Демокрацията в България не е в опасност! Живи са сините интелектуалци! Обадиха се, за да ни предупредят за нестихващата угроза от настъплението на червената чума!

В последните месеци те не бяха сътворили нито една антикомунистическа декларация, но "На всеки километър" ги разбуди. С отворено писмо



под тревожно-поетическото заглавие "Когато времето закрачи назад"



оперната певица Александрина Пендачанска, ексрепортерът от БНТ Найо Тицин (който й се пада съпруг), бившият вицепремиер Веселин Методиев, журналисти от закритата "Демокрация", литератори, професори, доктори разкриват опасните последици от прожектирането на "партизанския сериал". От "натрапването на визията за едно минало, в което "положителните" герои са бате Сергей и Митко Бомбата, в което партизаните са добрите, а буржоазията е лоша, гнила и загива, в което ценност е строителството на комунизма".

Реториката е така изтъркана, че чак е отвратно да бъде цитирана. Но, както наблягат самите автори, поантата в писмото са въпросите-обвинения. Към царя-премиер Симеон Сакскобургготски, който



спокойно допуска под прозорците на Министерския съвет да се гледа филм,



поругаващ собствената му фамилия, и рекомунизира страната. Към президента Георги Първанов, който трябва да обясни защо позволява да се разклащат крехките завоевания на българската демокрация, да се завръща комунистическата идеология и младите поколения да се сблъскват с подмяната на историята. Към столичния кмет Стефан Софиянски, който е длъжен да докладва разрешил ли е тази прожекция, с каква мотивировка и няма ли да се намеси.

Тези въпроси-обвинения, написани в революционния стил, с който част от авторите громяха международния империализъм преди 10 ноември, са "изключително сериозни". Те просто крещят, че за някои т.нар. интелектуалци времето крачи само назад.

Трябва да си застинал нейде в средата на 45-те години комунизъм, та сериозно да търсиш сметка на премиер, президент и кмет защо позволяват прожекция на филм. Безнадеждно трябва да си повреден, за да настояваш за идеологическа цензура върху "културно мероприятие" (кавичките са в писмото), организирано от директора на Народния театър. Следващата крачка е Централният комитет на разтревожените



да организира публично изгаряне на лентите



с "На всеки километър", за да се пресече завинаги тровенето на младите поколения с неправилна визия. Така де, ЦК едно време как предпази подрастващите от разлагащото влияние на преддеветосептемврийските филми, романите на Фани Попова-Мутафова и даже от песните на "Бийтълс".

Едно е вярно в писмото - "бъдещето няма шанс", щом някаква гръмогласна част от т.нар. интелектуалния елит продължава да проповядва най-мрачните постулати на онова, което уж отрича.

Само че демокрацията не е в опасност и даже не се клатят крехките й завоевания. Ако се клатеха, маститите интелектуалци нямаше да могат да си публикуват писмото. Нямаше и да им хрумне да го дават за печат. В най-добрия случай щяха да споделят тревожно-поетичните си мисли насаме с огледалото в банята.