|
На връх Рожен, на 1750 м. надморска височина се въздига куполът на все още най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа. Уникалното съоръжение включва три малки телескопа и гигантският телескоп на "Цайс-Йена" с двуметрово огледало.
За обикновения посетител всичко тук е като приказка. Като приказка разказва за звездите и техниката и физик-атрономът Никола Петров. Той от шест години е почти постоянно в обсерваторията. Специалист е по слънцето.
Първото смайване е от мащабите. Кръглата сграда е с височина 21 метра и още толкова за подвижния купол, която всяка нощ се отваря към обсипаното със звезди небе. В нея е монтиран телескопът, който трудно подлежи на описване - трябва да се види. Изработен е в заводите "Цайс-Йена" в бившата ГДР и
само огледалото струва 3.5 милиона щатски долара.
Огромното чудовище с тегло над 150 тона (ТИР с ремаркето тежи общо 20) се върти във всички посоки до която и да е точка над хоризонта. Цялата тази огромна система се задвижва от електромотор с мощност 180 вата - колкото малък хладилник.
При наблюдение телескопът непрекъснато се движи, за да компенсира въртенето на Земята. Секунди да остане в покой - и обектът е изгубен. Но движението е толкова прецизно, че не се забелязва с просто око.
По принцип всеки телескоп има две оси, продължава научната приказка. Едната е неподвижна - винаги е север-юг. Ъгълът, който тя сключва с хоризонталата е точно географската ширина, на която се намира телескопът. А той се движи с такава ъглова скорост, при която точно за 24 часа прави един оборот. Толкова, колкото е въртенето на Земята около нейната ос. И тъй като оста на телескопа е успоредна на оста на въртене на Земята, уредът остава неподвижен спрямо наблюдавания обект. Силата на телескопа е огромна - може да наблюдава горяща свещ на разстояние от 2000 километра. Или, както казва Никола Петров,
ако някой в Одеса си запали цигара, можем да я видим.
Всичко това и много други неща се научават през деня, на нещо като туристически круиз за посетители. Звездното небе се наблюдава през нощта и то при строго определени условия.
Най-важното, разбира се, е да няма облаци. Неслучайто обсерваторията е построена на Рожен. Първо - трябва да е възможно по-високо, за да се елиминира влиянието на атмосферата, второ - трябва да е далеч от град, защото светлините му ще пречат и трето - това е районът с най-много ясни нощи - около 73-74 % от годината.
Астрономите, наричани от някои звездни мореплаватели, имат изисквания не само към времето, а и към небесните тела. Важно условие например е Луната да е под хоризонта, защото светлината й пречи на наблюденията. А виж, гледката на нашия спътник през ограмната лупа е фантастична. Човек има чувството, че се е надвесил над самата Луна и почти ходи по нея. С най-голямото увеличение на телескопа тя дори не може да се наблюдава, защото е...прекалено близко и фокусното разстояние е зад нея.
С две думи - астрономите са "нощни птици". Тяхната работа започва дори не след залез-слънце, а
след залез-луна с величественото отваряне на купола
на обсерваторията. Това става някъде след 23 часа, взависимост от фазата на Луната. Следва позиционирането на телескопа, което става чрез компютър, в който се вкарват данните за местоположението на обекта. И наблюдението започва.
Имаме късмет, че е лято. Защото друга малко известна подробност от работата на небесните изследователи е, че работят "на открито". Каквато е температурата навън, такава трябва да е и в купола. Обяснението е просто - при разлики в температурите стъклото на телескопа се запотява. Така през ясните и студени зимни нощи астрономите приличат повече на добре екипирани планинари, отколкото на учени, чието любопитство е насочено към небесните тела.
На първия дежурен въпрос: Има ли НЛО отговарят: "Сигурно има, но очевидно мразят астрономите, защото не са се отбивали насам".
По-важното е кой се е "отбивал". Както е известно всеки, който открие ново и неописано небесно тяло има правото да му бъде кръстник. Роженци са кръстници на около 40 обекта. Из небесната пустош летят астероиди с имената на Елисавета Багряна и Блага Димитрова, други са кръстени на градове като Пловдив, има разбира се и астероид "Рожен". Най-впечатляващият обект, открит на Роженската обсерватория е
галактика, отстояща на повече от 5.5 млрд. светлинни години.
