Едно 16-годишно хлапе удари в земята друго 16-годишно хлапе. Буквално. Жестоко. Без милост. И без причина. Пострадалият загуби бъбрека си. Десет гимназисти пребиха осмокласник в Хасково. Новина от последните дни. Случките за кратко раздразни сетивата на психолозите, които се втурнаха да обясняват мотивите за детското насилие. Повечето прибягнаха до клишето: агресията е бунт срещу света на възрастните. Антагонизъм, вечен като света. Важи за всички времена и епохи. Само дето не обяснява нашия случай.

В стремежа си да потресат обществото, тези душеведи търсят да придадат метафоричен смисъл на детската грубиянщина. Погрешно я представят като неосъзнат бунт срещу порядките на обществото, като съпротива срещу несправедливостта, неравенството и бедността. Облагородяват насилието, като му придават социален характер. Натоварват го със скрит смисъл, вменявайки вина на възрастните. От престъпление превръщат детското насилие в обвинение, едва ли не в манифест за промяна на социалния ред.



Срещу какво се бунтуват децата?



Да пребиеш връстник само за да се похвалиш после в мрежата, не е никакво бунтарство. По-скоро криворазбрано геройство. Даже не и криворазбрано, а изцяло в духа на времето. Парадоксално, агресията на децата отдавна не е бунт, а част от мейнстрийма, масов случай, мода, живот по правилата на играта. За 20 години ги свикнахме, че силата - на мускулите, не на духа - е средство за добиване на пари и слава, а парите - на практически всичко останало. Обществото и институциите отдавна признаха правото на грубата сила. А децата просто подражават на новите идоли. Вписват се в матрицата. Грубостта, насилието, принудата са легитимни средства за демонстрация на превъзходство към днешна дата.



Агресията на малките не е протест,



а форма на конформизъм, желание да се впишат в обществената норма, според която правото на силата е над силата на правото. Те следват просто установените правила. Надцакват се помежду си с жестокости като в оня незабравим етюд на великия Чарли Чаплин, който си разбива главата в тавана в опит да се издигне над своя противник. Децата инстинктивно избират страната на биячите пред тази на битите. Телевизията, а нерядко и родителите, им внушават, че силата е превъзходство, а скандалът - слава. Днешните тийнейджъри израснаха със симулативния кеч на Скалата, Ледения и Гробаря. Насилието стана част от телевизионната индустрия за деца. Невръстните зрители възприемаха бутафорията за чиста истина. Пребиването - за победа. Детските площадки се изпълниха с нахакани биячи, израсли пред екрана. Родителите им мълчаливо ги поощряваха. Телевизионният регулатор, комуто бе поверена грижата за психическото здраве на децата, си затвори очите за това насилие над детското съзнание. Оттогава малкият екран започна да бълва безнаказано невъобразимо количество глупости и агресия. Насилието стана норма. Нима е чудно, че днес порасналите фенове на Трите хикса и Гробаря се пребиват без милост? Насилничеството за тях е нормалният път към признанието. Този урок им го преподава улицата. Днешните деца пък растат с героите от турнирите по ММА.

Преди хулиганите бяха интересни с това, че вървяха срещу забраните. Сега мътната вода е навсякъде. Изключително постижение е да не се изцапаш, да си различен - сиреч добронамерен, скромен, състрадателен. Рулетката на живота се завъртя така, че довчерашните пороци са днешни добродетели. И обратното. Агресията на днешните деца е опит за подражание, тяхното "натегачество", отличната им оценка за поведение. Те просто се стремят да приличат на съвременните герои - в живота и на екрана. Какъв ти бунт? Това е зрелостното им свидетелство за пригодност за живота. Не случайно онзи 16-годишен насилник по-горе си спечели комплименти от красивите момичета на класа. Бруталното "мъжкарство" е вече утвърдена ценност сред тийнейджърките.



Младежта просто е "в крак с времето",



което родителите им безуспешно делиха на "наше" и "ваше", докато не стана "тяхно". Днешната детска агресия взе да плаши и довчерашните проповедници на индивидуализма (разбирай егоизма) като висша демократична ценност. Сега тия ултралиберални "професори Преображенски" изглеждат стреснати от малките чудовища, които създадоха, и панически взеха да се обръщат към спомена за пионерските лагери, кръжоците, че даже и към намаленото поведение като превенция. Май взеха да се досещат, че егоизмът, който предполага грижа за себе си и нехайство към другия, води да разпад на обществените връзки, до пълна липса на отговорност за другия и съвсем естествено насърчава агресията. Само че връщането към опита на миналото е невъзможно. Ония колективни форми на обучение и забава бяха продукт на отречения като зловреден колективизъм на соца. Новата цивилизация скъса с назадничавото мислене и то вече е на път да бъде забравено. До степен, че баби и внуци все по-трудно се разбират. За едните "Високи сини планини" е патриотичен химн, за другите - реклама на сироп за кашлица.



Днешните тийнейджъри не искат да са различни



Това ги прави уязвими маргинали. Напротив. Стремят се по-скоро да заприличат на възрастните, възпроизвеждат техните модели на поведение. Момичетата бързат да се преобразят на фолк певици на бала, момчетата избиват фитнеса и каляват мъжеството си в ребрата на близкостоящия слабак. Тяхната агресия не се родее по нищо с разкроените крачоли на чарлстоните и с минижупите - символи на антиконформисткия протест през соца. Тя е неидеологическа, немотивирана, необяснима. "Портокал с часовников механизъм"...



Статистиката



Според последната смразяваща статистика на МВР за последните три години всеки пети грабеж у нас е извършен от дете. Деца са извършили и 6% от убийствата в България. Детската престъпност като цяло не е нараснала, но малолетните стават все по-жестоки. 20% от изнасилвачите са непълнолетни. 20 на сто от сексуалните посегателства у нас също са дело на малолетни и непълнолетни. Пак деца са причинили телесни повреди в 11% от всички случаи в България. Все повече деца се привличат към организирани престъпни групи, участват в трафик на хора и отвличания. Малолетни и непълнолетни стават сводници и участват в търговията с дрога. Расте броят на алкохолните отравяния сред малолетните.

Изследване на регионалната здравна инспекция във Варна пък показа, че 30% от децата в предучилищна възраст имат нервно-психични разстройства, над половината прибягват до агресивни действия. Причините, според експертите, са огромният поток от информация, която получават децата, и липсата на време и внимание от родителите.