Почина баща ми. Аз, майка ми и сестра ми сме наследници. Може ли да обясните как се разделя наследството, след като няма оставено завещание? Какъв е вариантът някой да получи повече от него, ако например се е грижил за родителя?



Ч.Б., София



Българското наследствено право познава два начина на наследяване - по завещание или по закон. След като наследодателят не е оставил в писмен документ своята воля как да се разпредели оставеното, тогава се задейства втората хипотеза. Още веднага трябва да се отбележи, че в приетия през далечната 1949 г. закон за наследството, действащ и в момента, е направен сравнително успешен опит да се изложат правилата за т. нар. наследяване по закон.

В тези правила е направен опит да се защитят правата на предполагаемите най-близки хора на наследодателя - децата, съпруга, родителите, братята, сестрите, братовчедите. Изрично е определено, че децата наследяват по равно, както и че те от своя страна наследяват по равно със съпруга. Както и че ако няма деца, наследяват родителите. Ако и тях ги няма вече, наследници стават братята и сестрите, после идват възходящи във втора или по-горна степен - братовчеди, лели. В тези разпоредби е определено и кой каква част от наследството има като запазена част. Тя се получава, когато наследодателят остави низходящи - деца, внуци или пък родители или съпруг. Той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Тя се изчислява чрез закона в различните вариации. Например такава част, в случай че остават деца, а няма съпруг, ще е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях пък е 1/3. Такава запазена част обаче нямат братята и сестрите. Последните обаче наследяват веднага след децата и родителите и заедно с баба, дядо, прабаба, прадядо. Нещо повече. Те изключват всички останали съребрени роднини - братовчеди, племенници, чичовци, лели и т. н. Последните наследяват само ако наследодателят не е оставил братя и сестри.

Тук стигаме до втората част от въпроса. На пръв поглед нещата с разпределението изглеждат изчистени. Именно в раздела за наследяването по закон обаче се появяват две разпоредби, които дават възможност за получаването на по-голяма част от наследството от определена група наследници. Според чл. 12, ал.1 "наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са възнаградени по друг начин, и земеделския инвентар на наследодателя". Има и втора възможност - "сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. Увеличението може да се даде в имот или в пари."

При първата хипотеза има автоматично придобиване на имуществото от страна на съответния наследодател. Ако е налице условието, че той не е възнаграден по друг начин, човекът придобива директно покъщнината или земеделския инвентар. Това имущество просто се изкарва от делбената маса и се получава от съответния наследодател, който отговаря на законовите изисквания. Естествено, всеки от другите сънаследници може да оспорва това на пълно основание.

При втората хипотеза - чл. 12, ал. 2, обаче нещата стоят по различен начин. Тук законодателят казва, че наследниците "могат да искат при делбата". Т. е. всеки, който претендира за повече наследство по този текст, трябва да предяви иск. Тук има повече проблеми и по отношение на доказването на приноса за увеличаването на наследството.

Според съдебната практика искът за повече от наследството заради принос за увеличаването му е имуществено право на общо основание. Затова, когато наследникът има материален принос в уголемяването и при предпоставка, че не е възнаграден по друг начин (чрез завещание, дарение, ползването на имота през определен период от време), той може да иска в делбата това увеличение да се пресметне в негова полза. Освен това съдът е обвързан с искането на наследника как да бъде обезщетен - дали с имот, или с пари. Ищецът може да пожелае да му се присъди целият имот или част от него, с който е спомогнал да се увеличи наследството. Съдът не може да присъди парични суми, ако наследникът е поискал имот.