с деца, хора в неравностойно положение. Разхвърляни боклукчийските кофи с вечно отворени капаци, от които излиза неевропейско ухание, нерешени проблеми с кучетата и с дупките по малките улици. Проблеми, за които разговорът си заслужава, защото ни напомнят, че едно е желанието, друго са възможностите, трето е реализацията. И в този смисъл европейското сериозно ни убягва.

Основно правило при обучението на политиците е, че трябва да се научат да чуват "твърдите си избиратели". Предвид огромния брой хора, които отричат партиите, обаче очевидно успехът зависи от тези, които се очаква да гласуват за конкретно лице, при това колкото е по-отдалечено от партия - толкова по-добре. Затова решихме да направим проучване по темата в различни фокус-групи. Ако попитаме софиянци, които се колебаят за кого да гласуват и не се чувстват привърженици на конкретна партия, какъв човек искат да ги управлява, се очертава следният образ: мъж, на средна възраст, интелигентен, експерт по икономика, архитектура, мениджър. Последното се свързва със способността да събира и сработва хора с качества, т.е. екипен играч. Надпартиен, енергичен, борбен. По-младите държат и на нестандартността, даже скандалността, умението да налага мнението си и... социалната ориентация. В това няма нищо чудно, защото те трябва да отгледат децата си в недостигащите детски градини, за които се говори, че се плащат сериозни суми, както и да ги лекуват, и да се справят с всичките си проблеми в абсурдния софийски трафик.

Като знаем профила, следва въпросът:



кой от кандидатите най-точно отговаря на него?



Отговорите варират в две групи - Кадиев и Фандъкова за по-възрастните или Кадиев, Прошко Прошков и Владимир Каролев за по-младите.

Основният аргумент "за" настоящия кмет Йорданка Фандъкова е свързаността й с управляващата партия, което й гарантира финансиране. В същото време именно точно това й носи най-големия негатив, придавайки и отразителни функции на Бойко Борисов. Прошко Прошков е най-видим в правенето на предизборна кампания, нагърбил тежестта на партийната си идентификация. Каролев е най-скандален и по младежки привлекателен с имидж на добър икономист, но с бремето на безперспективността. Кадиев съответства на всички изисквания - експертност, опит, усет за екипност, достойнство, нестандартност и нетипично поведение за БСП и в същото време - принадлежността към БСП го поставя в позиция на очакване на несигурен балотаж. Т.е. подредбата за тази група софиянци е Кадиев, Прошков, Фандъкова, Каролев и т.н. Както се вижда, това не отговаря на социологическия резултат.

Древните са казали, че всеки от нас сам си поставя ограниченията. Повечето софиянци са убедени, че партиите дърпат надолу кандидатите си. С особена сила това важи за Кадиев и Прошков като представители на двете (би трябвало да са исторически формирани) традиционни политически партии - БСП и "Синята коалиция". Така сами отричаме традиционните партии и двуполюсния модел, който направи развитите демокрации факт. Към настоящия момент разсъждението за двуполюсния модел е обречено, защото гражданите избраха да ги управлява партия, която се появи с претенцията да разбие системата, да възстанови справедливостта, унижена от съществуващите партии.

Ако приемем, че гласът на народа е глас божи, то следва, че



на "твърдите" избиратели не би трябвало да им се разрешава



да определят резултатите от изборите. В противния случай отново партийните пристрастия ще определят кой ни управлява. Т.е. другите, антипартийците, антисистемниците трябва да отидат до урните и да поемат отговорността за крайния резултат от състезанието. Но как да я поемат, като за целта им трябва избор, и то информиран, а не предрешен и манипулиран отвън. Но у нас избирателят няма фактологична информация за политиката и политиците. Той избира политическото си поведение на основата на емоционални спомени, слухове, "жълти" новинки и харизмата на новия герой, който му обещава светло бъдеще. Никъде тук няма конкуренция на идеи и състезание на качества.

В старите демокрации проблемът е разрешен чрез провеждането на дебати. Преди няколко дена бяхме свидетели на един добре организиран дебат (с изключение на абсурдните коментари след него), за който софиянци твърдяха, че им е дал възможност за първи път да добият лично впечатление от двамата основни кандидати за президент. И това е довело до взимане на решение за кого да гласуват. Нима същото не трябва да се случи и с кандидатите за кмет на София?! Отсъствието на дебати, в които може да се види, чуе и усети какво се говори, как се реагира, колко кандидатът се е готвил, колко знае, колко близо е до избирателя, борбен ли е, умее ли да отстоява и да довежда тезата си до край, и в крайна сметка "кукла на конци" ли би бил, заемайки поста в името на лобистки интереси и собствени такива или обратно - с голяма вероятност можем да заложим, че изборът ни ще оправдае надеждите за управление в името на нас самите.

Софиянци се нуждаят от дебат за София. Дебат, който да не постави всички кандидати в едно студио и в многотията да не можеш да се ориентираш, а дебат, в който задължително трябва да се чуят основните претенденти - Фандъкова, Кадиев и Прошков. Нищо, че зад вторите двама стоят най-традиционните партии у нас, а зад Фандъкова - Бойко Борисов. Все някой стои зад кандидатите. Можем да бъдем изненадани от хората в дебата и сенките им да избледнеят. Така решението ще бъде по-лесно, отговорно и информирано. Така шанс ще има и за партиите, и за антипартийците, и гражданското общество може да почне евентуално и да функционира.

-------------------------------------------

* Доц. Антоанета Христова работи в Българската академия на науките. Преподавател е по политическа психология и маркетинг в Нов български университет и СУ "Св. Климент Охридски".