|
През последните два месеца управляващите затвърдиха образа на мнозинство, което не може да управлява, чийто премиер не знае и не може да отговаря на конкретни въпроси и чието правителство има най-малко 4 позиции по всеки въпрос - една на НДСВ, друга на ДПС, трета на БСП и четвърта на икономическата групировка, стояща зад съответния министър или депутат.
За "политическо мнозинство" можем да говорим, когато партиите търсят механизъм за постигане на общи политически цели, вече одобрени от обществото на избори, а не заради механичния сбор на повече от 120 депутати, които да пазят правителство, което никой не харесва. "Политическото мнозинство" се разпада, когато партиите не могат да постигнат, дори привидно, съгласие за защита на обществени интереси.
Настоящото парламентарно мнозинство бе създадено след изборите, с неизвестно за обществото коалиционно споразумение. В него НДСВ има двама коалиционни партньори - един официален и един, който се крие в тъмните ъгълчета на властта, без да поема ангажименти към избирателите. Цялата
управленска формула все по-ясно придобива очертанията на партизанин,
чиято задача е да се примъкне до близката мандра и да прибере кокошките от околните къщи.
Конкретен пример за партизанщина и за отсъствие на политика е продажбата на "Булгартабак". Тя показва как едно правителство и мнозинство подменят националния интерес с интереса на собствената си политическа клиентела.
Сделката за "Булгартабак" е политически интересна с 3 неща. Първо, заради нея се появиха първите непреодолими разделителни линии в управляващото мнозинство и то се разцепи най-малко на 2 части. От едната страна остана НДСВ или поне част от него, от другата - официалният коалиционен партньор ДПС и неофициалният БСП. Второ, по тази сделка регистрирахме най-острата публична и безпардонна намеса на Русия във вътрешните ни работи от десетилетие насам. И трето, за пръв път българска партия застана открито срещу интересите на държавата, като защити хора и икономически интереси, определени от самата държава като "заплаха за националната й сигурност". Участващите в управлението представители на ДПС се противопоставиха на официалната българска позиция за Чорни и Ершов, по която има приемственост между настоящи и бивши управляващи, а Доган публично оглави ПР кампанията в защита на Чорни.
От стратегическа сделка с национално значение
"Булгартабак" се превърна в "политическа софра",
която хората във властта не успяха да си разделят. Продажбата на холдинга доведе до публично изразено разцепление в управляващото мнозинство - резултат от битка на несъвместими корпоративни интереси, а не от конкуренция на различни политически алтернативи.
Всъщност конфликтът дали "Булгартабак" да бъде продаден на Чорни, или на спряганите за близки до правителствени кръгове "Табако кепитал партнърс" измести истинския проблем. Той е свързан с неуспеха на кабинета да привлече стратегически инвеститор.
След като сделката е факт, на дневен ред идват 2 важни въпроса: 1. възможно ли е да има работещо правителство, щом ключови министри се противопоставят на политиката му; 2. защо премиерът Сакскобурготски не реагира. Означава ли мълчанието му, че няма представа какво става в страната, че друг контролира част от министрите, или е нещо трето, вероятно по-лошо от първите две?
Откритото лобиране на политици, синдикати и медии за Чорни по
сделката роди термина "криминално мнозинство"
Улисани в мощната ПР акция да направят от Чорни почтен бизнесмен, защитниците му забравиха простия факт, че не е възможно да го защитават, без да застанат срещу институциите. Вместо да се основават в политиката си на решенията на българските държавни институции ДПС, министър Калчев, синдикатите, част от медиите взеха обратната страна. И проявиха партизанщина, изразяваща от демонстративно незачитане на институциите и реда.
Във властта партизанщината се изразява в непрекъснат стремеж да се нарушават обхватът и правомощията на институциите. Извън властта партизанщината се реализира чрез правен нихилизъм. Демонстративното незачитане на институциите може да бъде видяно в почти всяко действие на настоящите управляващи от изборите досега. То поражда стремеж към незачитане на институциите и закона. Когато правителството упражнява власт извън институциите и не спазва границите им, всички останали играчи също се стремят към разширяване на възможностите си чрез нарушаване на законите. Такова поведение отваря врата за криминално мнозинство, което, веднъж структурирано, слага край на всяка възможност за защита на обществените интереси.
Разпадът на настоящото парламентарно мнозинство е твърде вероятен, след като партиите в него не могат да формулират общи политически цели. След срещата в Прага и независимо от нейния резултат допирните точки между коалиционните партньори ще са толкова малко, че единствена опора за мнозинството остава възможността да се обедини около общи корпоративни интереси. Така парламентарната спойка ще се осъществява въз основа на задкулисни, неполитически механизми, а не заради изпълнение на публично поети пред избирателите ангажименти.
Кой ще управлява?
Кой ще управлява страната? Очевидно е, че ДПС вече няма допирни точки с коалиционния си партньор. За сметка на това има все повече общи позиции с левицата.
Мълчанието на премиера и липсата на единна политическа позиция в НДСВ пораждат нарастваща несигурност. Има сериозна вероятност да се появи ново, изцяло клиентелистко парламентарно мнозинство, което поддържа слабо правителство, а двете власти заедно да легитимират политически задкулисно взети решения. Единственото, което тогава ще остане на мнозинството българи, е да открият социална перспектива в градинката на бившия мавзолей, където му се предоставят кадри на пролетарска борба с "героите" от "На всеки километър".
-----------------
* Авторът е шеф на отдел "Политически анализи и стратегии" в СДС
|