Когато няма събития, медиите почват да пълнят пробойните с темата престъпност, от което следват различни сложни интерпретации за това кой се готви да сваля властта. Аз ще си позволя тук едни съвсем прости, лаически разсъждения.

Да вземем проблема с баретите. Високо квалифицирани служители на държавата предпочитат по-добро заплащане в частния и дори криминален "бизнес". Оттук следва изтичане на полицейско ноу-хау извън системата, престъпниците се оказват понякога по-компетентни от преследвачите си. С какво могат те да бъдат задържани в системата? Държавата никога няма да има толкова пари, колкото бандитите. Това, което тя предлага в повече на служителите си в цяла Европа, са определени привилегии. Помните ли яростта, която будеше тази дума около 1989 г.? Е, дошло е време, когато



понятието за "привилегии" трябва да се преосмисли:



те са единственият начин да закрепиш някакви хора на определени позиции в един свят, където всичко се продава и купува. Който има, да речем, предоставен от държавата апартамент на нормиран наем ще си помисли преди да напусне службата.

Другият момент е известният от ХIХ век дебат върху това "кой контролира контрольорите?" Наскоро Андрей Райчев подхвана темата за нуждата от нова Държавна сигурност. Нека припомним, че при социализма хватката беше двойна - от една страна ни следеше ДС, от друга - структурите на БКП, които при това от Хрушчов насам действаха по различни канали. Ясно е, че такава система е по-подходяща за развиващи се страни, управлявани от амбициозни диктатури. Тогава какво? Двойката ФБР/ЦРУ, която така добре познаваме от филмите? Нужна е някаква структура, много по-мощна от сегашните "служби", с по-висока степен на засекретеност, повече власт и, съжалявам, че трябва да го кажа: повече привилегии (понеже не си представям как иначе може да се осигури лоялността й), която да контролира действията на служителите на реда.

Към това се прибавя нуждата от



поразбулване на личния живот на онези,



които се съприкосновяват с престъпния свят. Тъй както депутатите, хора като полицаи и митничари трябва, постъпвайки на работа, да правят декларации, с които предоставят възможност на съответни органи да разследват периодически имущественото им състояние. Докато човек може да вдигне къща без да обясни откъде са му парите и какви данъци е платил върху тях, никаква престъпност няма да хванем. Да не говорим за банковата тайна, светая светих на новия световен ред. Е, сигурно ще навреди на бизнеса едно такова нелиберално начинание, но пък не му ли вреди повече престъпността?

Сега да си представим, че системата е затегната, подкупи няма, хората са мотивирани, контролът се осъществява от поне две независими позиции. Да си представим и убързяването на съдопроизводството, взаимодействието на институциите и всички хубави работи, които се говорят. Залавят се изведнъж много хиляди престъпници. Какво правим с тях? Издръжката на всеки един струва пари, върху държавата ляга тежко бреме и тя волю-неволю бие отбой. Проблемът е, че България се е ангажирала в новата си Конституция, че никой не може да бъде подлаган на принудителен труд - това като елемент от цялостната защита на човешките права. Прекрасен принцип за Швейцария или друго богато място. Само че тук сме България с около трийсет пъти по-ниска средна заплата. Как да се реши въпросът със самоиздръжката на затворниците без да се върнем към трудово-възпитателните лагери на комунизма, аз не знам. Напоследък откъм правосъдното министерство се чу за такава междинна мярка на наказание, където се движат свободно в определен периметър, срещу което работят в полза на държавата и себе си. По света използват за това електронни гривни, които позволяват субектът да бъде под непрестанно наблюдение. Ако ще караме социално слабите да заработват социалните си помощи (което е много здравословно),



защо затворниците да са на държавна издръжка?



Накрая, обществеността. Във Франция се смята за граждански дълг когато видите, че съседът ви си купува "Порше", да се обадите на фиска да дойдат да проверят откъде има тия пари. Колчем съм казвал това на приятели, всички са се ужасявали. Недостойно било да се доносничи. Само че достойно ли е да бъдеш свидетел на престъпление и да си мълчиш? У нас "морално" е да си против властта - от учителя до министър-председателя. Спомням си през шейсетте ни дойде на гости едно роднинско дете от Австрия и първото нещо, което попита, е кои са полицаите, за да може да ги търси за помощ в случай на нужда. "В никакъв случай не ходи при тях - му бях казал тогава, - Тичай при някой минувач"...

Всичко това може би прилича на призив за връщане към комунизма. Просто се опитвам да участвам в разбиването на новите табута, наложени у нас през 90-те години. Привилегии означава да плащаш, без да имаш пари; контрол откъм доходите е нещо напълно легално в страна, където се плащат данъци и т.н. Изобщо нека излезем от дилемата комунизъм или демокрация - нека гледаме по-близки до нас примери за това, как да направим тази държава управляема.