Расте непрекъснато количеството на слубжите и лицата, нарочени от държавата да ни защитават. Неспирно растат и правата, които законът им дава. Наред с троицата тайни служби и половин дузина полиции вече ще ни защитават по цялата територия на страната и митниците, и агентите на короната. Данъчният кодекс даде яки права на данъчните да ни бранят от нечестиви помисли, а неотдавна такива права добиха и защитниците на конкуренцията. А всеки знае



как разбират нашата защитата



компетентните органи - предимно като възможност да спират по пътищата транспортни средства, да изискват и проверяват документи, претърсват офиси, производствени помещения и дори жилища, да изземват подозрителни бумаги и вещи, да запечатват и възбраняват имущества. Вярно, за да има ред в страната е нужен и рересивен апарат. Но всеки от нас, който е бил обект на политически поръчки ще потвърди, че изсипе ли се мощната дружина проверители, потърпевшата личност или фирма трябва за месеци да спре всякаква работа, за да се защитава от защитниците. У нас проверката е най-разпространената форма на репресия. Неотдавна един министър, запитан как ще накаже една провинила се в нещо фирма, най-сериозно заяви, че за наказание е наредил на фирмата да се направи "пълна проверка". Властта ползва проверката като



клизмите на д-р Грюнщайн:



едно универсално, освежаващо и разтърсващо лекарство срещу всякакви болести и симулации. Наистина, законът ни дава право да обжалваме пред съд действията на властта, но срещу репресията чрез проверки това не помага. Както мъдро е казано, бой и проверка не се връщат назад. Затова сме длъжни да следим промените на закона и да спорим, когато е видно, че репресивните органи и правомощията им растат. Трябва да търсим баланс между правомощията на всяка институция и резултатите от дейността й, защото колкото по-ялово е по замисъла на закона едно ведомство, толкова по-вероятно е то да злоупотребява с властническите си функции. Да вземем за пример



антимонополната комисия,



както умилително (и неправилно) наричаме борците за лоялна конкуренция. Не е известно този орган да е преборил досега нито един монопол, нито пък е знайно да е предприел нещо срещу произвола на държавните монополи в електроснабдяването, газоснабдяването или в изкупуването на тютюна, да речем. Дейността на комисията за цялото време на съществуването й е вяла, доста от решенията й, попаднали във фокуса на общественото внимание, се оспорват. А в същото време точно този орган е снабден от закона с мощни репресивни средства: може да забранява споразумения, да разделя предприятия, да забранява съвместни дейности и да налага най-високите глоби, предвидени в българското законодателство - те стигат до 500 хил. лева еднократен размер. Според мен



тази комисия е сбъркана



още в помислите на законодателя. Напук на конституционната повеля за разделение на властите, тя действа едновременно като изпълнителна власт и като съд (призованите пред нея се явяват с адвокати). С последните промени на закона за защита на конкуренцията, на комисията бяха дадени и откровено полицейски функции. Такъв орган, който едновременно разследва, обвинява, правораздава и екзекутира собствените си решения, е безкрайно опасен. Отгоре на всичко някои от решенията й по закон не подлежат на обжалване, други са задължителни за гражданския съд. Само на професионалния опит и житейския разум на членовете на комисията можем да благодарим, че не са злоупотребявали досега с широката си, практически безконтролна власт. Тези качества обаче не са гаранция - утре в същата комисия политиците могат да назначат и шайка партийни талибани, готови на всякакви золуми. Никой от нас не може да каже:



това не ме засяга,



защото всяка по-едра фирма и всеки от нас, който работи за такова дружество, може да се окаже пациент на комисията. Ако не бъде променен, вместо за защита на конкуренцията, въпросният закон лесно може да се ползва като средство за унищожаване на конкуренти. Този закон трябва да се измени отново, за да се посочат ясни критерии кои действия на фирмите подлежат на санкция, да се разширят мерките за превенция, а санкциите и да се осъразмерят със степента на опасност на нарушенията. И най-важното: да се изясни статутът на комисията. Редно ще е органът, който правораздава, да няма функциите на стражар. Такава дейност по-приляга на икономическата полиция, отколкото на едно квазисъдебно жури, което решава спорове между конкуренти.