Властта много обича да мечтае и да обещава прекрасни изпълними (като намаляване на бюрокрацията) и неизпълними неща (като финал на кризата). В края на всяка година обаче идва изтрезняването и се прави равносметка на реалните действия. Затова и резултатите в повечето случаи са мрачни и обезкуражаващи. Така стана и тази година, когато членовете на Българската стопанска камара дадоха своето мнение за бизнес климата през последните 12 месеца и илюстрираха с конкретни примери разочарованието си.

Стане ли въпрос за справяне с незаконни практики, сладкодумието на властта е пословично. Но и безплодно. Присъдата на бизнеса е ясна - всеки втори работодател смята, че през последната година престъпността, корупцията и сивата икономика са превзели нови територии. Макар сделките "под масата" да са широко разпространени, най-драматично е положението при обществените поръчки. Корупцията при тях се е увеличила от 66 на 75% за една година. "Който е близък до властта, той печели процедурите независимо на какво ниво - общинско или централно", обобщи Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК.

Интересното е, че въпреки че трябва да се борят с корупцията и по презумпция, и под натиска на ЕК, управляващите упорито отказват да предприемат и минимални смислени стъпки - например да създадат публичен регистър на всички спонсори на институциите. Чрез него лесно ще може да се види как именно дарителите на държавните институции печелят най-често обществени поръчки. Макар част от местната власт да поддържа подобни списъци, никой не знае кои и какви точно са спонсорите на министерствата. Притиснато от общественото възмущение и под зоркия поглед на Брюксел, МВР бе принудено да направи регистър на дарителите си, но там се влиза само по желание, което на практика го прави неефективен. А само преди седмици вътрешното ведомство демонстративно заобиколи и тези разпоредби - приемайки сграда от "ЛУКойл" с посредничеството на бургаската община. Другите ведомства пък съвсем са се снишили. При тях информацията за спонсорите, кой знае защо, се смята за "лични данни", които не могат да бъдат оповестявани в медиите. За сравнение - в другите страни в ЕС може да се намери най-подробна информация за всеки дарен лев. Оттам могат да се вземат и много добри практики за превенция - примерно в Германия специална комисия проверява кой и защо дарява и дали това няма да се сметне за морално укоримо.

Сянката на корупцията покрива най-плътно обществените поръчки в строителството и енергетиката. Според Сашо Дончев, председател на УС на БСК, картели командват търговете и цените в тези два сектора. Той илюстрира думите си с пример. През 2011 г. ЕВН открива 36-мегаватов електропровод. Проектът е струвал 5.4 млн. лева. Три години по-рано НЕК е възложила изграждането на идентична подстанция (със средства от ЕС), но на двойно по-висока цена - 11 млн. лв. "От подобни примери се добива представа докъде е стигнал размерът на корупцията у нас", казва Дончев. В строителството също има емблематични примери - Околовръстното шосе в София е един от тях. За три години от него са изградени едва 3.5 км, като непрекъснато се намират причини за оскъпяване.

С високо ниво на корупция, според българските предприемачи, са също здравеопазването (63%), съдебната система (60%), МВР и КАТ (56%).

Бизнесът е силно притеснен и от феномена "кражба на цяла фирма" - било чрез натиск за продажба, било чрез фалшификация на документи, било чрез "лобистки нормативен акт", който забранява на дадена компания да упражнява дейността си и така дава пазара на друга. И ако първите два начина са извън закона, то последният е възможен само с активното участие на законодателната власт.

Малките и средни предприятия буквално са смазани от административния натиск. Според 68% от компаниите бюрократичното бреме се е увеличило през последната година. У нас непрекъснато се въвеждат нови такси, размерите им се определят произволно и нямат нищо общо с реалните разходи. Сред последните примери са ваденето на лиценз за тържище, ако предприятието реши да продава в базата си собствена продукция; изискването за лиценз за охрана, ако фирмата не ползва услугите на охранителна компания, а сама си е назначила хора, и др. "Непрекъснатото генериране на ограничения и забрани притиска бизнеса и го кара да работи все по-неефективно, като губи време и ресурс за отговор на такива административни произволи", смятат от БСК.

Честата смяна на правилата също е колосален проблем. От идването на власт на ГЕРБ са приети или променени 170 закона и 1600 нормативни акта. Ефектът от това за обществото е неясен, тъй като никой не прави оценка на икономическото въздействие от тях. Затова е и честа практика един нормативен акт да бъде кардинално преправян седмици след като е приет. Или пък в него да са записани най-общи формулировки, които да оставят на чиновниците широко поле за тълкувание и изнудване. Непрекъснатото обновяване на законодателството стресира българските компании и стъписва чуждестранните. Това е и едно от обясненията за срива на задграничните инвестиции - от 17 млрд. лв. на 1 млрд. лв. за последните четири години. Сериозните инвеститори работят с ясни дългосрочни планове и не са склонни да се съобразяват с капризите на един или друг министър, депутат или чиновник.

Въпреки старанието на властта да внуши колко добре се справя с кризата, бизнесът явно не мисли така. Според проучването на БСК две трети от предприемачите у нас смятат, че мерките на управляващите за овладяване на рецесията са неуспешни. Песимизмът започва да се превръща в перманентно състояние на българския бизнесмен. 71% от предприемачите очакват задълбочаване на кризата през 2012 г. Това до голяма степен обяснява плановете за масови съкращения, които си прави всеки трети работодател. Един от пет пък възнамерява да намали заплатите на служителите си. В бизнес плановете си за 2012 г. фирмите ще заложат по-скоро на търсене на нови пазари, отколкото на опити за привличане на инвестиции или увеличаване на производството. 70% от участниците в анкетата не възнамеряват да работят по европроекти, защото не могат да осигурят задължителното собствено участие във финансирането.

Диагноза "влошаване" си поставят около 50% от българските предприятия през 2011 г. При 70% намаляват продажбите, а 66% отчитат свиване на производството. Добро е положението единствено на фирмите, които разчитат на външни пазари и нямат проблеми с експорта. Такива са например предприятията за преработка на метали. На една четвърт от компаниите се е наложило да преструктурират банковите си кредити. 11% са признали, че имат просрочени задължения към финансови институции. 37% от компаниите избягват банковите заеми заради високите лихви.

За следващата година БСК очаква ръстът на икономиката в страната да е между 0 и 1% заради липсата на инвестиции и на нови работни места - двата основни показателя за здравето на една икономика. Това е далеч под предвидения от правителството ръст от 2.9%. И може би е по-реалистичен, тъй като се базира на прогноза на хора, които работят в икономиката, а не жонглират просто с цифри.