Ако знаете какво се случва над главата ви, вероятно не бихте мигнали през нощта. Преди дни се навършиха 52 години от изстрелването в орбита на първия сателит - руският "Спутник", и половин век, откакто пътуването до Космоса се превърна в нещо рутинно. Както многобройните добри творения на хората, и то е придружено и от нещо много лошо: боклук.

Всеки космически кораб, изстрелян в орбита, носи със себе си всички видове боклуци - болтове, ускорители, свързващи накрайници, изолационни материали и др. Тези отломки се натрупват в продължение на пет десетилетия и вече са образували огромна маса от боклуци: според данни на НАСА, НОРАД (Северноамериканското военновъздушно космическо командване), Федералната комисия по комуникации, други американски и международни агенции в момента около Земята обикалят 17 000 обекта, които са с размери 10 см или по-големи. Има и други 200 000 обекта с големина между 2.5 см и 7.5 см, както и милиони предмети, които са по-малки от 2.5 см.

Повечето от обектите, които попадат в категорията на големите, всъщност са много, много по-големи от 10 см.



А някои от тях дори са си цели космически кораби



Стари сателити - някои от тях са с размерите на училищен автобус, тежат тонове и вече не се използват - често се носят в пространството напълно безцелно. В края на септември изследователски сателит на НАСА, тежащ 6 тона и изстрелян през 1991 г., тръгна да се прибира и безопасно падна в южните части на Тихия океан, но преди това изправи на нокти много учени, които се опитваха да изчислят кога и къде апаратът ще загуби достатъчно от енергията си, за да падне на Земята. Едва преминала тази опасност, германската космическа агенция съобщи, че телескоп, тежащ 2.5 тона, наречен РОСАТ, ще падне по някое време в края на октомври или в началото на ноември - мястото все още не е известно. През август проблеми с руската ракета носител "Союз", която в момента е единственото космическо такси за американските астронавти, предизвика полемика дали Международната космическа станция (МКС) не трябва да бъде изоставена, а в резултат на това цялото съоръжение, което е 109 метра, ще падне на Земята.

Засега МКС няма да ходи никъде благодарение на ускорителите, намиращи се на борда й, които я стабилизират и я издигат в орбита. Но другите боклуци накрая ще паднат, ако първо не се сблъскат с космически кораб - това вече е друг вид възможно бедствие. Точно такъв инцидент се случи през 2009 г. между излезли от употреба американски и руски сателити - инцидент, който би бил смъртоносен, ако на едното или на двете превозни средства имаше хора.

Огромни количества отломки обаче правят неизбежни все повече и повече подобни инциденти. "Тайм" писа, че след сблъсък през 2009 г. рискът подобно нещо да се случи е минимален заради факта, че всички обекти в орбита на една височина се движат с еднаква скорост от 28 200 км/ч. Това означава, че те постоянно се намират на едно и също разстояние един от друг. За да се намали разстоянието между два обекта - нещо, което прави "Союз", когато се приближава към МКС, - е необходимо да се промени тази относителна скорост. "Союз", например подготвя двигателите си за по-слабо ускорение и спрямо МКС се движи на максимално безопасно разстояние, като буквално пълзи, за да се скачи към станцията.

Проблем се появява, когато двата обекта променят местоположението си - слизайки в по-ниска орбита (която изисква забавяне) или изкачване на по-висока (изисква ускоряване). Още по-лошо е, когато двата обекта се намират в различни орбитални равнини или наклон спрямо екватора - тогава те се сблъскат. САЩ изстрелват повечето от космическите си кораби при наклон от 28.5 градуса, за да са сигурни, че машините летят над американска територия; руските апарати пък летят най-често под наклон от 51.6 градуса, така че да се намират над своята територия. Инцидентът от 2009 г. показа какво ще се случи, ако се пресекат пътищата на два самолета.



Сравнително лесно е да се проследят големите парчета



от останките, но малките - някои от които са с размерите на песъчинка - могат също да нанесат щети, тъй като скоростта, с която се движат, увеличава енергията им пропорционално на размера. МКС е изградена върху различни херметически компоненти и ако движеща се с висока скорост космическа песъчинка навлезе в корпуса на някой от тях, то той ще се разхерметизира.

Земляните не трябва да се страхуват от малките частици, нито от по-големите - когато повечето от отломките стигнат атмосферата, те просто изгарят. Но ако обектът, върнал се в атмосферата, е прекалено голям, тя не може напълно да го абсорбира - както се случи, когато големи парчета от Skylab на НАСА паднаха в най-отдалечените части на Австралия през юли 1979 г. Нещо повече, някои части от корабите са огнеупорни - това е и едно от притесненията, свързани с германския телескоп. Той съдържа тежко, устойчиво на висока температура стъкло, както и керамични плочки. Около 30 такива парчета с различни размери се очаква да паднат на Земята.

Вероятността човек да бъде уцелен от телескопа РОСАТ се смята за сравнително висока - 1 на 2000, в сравнение с 1 към 3200 за американския сателит, който падна в Тихия океан.

Има няколко начина, за да се преборим с тази опасност. Дизайнерите могат да правят корабите с по-малко лесно отлепващи се части - всъщност доста от тях вече се опитват да го правят. Доброто проследяване прави възможна по-точната прогноза кога излязъл от употреба сателит ще навлезе в атмосферата. Изстрелването на космически кораб е прекрасно нещо, но краят му обикновено е доста по-позорен. А истинското умение е в това да направиш връщането му на Земята безопасно.