|
- Да очакваме ли някакъв радикален обрат в политическия живот у нас през новия сезон, г-н Димитров?
- В идущия парламентарен семестър важното, което ще се случи, е, че най-вероятно ще получим покана за членство в НАТО. Важно ще е и ако не получим покана. Но така или иначе срещата на върха на Пакта в Прага през ноември ще бъде събитието, което ще доминира политическия ни дневен ред. Дотогава нищо особено у нас няма да се случи, всички участници в политиката преднамерено или по неволя ще поддържат равновесието.
Но има и друга причина. За изминалите 400 дни консенсусният вариант на упражняване на изпълнителната власт е може би такъв, какъвто досега не сме познавали, и вероятно по тази причина не сме били в състояние да оценим адекватно. Противно на очакванията, той може да се окаже много по-устойчив от всички управленски конфигурации от последните 10 г.
- Наистина ли можем да говорим за консенсусен модел на управление?
- Модел е малко изпреварващо развитието на нещата определение, но без съмнение консенсусен е маниерът, начинът на упражняване на изпълнителната власт. Такъв не е имало досега.
- Често за сравнение се дава Беровото управление, но не за добро.
- Да, Беровото време е сходно със сегашното, но то бе много по-драматично. Очакваше се приватизация. Пред Новото време такъв обем от преразпределение на ресурси не стои като задача и заради това то има по-големи шансове да устои на изпитанията.
- Могат ли двете големи сделки - за БТК и за "Булгартабак", да разтърсят мнозинството през новия "семестър"?
- Парламентарното мнозинство мина през една криза - отлюспването на няколко депутати. Тя бе най-тежката. Тъй като страстите около приватизацията на "Булгартабак" не се пренесоха в парламента, вероятността това да се случи и при сделката с БТК също не е голяма. Предвид списъка на подалите оферти - не виждам какво би могло драматично да промени състава на мнозинството. А без промяна на мнозинството и дори без идея за такава, статуквото не може да се разруши. За промени в мнозинството ще може да се говори вероятно едва след Нова година и то след като ДПС и може би БСП определят стратегическите си приоритети.
- То не е ли заложник на един човек - Ахмед Доган?
- Не само на един. Сегашното мнозинство оцелява, благодарение на това, че Симеон Сакскобургготски няма или поне досега не е заявил желанието си да остане много дълго във властта. Всички гледат на него като на временно явление и заради това нямат силни амбиции да прекратят присъствието му на политическата сцена. Затова сегашната конфигурация удовлетворява всички без СДС. Той обаче не разполага с ресурс, който да разруши мнозинството.
Станишев и Доган нямат очевидна потребност в близките 6-8 месеца да променят мнозинството. БСП може да реализира част от ресурса си през президентството и в рамките на "партнираща на мнозинството опозиция", както сами се определят. ДПС също няма причини да недоволства, особено след като се довършат нещата с "Булгартабак". Симеон пък се оплаква, че не е първа младост и не може твърде дълго да носи тази отговорност. Затова всички ще оставят нещата някак си да се развият естествено. Евентуална промяна може да настъпи, когато желанията на част от елита да промени статуквото се срещнат с готовността на Симеон да се оттегли.
Остава единствено възможността напрежение да възникне в самото НДСВ. Но то няма от какво да бъде провокирано, понеже движението е достатъчно обтекаемо като конструкция от множество лобита и без класическа вътрешнопартийна опозиция. Голямото изпитание "Стоян Ганев" бе преодоляно. Отмина и изпитанието "Булгартабак". А структурите по места ще се изграждат още дълго, поне до местните избори. Така че НДСВ е във фаза на изграждане, не на разпадане.
В началото на следващото лято ще започне усилено да се говори за местните избори наесен, ще стане дума за партньорства, ще се изостри конкурентната борба. Чак тогава е възможно някой да си помисли за друго статукво.
- Прогнозата ви обаче е само на ниво елити. А каква е ролята на редовите граждани? Спадът на доверието в управляващите, което не се компенсира с увеличено доверие към опозицията - партнираща и непартнираща, няма ли да доведе до трусове?
- Народното недоволство само по себе си не произвежда криза. Докато не съществува идея вътре в елита за криза и за варианти за разрешаването й, такава просто няма. Да си спомним, че през 1997-а в голяма част от елита имаше визия за управлението след Виденов. По тази причина недоволството беше насърчавано, т.е. самата криза също бе стимулирана. Затова дори да има недоволство - а такова винаги ще има, да речем заради тока, парното, данъците, - то няма да генерира фундаментална криза. Просто трябва някой да поведе масите.
- Кой е долният праг на спад на общественото доверие, откъдето вече няма как някой да не формулира криза?
- Критерият е кризата от 1997-а. Сега не се очертават заплати от $ 20. А и голямата част от хората според сондажите не очакват положението им да се промени - нито към по-добро, нито към по-лошо. Така че сме много далеч от долната граница на недоволството.
- Какво друго може да ни изненада и да доведе до обрат в политиката?
- Никой не знае кога Симеон ще се оттегли, такова очакване засега няма. Но като волево решение то може да се случи за дни - по някаква си причина. И това ще бъде източник на напрежение. Поканата за НАТО може да съдържа някакви условия, които също да предизвикат напрежение. Може да се предизвика и криза, свързана с престъпността. Но аз лично не вярвам тя да е от рода на онази с таксиметровите шофьори пред парламента преди година.
- Доколко оправдани са опасенията от залитания към здравата ръка, в която се припознава ген. Бойко Борисов заради свръхвисокия му рейтинг?
- За да се стигне дотам, трябва да има невероятна провокация. Част от кризата през 1997-а дойде от убийството на Андрей Луканов през октомври 1996-а. Нали не искате да прогнозирам следващото политическо убийство?
- Значи политическо убийство ще извика на власт здравата ръка?
- Крупно политическо убийство може да провокира сериозна криза във всяка демокрация, дори и най-устойчивата. Така че ако има елементи на изненада в новия политически сезон, те могат да бъдат само екстремни.
- Сред тях и едно волунтаристично решение на царя да се оттегли?
- Ако се стигне до там, от НДСВ сигурно ще останат само фрагменти.
- Значи нито е рационално, нито е морално царят да се оттегля?
- Не само, че не е рационално и морално. Това би предизвикало драматични последствия, които са трудни за прогнозиране. Едва ли може да се очаква такова нещо от него.
- Тогава на царя не му остава друго, освен да продължи на всеослушание да се оплаква каква отговорност е поел на стари години и колко много работи?
- Щом "целият народ се оплаква", в реда на нещата е и той да го прави. С подходяща доза дистанцираност, добри маниери и, може би, не без удоволствие.