|
Неизкушени в международните отношения и дипломацията на ООН български читатели могат да се притеснят от очертаната от авторитетни политически наблюдатели опасност шансовете ни за НАТО и ЕС да бъдат накърнени поради очевидната невъзможност България да угоди едновременно на САЩ и ЕС при вота за 2-те резолюции, тъй като по тях гласовете на САЩ и членовете на ЕС бяха противоположни.
Ако възприемем подобна бакалска логика,
би следвало да виним в непредпазливост националния футболен отбор, който на световното първенство в САЩ победи Германия с риск да предизвика репресивен вот по кандидатурите ни за НАТО и ЕС.
Споровете в ООН около двете проблемни резолюции не са прищявки. Те отразяват различни тактически подходи към важни въпроси на международните отношения. Затова вместо да се търсят екзотични ракурси, тъй благоприятни за написването на инак блестяща публицистика с външнополитическа тематика, нека се потрудим внимателно и точно да анализираме и оценим фактите.
Първо, влизането в сила на Римския статут на МНС от 1 юли 2002 г., по който България и държавите от ЕС са страни, поражда сериозни проблеми за американската администрация. САЩ имаха съществени резерви по няколко пункта. Те не бяха задоволително отчетени навремето и Статутът няма как да бъде ратифициран от Сената и Конгреса във Вашингтон. В резултат рязко ще намалее участието на САЩ в мисии на ООН, тъй като американската страна няма да приеме за своите войници друга юрисдикция освен тази на американски съд. От друга страна, в особено критични ситуации днес само бързото включване на американски въоръжени сили може да осигури успеха на такива неотложни операции на ООН за възстановяване на мира.
В Съвета за сигурност
на САЩ не може да бъде наложено решение против волята им,
а американският ангажимент все още е от жизнено значение за операцията в Босна и Херцеговина и стабилността в Западните Балкани. Търсенето на компромис по Резолюция 1423 бе крайно необходимо, още повече за България като балканска страна и формален вносител на проекта в СС в качеството й на координатор за месеца на Групата за координация и подготвяне на документи по Балканите. На 30 юни Великобритания, Франция, Норвегия и Ирландия гласуваха "за", САЩ - "против", а България се въздържа. След три дни още една държава - постоянен член на СС и член на ЕС - възприе нашата позиция, а на 12 юли компромисът бе постигнат и резолюцията бе приета с консенсус.
Второ, близкоизточният въпрос е сред най-брадясалите в ООН, но едва в последните години решаването му стана реална перспектива. Страните в конфликта признават нуждата от мир и съществуване и на израелска, и на палестинска държава. Контурите на трайно решение вече са видими. Затова при гласуваните с досада остарели и неуместно небалансирани пропалестински текстове вотът "да" отдавна означава "да, но", а вотът "не" - "не, но". На практика
всички отхвърлят и палестинските атентати, и израелската реакция
Ясно е също, че тъкмо атентаторите-самоубийци с действията си нарушиха и прекратиха мирния процес. Само отстраняването на тази причина може да върне двете страни към преговорите. Мирът в Близкия изток никога не е бил толкова близо както в последните години и никой не вярва на "отчаянието" и "спонтанността" на атентаторите. Това са зловещи акции, грижливо подготвени и организирани от хора, които с презрение потъпкват основни човешки ценности и права на народите на Палестина и Израел. Те са израз на нетолерантност, фанатизъм и екстремизъм, напомнящи за безумието на атентатите в Ню Йорк и Вашингтон от 11 септември.
Страните от ЕС и арабските държави гласуваха "за" Резолюция A/ES-10/L.11 на ОС на ООН по Палестина от 5 август т.г., САЩ - "против", а България се въздържа, като не угоди никому. Изкушавам се да твърдя, че от морална и прагматична гледна точка в конкретния случай
въздържането е най-позитивният и откровен вот,
защото порицава крайните действия и насочва двете страни в конфликта към сдържаност, преговори и трайно решение. Пък и компанията ни бе добра - общо 71 държави се въздържаха или не участваха в гласуването очевидно по същите съображения, а като България гласуваха Канада, Австралия, Нигерия, Румъния.
Трето. Както личи от изложеното, България е гласувала по двете резолюции самостоятелно и не е дублирала вота нито на САЩ, нито на държавите от ЕС. Явно не става дума за подскачане от една на друга позиция поради неустойчивост на натиск или колебливост на дипломацията ни, а за ясно и мотивирано българско становище. По същото съображение са несправедливи и обвиненията към нея за стари навици и "сателитен синдром".
Впрочем, колко пъти за четирите години на предишните ни мандати в СС на ООН България е гласувала различно от СССР? Сигурно нито веднъж. Затова вместо необосновани упреци днешната българска дипломация заслужава повече разбиране, доброжелателност и подкрепа у дома.
Иска ми се да завърша статията с
популярния анекдот за дамите и дипломатите
Когато истинска дама отговаря с "не", тя има предвид "може би"; когато казва "може би", това означава "да"; ако отговори с "да", тя не е дама. Когато истинският дипломат отговаря с "да", това означава "може би"; когато казва "може би", той има предвид "не"; ако отговори с "не", той не е дипломат.
Трябва да признаем, че българската дипломация - този нежен, но храбър и жилав миньон - се справя отлично независимо дали оценяваме достойнствата му на дама или на дипломат. Със своите сдържани, но обмислени и конструктивни действия той не допусна да бъде въвлечен в ООН в губещата дилема "или НАТО, или ЕС".
Българското правителство уверено утвърждава престижа и положителния имидж на България в Съвета за сигурност и ООН и активно работи за реализирането на двата главни приоритета на външната ни политика - най-скорошно членство в НАТО и ЕС.