За разлика от дневния круиз, когато повече слушам, през нощния (и на такъв се допускат "туристи" след предварителна уговорка) повече гледам. И за първи път в живота си видях мъглявината Андромеда "отблизо". Тя наистина прилича на петно мъгла на небето. А сигурно съдържа подобно на нашата галактика - Млечния път, над 450 млрд. звезди. Но това и много други изследвания започват, когато заработят компютрите и системите за спектрален анализ, които са установили, че мъглявината е всъщност галактика.
Следващата "звездна спирка", на която се установява телескопът е сферичен куп М 92 в съзвездието Херкулес. Купът съдържа около 700 хиляди звезди и се намира на около 33 000 светлинни години от нас, почти в центъра на галактиката. Той не е нито толкова известен, нито толкова далеч, но е нещо, което никога няма да видите с просто око - почти идеален кръг и най-близкото сравнение е с блестящо бяло геврече на дланта на негър.
Докато огромният телескоп "пътува" към следващите си координати, приказката продължава под открито небе - на тясна тераска, която обрамчва купола. Далеч под краката си през железната решетка виждаш земята, а над тебе - само звезди. Астрономите показват съзвездията "Змиеносец", "Делфин" "Северна корона", "Касиопея", "Персей". Персеидите (метеоритният поток, който мина близо край нас през август), между другото са великолепна гледка, а през телескопа - направо незабравима.
Уви, не можем да видим прочутия астероид 2002 NT7, който щял да удари Земята през 2019 г. със скорост 28 км/сек и да унищожи цял континент според публикации в пресата.
На подобни писания тук гледат както змия гледа мангуста.
"Сега-а-а" - започва почти с гастрономическо удоволствие да обяснява проблема Албена Иванова - физик-астроном, оператор на телескопа. Специалист е по малките небесни тела (комети, астероиди и тям подобни). "Земята се движи средно с 30 км. в секунда. Значи , за да я настигне, скоростта на този астероид по никакъв начин не може да е по-малка от 30 км./сек. Двете тела трябва да се настигат по някакъв начин, за да се срещнат, нали? А тъй като астероидът се движи в Слънчевата система със скорост между 40 и 90 км/сек., би трябвало да се блъсне в Земята с над 100/км. сек. Тоест още първото нещо - че щял дя ни удари с 28 км. сек. е невярно.
Освен това - невъзможно е още с първите наблюдения да се установи с точност траекторията на едно небесно тяло. Всички обекти в космическото пространство се движат под въздействието на собствената им гравитация едно спрямо друго. И когато имаме три или повече тела е изключено с точност да се определи тяхната траектория дори за година, две или пет. Да не говорим за 2019-та. Ученият може да установи евентуално каква е вероятността определен астероид да се сблъска със Земята. Но да се каже през тази и тази година този астероид ще удари земята - такова животно няма!" Така отсича Албена и продължава своята си работа - наблюдение на някаква мижава комета с име "Виртанен", която няма никакъв шанс да ни падне на главите.
------------
Пътят към Европа минава през телескопа
Най-старият телескоп в България се намира в Борисовата градина и е на 103 години. Една от основните му задачи е била точното определяне на времето. И тъй като и преди сто години България се е опитвала да влезе в една икономическа система с останалите страни в Европа, сме закупили този телескоп за солидната тогава сума от 5000 златни лева. За сравнение - това е била цената на 500 коня. Тоест България се е отказала от цял конен полк, за да се европеизира.
Както вече отбелязахме, по Татово време (обсерваторията е заработила през 1981 година) само огледалото на големия роженски телескоп е струвало 3.5 милиона долара. Добре, че при сегашните преговори с ЕС няма глава "Астрономия", защото ако трябва да покриваме европейски критерии чрез телескоп сигурно ще ни накарат да изстрелваме втори "Хъбъл". Въпреки че с малко преговори (нали затова си имаме специален министър) и Роженският може да свърши работа. (Той е голям почти колкото "Хъбъл" само дето не е в космоса.)
Има и друго любопитно сравнение. Годишният бюджет на Роженската обсерватория е 75-80 хил. долара, а на Кралската астрономическа обсерватория в Англия например - 27 млн. паунда. Въпреки, че по брой научни публикации сме почти равни с Великобритания. Както казва царят: "Хората са богатството на България". Тук му вервам.
|
|