В онези дни на еуфория, когато Вацлав Хавел се превръща от бивш затворник в президент на Чехословакия, той казва на приятелите си: "Чувствам се като измамник". И дълго време след това очаква тайната полиция отново да се появи, да му отнеме властта и да го хвърли обратно в затвора. Това обаче не бе писано да стане. Хавел първоначално бе известен като поет, през 1989 г. поведе безкръвната "Кадифена революция", която свали един от най-мразовитите източноевропейски режими през Студената война. Той вече бе президент на демократична страна, вечеряше в Белия дом, посрещаше в Прага рок звезди като "Ролинг стоунс", духовния лидер на тибетците Далай лама и британския принц Чарлз. Именно по това време чешката столица се превърна в духовния център на една нова Източна Европа.

Вацлав Хавел почина на 18 декември на 75-годишна възраст. Човекът, написал абсурдистките драми, осмиващи бруталните комунистически лакеи, управлявали страната му и целия Съветски блок, имаше сериозни здравословни проблеми от години. През 1989 г. се бореше с рак на белите дробове, имаше проблеми с дебелото черво и перфорирана язва, едва оцеля. Но той издържа още 13 години - достатъчно дълго, за да види как Пражката пролет и неговото дисидентско творчество и дела вдъхновяват китайски активисти за човешките права като Лю Сяобо. Хавел стана свидетел и как личните му преживявания се прераждат по време на революциите от Арабската пролет т.г., когато потиснатото и пребивано население се вдигна срещу режими, почти толкова тоталитарни, разбойнически и малоумни режими, колкото онзи, чието сваляне той подпомогна навремето. Призивите "Народът иска падането на режима" в Кайро и Тунис са ехото на



"Хавел в Замъка Храдчани!" - тъй крещяха в един глас чехите,



когато настояваха той - героят и драматургът - да поеме властта в Прага.

Последният президентски мандат на Хавел изтече през 2003 г. Но той остана като икона на промените, дори след като реформатори и други дисиденти като Михаил Горбачов в СССР и Лех Валенса в Полша загубиха своя блясък.

Чехите изгубиха незаменим морален лидер. Той ги изведе от тоталитаризма към демокрацията. Той накара света да се влюби в неговата страна, а сам се превърна в съвестта на един разбунен европейски район, търсещ нов, посткомунистически обществен строй.

На пръв поглед Вацлав Хавел не се откроява като маяк на добродетелите. Не се държи нито мазно, нито грубиянски. В разговор мънка, при ходене тътри крака. Изневерява на първата си съпруга Олга и е заклет пушач. Но за един народ, омерзен от лъжите на управляващите, гласът му е наелектризиращо честен. Когато Хавел казва на чехите, че "трябва да живеят според Истината" и да се съпротивляват на опитите да бъдат превърнати във винтчета от тоталитарната машина, те му вярваха, защото той залагаше живота си заради тези думи.

Хавел е изживял по-голямата част от живота си с усещане на аутсайдер. Като дете бил свенлив книжен червей, притесняващ се от прекалено имотното си семейство. "Добавете и факта, че бях дундьо и децата, естествено, ми се подиграваха", признава той. През 1948 г. му налагат нова форма на социално отхвърляне, когато комунистите завземат властта и конфискуват цялата собственост на семейството му, а нему отнемат правото да завърши гимназия. За препитанието си Хавел става мияч на епруветки и стига до заключението, че животът е абсурден.



От там до сцената на абсурдизма е една крачка



След като е привикан в армията, пише първата си вдъхновяваща драма за своя батальон, първоначално приветствана от офицерите му - докато не се замислили над текста и не усетили, че този бузест и вежлив войник им се подиграва. След казармата Вацлав Хавел намира работа като сценичен работник в "Театъра зад парапета" в Прага. Там той ухажва остроумната (и с остър език) разпоредителка Олга Сплихалова, която му става жена. Пише саркастични пиеси, които карат публиката да прогледне за смехотворността на тоталитарния си свят. Това става в относително спокойните в политически смисъл дни преди Пражката пролет през 1968 г., когато комунистите допускат известна критичност.

Драматургът Хавел живописва света като абсурд. Но гражданинът Хавел има решение на проблема: Не повтаряйте Глупостта! Тези, които живеят според Истината, имат огромна мощ в система, която се крепи на лъжи, защото застрашават нейните основи. След като съветските танкове смазват Пражката пролет, властите забраняват писанията на Хавел и застрашават с постоянен тормоз приятелите му. Това са самотни години, но Хавел се противопоставя на депресията и пише все повече пиеси, създава нелегална преса и основава правозащитната група "Харта 77". Заради това е затварян няколко пъти, като през 1979 г. получава най-дългата си присъда - 4.5 години зад решетките.

Природно нервният Хавел естествено е сред най-трудните затворници. По това време той пише сприхави писма до жена си (по-късно публикувани като "Писма до Олга"), мрънка й, че е неспособна да направи ремонт вкъщи, че не му пише достатъчно писма и че не си прави нова фризура. Но когато властите му предлагат изходна виза или шанса да се отрече от убежденията си срещу свобода, той отказва. След като е освободен от затвора, той продължава да си е Хавел и отново е арестуван на няколко пъти - за последен път само няколко месеца преди "Кадифената революция".

Вацлав Хавел не започна революцията - това стана, когато полицаи пребиха невъоръжени студенти на 17 ноември 1989 г. Но той е Душата на революцията. Той убеди угнетените чехи, че могат да победят. Те му повярваха и напълниха пл. "Вацлавски намести", замаяни от своя неочакван кураж. И Хавел, подкрепен от тези хора, които се мислеха за безгръбначни, но откриха, че все пак имат гръбнак, принуди комунистите да сдадат властта.