Месеци наред две-три теми се въртят като в развален и обезцветен калейдоскоп в публичното пространство - как да унищожим ракетите със среден обсег, кой купува "Булгартабак", какво да правим със зърнената реколта.

Седмица след седмица цялата енергия на управниците се изливаше най-вече в обяснения за добри намерения. В същото време нищо реално не е свършено или приключено, а държавата постепенно пропада. Негативните настроения и на бизнеса, и на обикновените хора стават все по-силни и нищо чудно доверието в кабинета да продължи да се срива към абсолютната нула.

Трябваше да дойде последният ден на август, за да чуем да прозвучи по-различен глас от страна на висшите държавници. В самото навечерие на така наречения нов политически сезон и часове преди да отлети за Йоханесбург, президентът Георги



Първанов подложи на остра критика управниците



заради ширещата се арогантна престъпност и заради загърбването на тревогите на обикновените хора. А първите от тях са беднотията и безработицата.

За внимателните наблюдатели отдавна бе ясно, че лятото на 2002 г. е уникално на фона на традиционното спокойствие в икономиката по това време на годината. И че тревогите на обикновените хора са съвсем различни от тези на политиците. На практика за първи път от години насам всички сериозни новини, освен полицейско-мафиотските, са икономически или по-скоро потребителски. Цените на парно, ток и вода отскочиха рязко нагоре. Колкото и да бе подготвено предварително, населението изпадна буквално в шок, когато получи някои от новите си сметки. Като капак на всичко то продължава да бъде бомбардирано с нови и нови задължения към монополистите, които трябва да изпълни.

Всичко това става на фона на



фактическо замразяване или дори намаляване на реалните доходи,



въпреки отчитания растеж на заплатите в номинално изражение (за което "Сега" вече писа).

За поредна година изпищяха производителите на земеделски стоки. Протестите, затварянето на пътища и показното разсипване на продукция започнаха да стават всекидневие.

Тези дни се появиха и данните на националната статистика за вноса и за износа за първото полугодие. Те потвърдиха започналата още през миналата година тенденция за намаляване на износа. Онзи ден излезе и поредното допитване на статистиката до стопанските ръководители. Според данните търговците се канят да вдигат цените и да свиват персонала през идните няколко месеца. Производителите пък отчитат влошаваща се икономическа среда и гледат с песимизъм на бъдещето.

Особено тревожно в данните е, че най-много расте износът на храни и живи животни. Което означава, че постепенно



се превръщаме в нечий суровинен придатък



във време, когато продължаваме ентусиазирано да си говорим за подкрепа на индустрията и най-вече на високите технологии.

Едновременно с това авторитетни международни изследователски центрове обясниха, че България е най-бедната страна сред кандидатките за Евросъюза. У нас за храна отиват средно 43% от доходите. Това е над два пъти повече отколкото при лидерите сред бившите соцстрани - Словения и Чехия, отчете Евростат. Проучване на JP Morgan пък сочи, че тази година у нас икономическият растеж ще бъде по-малък от очаквания.

И още подобни тревожни факти могат да бъдат изброени. Неприятното е, че управляващите гледат на тях с благородно високомерие и предпочитат да ги отминават с мълчание. Единственото реално действие бе програмата за подпомагане на земеделските производители. Тя обаче тепърва трябва да минава през парламента и, докато влезе в действие, немалка част от стопаните



ще се окажат на ръба на фалита



Иначе цяло лято хвърча кал около все още незавършената приватизация на "Булгартабак". Единствената причина за кашата там е, че процедурата бе сбъркана още в самото начало. Тепърва предстоят още немалко скандали, докато се стигне до логичния и естествен финал - холдингът да се преструктурира, печелившите фабрики да бъдат продадени на нормални фирми с опит в бранша, а губещите да бъдат ликвидирани.

Впрочем, фасулска работа беше досега да сме забравили, че някога сме имали ракети. Вместо това и политици, и управляващи направиха всичко възможно да пренасочат енергията на обществото в напълно непродуктивна посока.

А може би голямата лятна говорилня целеше именно да удави реалните проблеми в безсмислени спорове. Жалко, ако някой се е вързал. Още по-жалко ще е, ако голямата лятна говорилня се прехвърли и през есента. А първите реакции на политиците след петъчното президентско изказване сочат точно това - тръгна спор да се правят ли структурни и кадрови промени в кабинета и кой е виновен за мижавия ни преход. За по-голяма липса на адекватно мислене човек трудно може да се сети.